Проектът "КУРАЖ" и българското участие
Д-р Анелия Касабова е доцент към Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей - БАН, PhD (2001, Виенски университет). Професионалните й интереси са история на етнологията, на социалната работа, семейна и репродуктивна политика, визуална етнология. Поканена е да участва в проекта "КУРАЖ" от ръководителя на Института за югоизточноевропейски изследвания в Регенсбург Улф Брунбауер. Тя има опит в създаването на онлайн архив за историческа фотография. В началото на 2016 г. е работила по филми, свързани с биополитиката на социалистическата държава. "Дневник" я потърси да представи проекта.
Проектът "КУРАЖ. Свързване на колекции. Културна Опозиция: Разбиране на културното наследство на дисидентите в бившите социалистически страни"
е по програма "Хоризонт 2020" на Европейския съюз за научни изследвания и иновации http://cultural-opposition.eu/. Може да бъде определен като "мейнстрийм" – много са проектите, насочени към изследване/осмисляне на социалистическото минало. Необходимостта е безспорна, затова – колкото и "масови" да са проектите, посветени на тази тема, те са актуални и важни.
"Кураж" е концентриран върху социалистическите страни. Това "затваряне" на проблемите принципно е проблематично, доколкото историческото развитие в Европа и в света е взаимопреплетено и взаимообвързано. В случая донякъде се преодолява, като при описването на материали от различните страни изследователите могат да подчертават взаимните влияния и обвързаности между Изтока и Запада.
Проектът започна 1 февруари 2016 и е до 31 януари 2019 г. Водеща е Унгарската академия на науките. Унгарската страна отговаря и за уеб страница на проекта, онлайн регистър, онлайн изложба... Партньори са институти и университети от бившите социалистически страни, които членуват или са кандидати за Европейския съюз (затова не е включена Русия): Унгария, Чехия, Словакия, Полша, Хърватия, Румъния, Литва. Партньори са и три западноевропейски институции: екипът от Тринити колеж, Дъблин (от двама души) отговаря за Украйна и украинската емиграция. Университетът в Оксфорд участва с един учен, който отговаряше за полската емиграция – една от най-големите емигрантски общности от бившите социалистически страни. Лайбниц институт за югоизточноевропейски изследвания в Регенсбург, Германия, "покрива" ГДР, България и основната част от бившите югославски републики - Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина, Черна гора, т.е. повечето балкански държави.
Много въпроси и интерпретации предизвика липсата на партньорска организация от България - дали не е израз на представата, че в социалистическа България (най-верен сателит на СССР) културна опозиция не е имало? Или е израз на "неоколониално" отношение към православния балкански Югоизток - след като всички централноевропейски държави участват институционално? Тези въпроси според мен са израз на вековни наслоявания в опозицията "Балканите – Европа", опозиция, възникнала исторически, но която влияе и до днес на нашето мислене. В случая вероятно по-скоро традиции в научни мрежи и лични контакти, а не съзнателно игнориране на институции от балканските държави, са оказали влияние.(Сред кандидатурите в конкурса на ЕС е имало и мрежи, включващи и български институции, но само един проект е получил финансиране.) Екипите са представени: http://cultural-opposition.eu/#partners
"КУРАЖ ще създаде цялостна онлайн база данни (цифров регистър) на съществуващи, но разпръснати колекции за историята и формите на културна опозиция в бившите социалистически страни, като по този начин улесни достъпа до тях" - е записано сред целите на проекта.
Под "колекция" се разбират артефакти, произведения на изкуството, документи от институции, его-документи, снимки, събрани изследователски аудио- и/или видеоинтервюта, музикални записи и др. Регистърът цели да обхване сбирки в литературата, изобразителното изкуство, киното, театъра, както и отразяващи екологични, религиозни, етнически, национални и/или малцинствени движения, по полова принадлежност и други форми на инакомислие и/или коректив на официалната идеология.
Многообразието, желанието за всеобхватност по теми усложнява изпълнението на проекта, тъй като и най-големите екипи по страни участници не включват специалисти по всички теми. Доколко колекциите ще могат да бъдат съпоставяни и сравнявани е трудно да се каже - като колекция може да бъде описано например както отделно самиздат списание и/или вестник, така и обобщаваща сбирка от забранена, санкционирана периодика. Липсата на единни критерии, както и различният капацитет (като брой изследователи и експерти по теми) на отделните екипи води до асиметричност, която е нужно да се отчита при по-нататъшно използване на онлайн базата данни за научни и образователни цели.
Колекциите се представят както от външна перспектива (на изследователите, направили подбора и описанията), така и чрез предвидените интервюта от вътрешна перспектива на притежатели, инициатори, специалисти, отговарящи за сбирките.
Подборът за България бе по два основни критерия. За да бъде представена ролята на "институциите на паметта" в събирането, съхраняването, изследването и популяризирането на културното наследство от епохата на социализма, се обърнах към големите държавни институции – Държавната агенция "Архиви", Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", Комисията по досиетата, Българската национална филмотека, Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия (СГХГ) и др. Почти всички ще бъдат представени в подготвяния регистър. Успоредно стремежът бе да се представят основни области на културата:
Изобразително изкуство
Една от първите колекции, която предложих, бе изложбата на Софийската градска художествена галерия (СГХГ) "Форми на съпротива" с куратор и автор на каталога Красимир Илиев, която като време на провеждане съвпадаше с началото на проекта.
Може ли да бъде определена временна изложба като колекция – този въпрос предизвика доста дискусии. Благодарение на тях бе въведена категорията ad hoc колекции, която дава възможност да се представят както временни изложби, така и части от фондове на големи институции, като национални библиотеки и архиви например.
Журналистика
Съвместно с експертите в Националната библиотека решихме да бъде представена ad hoc колекция "В историята остават само забранените вестници!" (заглавието е цитат от Стефан Продев). Включени са 14 заглавия и над 1250 броя опозиционни вестници, забранени през 40-те години; вестник "Литературни новини" (1961 г. – спрян през 1964 г.); самиздат списанията "Мост. Алманах за алтернативна поезия" (1989-1990 г.) и "Глас. Независимо списание за литература и публицистика" (1989 г.), както и "Прилеп. Списание за литература" (1990 г.), което, макар и след политическата промяна през 1989 г., издава за пръв път автори дисиденти.
Колекцията е важна за представяне на цензурните механизми и възможните форми на съпротива от журналисти и автори - начините, по които са поставяни въпросите за свободата на печата; опитите да се заобиколи цензурата и да се поставят критични към режима въпроси; както и да се развият нови виждания за художествено и жанрово разнообразие.
Емиграция
От обработените и достъпни фондове съвместно с експерт от Централния държавен архив (ЦДА) бе избран фондът "Христо Огнянов", съдържащ документи от творчеството и живота на писателя и журналист Христо Дамянов Огнянов (познат под псевдонима си към Радио "Свободна Европа" Борис Босилков). Колекцията е важен извор за живота и дейността на българските емигранти.
Наука
Колекцията-фонд "Желю Желев" в ЦДА онагледява живота и творчеството на една от ярките фигури в българския научен и политически живот - символ на дисидентството по време на тоталитарния режим и олицетворение на прехода към демокрация. При представянето на колекциите се дават и по няколко основни примера. Като пример избрах архивните материали около книгата "Фашизмът", но и тези, свързани със статия на Желю Желев от 1963 г. "Битие и небитие". Този ранен "случай" показва, че през първата половина на 60-те години в научните среди въпреки масираните "чистки" сред преподаватели от Софийския университет в периода 1944 - 1956 г. има опити за отстояване на плурализъм и научни дебати.
Същевременно силната централизация на държавните научни институции и наложената строга йерархична структура позволяват на държавата и БКП да упражняват всеобхватен контрол. Чрез публична разправа с отделни личности, проявили инакомислие, такива микросреди на свободомислие се задушават, научните среди се държат в страх и несигурност.
Киноизкуство
Първоначалната идея в разговорите с директорката на националната филмотека Антония Ковачева бе да се обособи колекция "Санкционирани/забранени филми" или "Антиконформистки филми", включваща нарушаващи естетическите норми на социалистическия реализъм, без да го атакуват идеологически; противопоставящи се на идеологията чрез критично представяне на действителността, но не са стилистичен експеримент; отричащи социалистическия реализъм идеологически и стилово (Братоева-Даракчиева 2013).
В "КУРАЖ" бе взето решение от началото на 2019 г. регистърът да се отвори за вписвания от институции и личности. Това сваля необходимостта от представяне на всички сфери на културата, на всички институции, дава възможност за по-детайлно описване на по-малки колекции. Затова се насочихме към представяне на творчеството на отделни личности. Първата колекция е "Бинка Желязкова".
Държавна сигурност
Целта и опитите на БКП да се наложи всеобхватен контрол над всички сфери на живота дават основания периодът да се характеризира като тоталитарен. Пример за тези политики са документалните сборници, съдържащи доклади, планове, информации, агентурни сведения, създадени от отделите на Държавна сигурност, съхранявани в Централизирания архив на Комисията по досиетата. В регистъра е представен сборникът "Държавна сигурност и българската интелигенция".
Екологични протести
Една от целите е чрез регистъра да намери признание и активната, иновативна дейност на институции и организации извън столицата. Една от първите институции, които откликнаха, бе Регионалният исторически музей – Русе, който представи важната колекция "Граждански протести срещу обгазяването с хлор".
Регистърът е отворен, надявам се и други български институции и организации да използват тази допълнителна възможност за популяризация. Не само знакови личности и събития могат да бъдат представяни, една от целите на проекта е да се покаже и всекидневието и гледните точки на "обикновените" хора. Такива са две колекции, създадени от един от първите центрове за устна история и автобиографични проучвания в България – неправителствената организация "Балканско сдружение за автобиографистика и социално общуване" (БОАСО), Благоевград – "Всекидневен живот в Югозападна България през социализма" и "Ромски архив". Събраните документи и лични разкази разкриват малко познати моменти от всекидневния живот в Югозападна България като преживяването и съпротивата срещу колективизацията; посегателствата над културните традиции в селата от Западните Родопи и скритите форми на съпротива. "Ромски архив" е първата дигитална колекция в България, свързана конкретно с ромите в България, поставени в позицията на "невидимо малцинство без своя история".
Регистърът "КУРАЖ" е платформа за допълнителна видимост и дава възможност да се представят и частни колекции. Една от заявените цели на проекта е да се изработят препоръки към институции на Европейския съюз за подкрепа на институции и личности в събирането, съхраняването и разпространяването на материалите, да се стимулира сътрудничеството между различните видове сбирки. Има частни колекции, лични и семейни архиви, които нямат възможностите на големите институции за популяризиране на съхраняваното богатство от познание.
Такъв е семейният архив "Живот извън щампата на комунизма", представящ живота и творчеството на Севдалина Панайотова – учителка по литература и ръководителка на драматичен състав в гимназия в гр. Чепеларе, общественичка и гражданка. "Опозиционният дискурс и опозиционната дейност са част от всекидневието на Севдалина Панайотова. Изразяват се в поредица ненабиващи се на очи действия, жестове и думи като нетрадиционен прочит на произведение (особено на пролетарските поети Смирненски и Вапцаров), неподходящо изказване на учителско събрание, споменаване на забранен факт или автор пред учениците, даване на забранена или полузабранена книга, възпитаване в не-страх и не-подчинение... " – разказва дъщерята на Севдалина Панайотова, Теодора, която заедно със сестра си Боряна създават и поддържат семейния архив.
Регистърът "КУРАЖ" дава възможност за самопредставяне. Представена е и частната колекция на Вилдане Динч, преподавателка към университета "Улудаг", Бурса, катедра "Социология", "Съпротива на турското малцинство в НРБ". Колекцията, непозната в България, съдържа над 100 аудио- и видеоинтервюта с етнически турци, напуснали България заради националистическата политика на социалистическата държава. Семейството на Вилдане Динч, Алиева по български паспорт, родена в гр. Ардино, напуска България през 1989 г., когато тя е на 11 години. Личните и семейни преживявания на Вилдане Динч в процеса на насилствена българизация, т.нар. възродителен процес, безспорно влияят върху избора ѝ. Авторката използва обозначения като "етнически геноцид" и създадения от нея термин "имецид", което предизвиква дебати, но те са важни за науката (а и за развитието на демократично общество). Ако колекциите, включени в "КУРАЖ", предизвикат разгорещени дебати – това би било голям успех на проекта.
Лична е и перспективата върху тоталитарната власт на Ванцети Василев. Инициативата да представи частната си семейна колекция "Семената на страха" дойде от самия В. Василев, който след кръгла маса посветена на проекта, огранизирана в Института за етнология и фолклористика на БАН през ноември 2016 г., се свърза с мен. Колекцията представя материали на семейство, член на което е набеден от социалистическата власт за "враг на народа". Житейските пътища на създателите на колекцията открояват различни етапи и трансформации на социалистическия режим: Пример за физическите репресии над членове и привърженици на опозиционни партии, характерни за 40-те – 50-те години са съдбите на семейство Димитър и Марика Стоянови. Димитър Василев Стоянов е анархист, осъждан три пъти от два политически режима заради политическите си възгледи и прекарал повече от 6 години в социалистически трудово-възпитателни селища (1945 и 1948 – 1953 г.) Колекцията е създадена от съпругата и сина на Димитър Василев Стоянов – Марика Стоянова, и Ванцети Василев. Материалите показват опитите за вербуване и ограниченията, пред които са били изправени роднините, съпруга и деца, на обявени за политически "неблагонадеждни"/"врагове на народа" хора, както и формите им на всекидневна съпротива. В началото на 80-те години Ванцети Василев започва да пише автобиографична белетристично-документална книга "Семената на страха". Бяга през 1988 г. през Сърбия в Италия, а оттам – в САЩ, като отнася и екземпляр от подготвяната книга. В емиграция се развива като автор на мемоарно-художествени романи, в които описва възприемането си на тоталитарната власт и живота в изгнание.
За да се даде представа за отношението на тоталитарната социалистическа държава към религията общо и към религиозно-философски движения, в проекта е представена частната колекция на Христо Вътев "Словото на Учителя Петър Дънов".
Бих искала да отбележа първата българска колекция, която бе качена онлайн – колекцията "Кула музей" на Петко Огойски в Чепинци. Подготвям български вариант (колекциите имат вариант на оригиналния език и на английски.)
Петко Огойски е известна личност, за него има немалко писано. С филм за него през 2014 г. започна документалната поредица на БНТ "Отворените досиета" на разследващия журналист Христо Христов. На два пъти осъждан заради свободомислие и земеделски убеждения, преминал през шест затвора и два лагера, но продължил активна творческа дейност, участник във възстановяването на БЗНС "Никола Петков" и избран депутат в Седмото Велико народно събрание, Петко Огойски е безспорен пример за страданията, причинени от тоталитарния режим на интелектуалци; за ограниченията, на които са били подложени те и семействата им, както и за всекидневното им отстояване на морални позиции, за съзидателен търсещ дух.
Това са накратко 14-те колекции от България. Няма как да имам претенции за изчерпателност, още по-малко за всеобхватност по теми. Цели области така и не успях да представя – театър (имах желанието да представя например бургаския театър чрез ТДА – Бургас); липсват колекции за рок сцената от 70-те - 80-те години в България и за младежката "контракултура"...
Не успях да представя всички институции – например Българското национално радио, Националния политехнически музей, националната телевизия.
Много са нещата, които липсват. Но искам пак да подчертая, че онлайн базата данни е отворена. От 2019 г. регистърът ще бъде отворен за самопредставяния, така че институции и личности да могат да качват колекции директно.
Основен проблем е и верификацията на предлаганите сбирки. Дали отворената онлайн база данни няма да стимулира тенденциите за пренаписване на биографии, да доведе ако не до нови виктимизации и героизации, то до изработване на "уместна биография", остава отворен въпрос.
Регистърът разширява източниците за опознаване и изследване на социализма и може да бъде приет като извор не само от професионални историци. Извор, който като всички извори подлежи на критичен анализ.
| По проекта се подготвя Наръчник / Handbook, в който ще са представени основните термини, както и кратки статии, посветени на отделните държави. За България статията подготвихме в съавторство – Наталия Христова – водеща българска изследователка по темата за дисиденството, Улф Брунбауер и аз. Бе проведен конкурс и фестивал "Кураж - Парево" за документални филми. България е представена със "Следваща спирка – кино "Одеон" по сценарий на Боряна Матеева, режисьор Екатерина Минкова, и "Цветовете на гласа" на режисьора Росен Елезов по сценарий на Хелия Чавдарова за Йълдъз Ибрахимова. http://cultural-opposition.eu/activities/film-festival/budapest/ Имахме участник и в международното жури – доц. Петя Александрова от НБУ. Изложбата COURAGE – Risk Factors сега е в Будапеща, след това ще посети Варшава, Прага, Братислава и ще завърши през януари 2019 г. в Букурещ. Онлайн изложбата вече е достъпна - http://cultural-opposition.eu/courage/exhibition Заложено е разработването на онлайн учебен материал. Страницата на проекта периодично се допълва и развива - http://cultural-opposition.eu/ За въпроси - http://cultural-opposition.eu/#contact |