Бившият комунистически блок на Европа навежда на тревожни икономически прогнози. Според главния икономист на "Данске банк" (Danske bank) Карстен Валгрен регионът заприличва на Югоизточна Азия малко преди кризата от 1997 г.

Прибалтийските държави показват една и съща картина - политически хаос при вземането на икономически решения, загуба на ентусиазъм за реформи и връщане към популистко управление.

"Тези страни са като маратонски бегачи, които решават да седнат малко преди финала и да изпият по бира", каза Валгрен.

Държави като Латвия и Естония наскоро добавиха още един негативен фактор към икономическата си картина - заплаха от девалвация на националната валута. Паричните единици на двете държави са фиксирани спрямо еврото и при нормални условия това би осигурило по-голяма сигурност. Ако тези държави обаче предприемат девалвация, това може да предизвика верижна реакция за валутите на всички развиващи се страни. Рейтинговата агенция "Фич" предупреди, че Латвия може да предизвика "психологическа зараза" в региона.

Само преди година разпродажбите на исландската крона се оказаха сламката, която преобърна колата на развиващите се пазари.

Латвийският лат също предизвика спекулации, че може да се превърне в следващия повод за бедствие в и без това изплашените фондови борси на развиващите се страни. Основното опасение беше, че прибалтийската страна може да реши да обезцени валутата си, която и без това поевтинява значително през последните три месеца. Латът може да се търгува в тесен диапазон от 1 процент от централния си курс спрямо еврото и вече е съвсем близо до долната граница.

Към неприятната картина се добавя и икономическата ситуация в Латвия, която доста напомня за състоянието на Исландия през пролетта на 2006 г. Икономиките и на двете страни постигаха невиждан ръст, неконтролируема инфлация и огромен дефицит по текущите си сметки. В Латвия този дефицит е над 24 на сто от брутния вътрешен продукт, а инфлацията е 6.6 процента, една от най-високите в Европа.

"Такъв сценарий се разиграва рядко, но Латвия трябва да се следи внимателно, защото може да предрече по-широкообхватна слабост на валутите на развиващите се пазари", каза Стив Бароу, главен експерт по инвестициите във валута в "Беар Стърнс".

Латвийското правителство се опитва от 16 февруари насам да успокои притесненията, че готви девалвация на лата. Валутата обаче едва ли може да чака поскъпване. Инвеститорите загубиха вкуса си към риска и разпродават активите си в развиващите се икономики. Централната банка на Латвия има ограничени възможности за намеса на пазара, така че според Бароу "една част от системата трябва да поддаде" и това най-вероятно ще е решението за по-нисък курс на лата.

По-резките разпродажби на лата могат да предизвикат ефекта на доминото в развиващите се европейски икономики. Именно масовото напускане на позиции в тайландския бахт предизвика азиатската финансова криза от 90-те. Исландската крона постигна същия домино ефект миналата година.

Бившите прибалтийски републики забелязаха още един неприятен факт - увеличението на основния лихвен процент в Швейцария. Промяната на лихвите ще се усети най-вече от изплащащите ипотечни кредити. В последния пример за глобализация прибалтийските държави и някои страни от Централна Европа използват кредити от държави с по-ниски основни лихвени проценти. Това пък предизвиква невиждания бум на поскъпване на имотите в тези държави. Естония се нарежда сред първите места по ръст на цените на имотите в световни класации. Според анализатори този начин на финансиране на жилищния бум е еквивалент на пазара за рискови ипотеки в САЩ.

Латвия дори въведе още по-привлекателните ипотечни кредити в йени. Привлекателността обаче трая до миналата седмица, когато латът загуби 7 на сто спрямо йената само за седем дни. Евтините кредити обаче доведоха до поскъпване на апартаментите в Рига повече от луксозни жилища в Берлин или Франкфурт. За последното тримесечие на миналата година ръстът на ипотечното кредитиране в страната е 90.7 процента.

Засега обаче валутните пазари като че ли очакват Швейцария да осигурява вечно евтините кредити. Централната банка в страната има друго послание - периодът на бавно икономически развитие завърши и в скоро време ще се появи необходимост от по-високи лихви.

Преди дни международните икономически анализатори приветстваха със слаб ентусиазъм мерките на Латвия за ограничаване на инфлацията. Централната банка в страната увеличи основния лихвен процент до 5.5 на сто. Тези мерки обаче се определят като "прекалено слаби и закъснели".

Първият слух за девалвация в Латвия започна от изпращането на SMS съобщения. Преди месец правителството не само отрече подобно решение, но и започна разследване. Този скандал обаче привлече още повече внимание към по-сериозни сигнали за криза в икономиката на страната, а и на региона.