Защитете НАТО от разпадане, призова генералният секретар Столтенберг
"Налице са съвсем реални различия между САЩ и останалите съюзници [в НАТО] по въпроси като търговията, промените в климата и иранското ядрено споразумение. Тези прояви на несъгласие са съвсем реални и няма да изчезнат бързо. Никъде не е написано за вечни времена, че трансатлантическата връзка винаги ще процъфтява. Но това не означва и че провалът ѝ е неизбежен. Можем да я поддържаме заедно с всички взаимни ползи, които извличаме от нея."
Това пише генералният секретар на НАТО Йенс Столтебнерг в своя статия, публикувана днес в лондонския в."Гардиън" под заглавие "Повече от всякога Европа и Северна Америка трябва да останат съюзени".
В навечерието на годишната среща на лидерите на алианса на 11-12 юли в Брюксел той припомня, че народите от двете страни на Атлантика са преживели безпрецедентен период на мир и просперитет, но и че днес на политическо ниво връзките са подложени на напрежение.
Столтенберг призовава всички страни членки да работят за избягване на катастрофален разпад на НАТО на фона на продължаващи остри нападки от президента Доналд Тръмп към съюзниците на САЩ и изявления от Европа, че изглежда американците не споделят всички ценности на партньорите си.
Бившият премиер на Норвегия припомня думи на първия генерален секретар на НАТО - британецът Лорд Хейстингс Исмей, от 1952 г., когато той заявява, че алиансът е "най-добрата, а вероятно и единствената ни надежда за мир" и че "ще има постоянни опити да вбият клин между нас (...) и ще имаме нашите малки кавги".
Три причини за успех изброява Столтенберг в статията си.
Първата е, че различията в позициите на страните членки не са нещо ново за НАТО и ги е имало при Суецката криза (1956), напускането от Франция на командната структура (1966) и войната в Ирак (2003). "Но винаги сме успявали да се обединим около една обща цел - да стоим заедно и да се пазим един друг", допълва той.
Втората са днешните събития - обърнати са тенденциите да се намаляват разходите за отбрана и въоръжените сили на САЩ да напускат Европа. "САЩ и Канада увеличават ангажираността си с европейската сигурност. В действителност, идвайки на власт администрацията на Тръмп увеличи с 40% финансирането за американското присъствие в Европа. Последният американски боен танк напусна Европа през 2013 г., но сега те се завръщат като цяла бронирана бригада."
Третата причина е, че всички страни членки имат интерес да останата обединени, защото "две световни войни и студената война са ни научили, че когато са заедно, Европа и Северна Америка са по-силни, по-сигурни и по-проспериращи."
Според Столтенберг фундаментален интерес на 29-те съюзени демокрации е да са заедно в отбраната си. "И това е по-вярно от всякога. Защото сме изправени пред най-непредвидимата среда за сигурност от поколение насам: международен тероризъм, разпространение на оръжие за масово унищожение, кибер атаки и - разбира се - Русия, която използва сила срещу съседите си, опитва да се меси във вътрешните ни работи и днес изглежда не се притеснява да употребава военно нервнопаралитично вещество на нашите улици".
На форума в Брюксел неизбежно ще присъства темата за това европейците да спрат да се възползват толкова от т.нар. "дивидент на мира" - ситуация, в която десетилетия наред САЩ изразходваха милиарди долари, за да защитават с оръжие и жива сила съюзниците си, докато те си освобождаваха бюджетни средства за икономически просперитет.
Въпреки ангажиментите, поети на срещата на върха в Уелс, днес от 29 държави само 8 отделят над 2% от БВП за отбрана - праг, която би трябвало да бъде постигнат от всички към 2024 г. Германия, която Тръмп особено често критикува по този повод, влага 1.2% от БВП и не бърза да ги увеличава. В същото време това са 37 млрд. евро всяка година и в Берлин питат наистина ли Европа иска в центъра на континента германците да имат бюджет за отбрана от 70 млрд. евро.