Мисля, че няма коментар за това споразумение, който да не започва с нещо като "най-после, преговорите започнаха преди цели 13 години". По-нататък следва повторение на вече известното. А основният въпрос остава без отговор. И той е: имаше ли по-изгодни за българските фирми и граждани варианти? За да се отговори на него, не е достатъчно вглеждането в самия проект, нужно е известно разбиране на контекста.

За един от печелившите елементи на споразумението се смята обстоятелството, че нещото, което се нарича "българия", ще има "преките ползи между 35 и 40 млн. долара годишно от транзитни такси". Много или малко са тези пари? Колкото и да се вглеждам в сумата, няма как да получа отговор на този въпрос. Все едно да търсиш разликата между крокодила, с което и се занимаваха повечето публични лица, обяснявайки ползите от сделката.

За да намеря сравнение, погледнах страницата на Института за пазарна икономика в интернет. И там се вижда, че от началото на година до днес, т.е. за 79 дни правителството, подписало споразумението, е изхарчило 4.6 млрд. лв. Иначе казано, онова, което "ще печели българия пряко" за една година, правителството изразходва за един ден.

Ще отиде ли тази сума в правителството и дали то ще намалява данъците с 40-ина милиона долара на година? Вероятният отговор е не и на двата въпроса. На това отгоре на собствениците на земята щяло да им се плаща от тези такси. Но сумата, изглежда, в крайна сметка била по-малка от пазарната цена на земята.

Следващата полза била, че били осигурени доставките на петрол. Не е ясно какво се има предвид в това твърдение. Май не е имало заплаха от спиране на доставките на петрол за "Лукойл - Нефтохим". Ако става дума за доставянето на петрол за самата тръба, нещата са повече от ясни: стоката е петролът, тръбата е транспортът; целта е да се продаде стоката. Следователно, строиш тръбата, за да продадеш петрола, а не за да търсиш петрол. Т.е. не е имало начин да няма "потоци", за които съответният министър се хвали, че "сме осигурили". (Все пак има такъв абстрактен начин - целият проект да е чист идиотизъм, но той май не е.)

Третата полза била осигуряването на 1000 работни места и участието на местни фирми. Ясно е, че има полза за тези фирми. Ползата от новите работни места е съмнителна. При структурата на безработицата в България поне 60% от работещите по тръбата няма да бъдат трайно безработни. Това ще са квалифицирани работници, които липсват в останалите части на икономиката. За професиите, които се търсят от малкото на брой фирми, обслужващи тръбата и петролния терминал, много други фирми ще трябва да плащат повече, за да задържат хората. Ако цените станат забранително високи, тези фирми ще внесат работна сила от чужбина. Иначе казано, ефектът върху безработицата е съмнителен.

Тези елементарни наблюдения не могат да бъдат направени, когато за ползите от тръбата се разсъждава от гледище на абстрактното ние.

В официалните обяснения по проекта и бързането за неговото подписване други ползи за "българите" не се споменават. С едно изключение. Преди няколко месеца президентът, договаряйки споразумението с гръцкия и руския си колега, ни в клин, ни в ръкав каза, че то означавало и "национална и регионална сигурност". Това изявление би могло да се остави без коментар. Но ако все пак този аргумент е валиден, може да се очаква, че колкото по-дълга е тръбата, толкова повече е "сигурността". Защо тогава е избрана по-късата тръба, президентът не каза.

Имаше ли вариант България да внася петрол от неруски компании? В обозримо бъдеще - не, но и руските доставчици очевидно нямат интерес да губят тукашния пазар. При цялото старание на своя президент руските компании едва ли биха променили нещо в разпределението на пазарните дялове . До 2030 г. (според министерството на енергетиката на САЩ) Русия няма да повиши своя принос в доставките на петрол съществено над 11.25% от световните доставки. За Русия средният растеж на пазарния й дял за периода ще е под 1%, на страните от Каспийския регион ще е около шест пъти повече, за всички останали износители на петрол - около два пъти повече от растежа на дела на Русия. Това разположение на силите означава, че за България винаги ще има алтернатива на руските доставки на петрол и че руските компании би трябвало да са крайно неразумни да губят тукашния пазар.

А имаше ли вариант руски компании да строят друг петролопровод? Алтернативите са две: Бургас - Вльора и Констанца - Омилиали (Триест). По тези направления строителството на петролопровод, първо, би било по-скъпо, и второ (и затова), то не би могло да се осъществи при мажоритарен дял в собствеността.

Русия има проблем, даже не един. Сравнено с Германия през 2003 г. (това са последните данни на Германската агенция за енергийна ефективност), първичното потребление на всички енергоносители в Русия е 1.84 пъти по-ниско, а енергийната ефективност е три пъти по-ниска. При това Русия през 2003 г. е произвела 2.95 пъти по-малко брутен вътрешен продукт на човек от населението, отколкото Германия.

Основният ни проблем очевидно е у дома. Цените на енергията в Русия са изкуствено поддържани ниски, за да е послушно населението. Производителни световни компании не се допускат, защото ще изместят местната върхушка, ще плащат повече на населението и то няма да зависи от единствената партия в държавата. Само на руския аналог на НЕК (според цитираните по-горе източници) през 2010 г. ще са необходими около 23 гигавата нови мощности, т.е. около 83 млрд. долара, за да посрещне търсенето. Тези средства не могат да дойдат изведнъж от промяна във вътрешните цени.

Пространствата за маневриране са ограничени. Ако изключим вдигането на пушилка по международни форуми, остава надеждата за високи цени на енергоносителите в чужбина.

И така, след като няма очевидни ползи, "русия" не може да диктува цените на петрола и имаше възможност да не се бърза със споразумението, защо "българия" изобщо се съгласи с него? (Употребявам названията с малка буква, защото тук не става дума за страни, а за шепа хора.) Цените в чужбина очевидно се развиват по своя си логика, която не зависи от желанията на руските власти. Но монополното положение на отделни пазари позволява поне на тях да се влияе. Затова и собствеността е важна. Освен възможността да поддържа донякъде монополни цени (като високият пазарен дял на Русия е по-скоро при доставките на газ) срещу собствеността върху тръби като тази срещу активи като този може да се търси пряко (през капиталовите пазари) и косвено (чрез банки) финансиране. В краен случай собствеността може да се продаде и препродаде.

С така подписаното споразумение за "Бургас - Александруполис" правителството на "българия" подпомогна това на "русия" в осъществяването на именно такъв замисъл. Това твърдение не важи за Гърция. България ще плаща по-високи цени за газ, отколкото се очакваше преди година и няколко месеца. И "българия" позволи на "русия" да строи атомна централа на своя територия, от която, първо, няма нужда, и която, второ, се намира на доста опасно място. И това ако не е помощ... От страна на Русия търсенето на такава помощ е легитимно. От страна на България даването й е глупаво. Затова и за оправданието на сделката трябваше непрекъснато да се измислят смешни оправдания като споменаваните "ползи".