Ливиу Драгня, председател на управляващата в Румъния Социалдемократическа партия, може да ръководи страната, без да бъде премиер, подобно на Ярослав Качински в Полша. А междувременно в Румъния и в Брюксел се засилват страховете, че той повежда държавата в същата "нелиберална" посока, по която са поели Полша и Виктор Орбан в Унгария, пише "Политико".

Дали Драгня действително ще се превърне в следващото нелиберално главоболие за Брюксел ще зависи много от това как ще се развият събитията през следващите няколко седмици. След като поведе партията си към победа с 45% от гласовете на изборите през 2016 г., Драгня предизвика оставката на двама премиери, прокара спорна реформа на съдебната система и разгневи други румънски политици, като предложи страната да последва примера на президента на САЩ Доналд Тръмп в Израел и да премести посолството си в Ерусалим.

Драгня, който има забрана да бъде премиер, заради присъдата си от две години затвор условно за за опит да повлияе на референдума през 2012 г. за отстраняване на тогавашния президент Траян Бъсеску, е изправен пред нови обвинения в корупция. Очаква се днес Върховен касационен съд да обяви присъдата си срещу Драгня по обвинение в подстрекаване към злоупотреба със служебно положение в качеството му на председател на окръжен съвет в афера с фиктивни работни места.

В края на май Конституционният съд отсъди в полза на опитите на правителството да отстрани главния прокурор на Националната дирекция за борба с корупцията Лаура Кьовеши. Драгня заплаши с импийчмънт президента Клаус Йоханис, ако не пристъпи към уволнението на Кьовеши. "Потенциалът (Румъния да поеме по нелиберален курс) съществува", коментира старши анализатор в Центъра за европейски политики.

На скорошен митинг на партията му Драгня обвини "паралелната държава", която той определя като заговор на разследващите служби, полицейските и митническите служители, финансовите власти, прокурорите и съдиите, че се опитва да свали правителството. По думите му чуждестранните партньори на Румъния, включително НАТО и ЕС, са окуражили и частично са финансирали тази паралелна държава и репресивна система.

За разлика от свои предшественици начело на социалдемократите 55-годишният Драгня се представя като човек от народа и говори на език, който е разбираем за поддръжниците на партията в селските райони.

Драгня, чийто офис е украсен с православни икони и картини на румънската провинция, казва пред "Политико", че едно от нещата, с които се гордее, е, че никога не е бил член на Комунистическата партия, въпреки че много румънци са били задължени от Николае Чаушеску. "Някои от нас бяха по-луди и не поискаха", казва той.

Преди революцията през 1989 г. той учи транспортно инженерство в Букурещ. В началото на 90-те основава заведение. До 1996 г. е ръководил различни бизнеси, включително хотел в малък град в Южна Румъния. Един ден, докато бутал количката на дъщеря си към хотела, забелязал колко е трудно, защото алеята била в лошо състояние. "Взех я в ръцете си и си казах, че е невъзможно да не можем да намерим някой, който да направи града по-чист и по-добре управляван", спомня си той. Това бил моментът, в който решил да влезе в политиката. Скоро след това вече ръководи окръг Телеорман. Между 2012 и 2015 г. е министър на регионалното развитие и публичната администрация при премиера Виктор Понта.

Понта бе принуден да се оттегли след улични протести заради смъртоносен пожар в нощен клуб в Букурещ и Драгня, който стана лидер на социалдемократите малко преди оставката на Понта, поведе партията към победа на парламентарните избори следващата година. Въпреки че присъдата не му позволява да бъде премиер, Драгня е най-силният политик в страната.

Съдебните проблеми на Драгня датират още от времето, когато е регионален лидер. Прокурори го обвиняват, че е оказал натиск върху местен директор на социалните служби, за да назначи хора от неговата партия. Те поискаха да бъде осъден на 10 години затвор. В друг случай Драгня е обвинен, че по незаконен начин се е сдобил държавни и европейски пари, докато е бил президент на окръжния съвет.

Дагня твърди, че е невинен. Според румънската опозиция и граждански групи проблемите му със закона са причина за спорните реформи на правосъдната система, които те твърдят, че подкопават независимостта й и пречат на борбата с корупцията. Промените включват промени във възрастта за пенсиониране и мерки, които биха увеличили времето за издигане в йерархията на младите съдии и прокурори.

Една поправка, приета в понеделник от долната камара на парламента, за промяна в румънския наказателен закон може да вдигне забраната на Драгня да бъде премиер. Тя ще изисква повторно разглеждане на дела, по които не всички съдии са подписали присъдата. Един от съдиите по случая на Драгня се е пенсионирал преди постановяването на решението според румънски медии.

Дан Барна, председател на втората по големина опозиционна партия в страната Съюз "Спасете Румъния", коментира, че докато "Орбан и Качински защитават антилиберални политики, за да консолидират властта си, случаят на Ливиу Драгня, който също използва популистка и антиевропейска реторика, е различен – причината е много по-обикновена: той иска да не отиде в затвора".

Еврокомисията вече изрази опасения, че Румъния отстъпва от борбата срещу корупцията.

В интервюто за "Политко" Драгня отхвърля притесненията, че промените се правят в негова полза. "Ние сме заинтересовани от това основните права и свободи на хората да бъдат спазвани. Искаме справедлив процес за всеки румънски гражданин, както и правото на защита и презумпцията за невинност да бъдат гарантирани".

Според Драгня няма причина Брюксел да се тревожи. "При управлението на социалдемократите Румъния силно зачита европейските принципи, следва европейските интереси, но, както всяка страна в ЕС, мисли за собствените си интереси като част от общия интерес". По думите му след десетилетие членство Румъния вече не мисли като страна кандидатка и към нея не трябва да се отнасят като към такава. "Сега тя е държава, която осъзнава правата си, която иска да бъде включвана във взимането на решения и да получава всички ползи на държава членка, спазвайки правилата на ЕС".

Румъния отбелязва бърз икономически растеж (ръстът на БВП доближи 7% през 2017 г.), въпреки че еврокомисията предупреди, че бюджетният дефицит може да се увеличи значително главно заради увеличаването на заплатите в държавния сектор.

Следващата година Румъния ще избира нов президент, пост, за който Драгня може да се кандидатира. Той каза, че партията ще реши кого да предложи догодина.

За отношенията с ЕС Драгня коментира, че страната заслужава повече уважение, докато се подготвя да поеме председателството на Съвета на ЕС за пръв път през 2019 г. "Не мисля, че е пресилено за нас да искаме Румъния да стане важен глас, да бъде уважаван партньор".