Още през пролетта, месеци преди Австрия да поеме председателството на Съвета на ЕС от 1 юли, Кнайсл и други политици се срещаха с лидери от Югоизточна Европа, за да представят бъдещите си приоритети - които, също като българските, включват Западните Балкани. Това каза и канцлерът Себастиан Курц, който призовава за бърза евроинтеграция на региона, "без който европейският проект не би бил завършен".

На фона на нагласи против разширяването в Европа и обвинения към кабинета на Курц и крайнодясната Партия на свободата в "популистка" външна политика, колко важни са за Австрия Западните Балкани и какво може да направи за тях?

В края на юни председателят на австрийския парламент Волфганг Соботка каза във Виена, цитиран от всекидневника "Ханделсблат", че Австрия има "историческа отговорност", подплатена от "исторически причини". Според вестника навярно се има предвид фактът, че части от Западните Балкани са били в Австро-Унгария до Първата световна война, а в много от държавите страната е първият или вторият най-голям инвеститор. В някои отношения Австрия е близка с региона и по време на студената война. След разрива със Сталин Югославия става е важен търговски партньор и през 1951 г. покрай търговията със селскостопански продукти през северната граница югославският износ нараства с 55% за година.

Обменът намалява през 80-те, но след юговойните австрийският бизнес съзира друг тип възможности. Днес на Австрия се падат 567.5 млн. евро (около 12%) от всички преки чуждестранни инвестиции в Македония за последните 20 г. (макар в последните години нагоре в списъка да се изкачват Обединените арабски емирства, първи за 2016 г., и Китай).

В Босна и Херцеговина, чиято слаба икономика постоянно се нуждае от нов приток на инвестиции, Австрия от години заема първа позиция - в страната действат около 200 австрийски компании, а стотици други проявяваха интерес в последната година. (Парадоксално, Босна е и единствената страна в региона, която има търговски излишък с Австрия.)

Австрия остава най-големият чуждестранен инвеститор и в Сърбия според председателя на Австрийската икономическа камара Кристоф Лайтл, макар сръбските институции от няколко години да не публикуват точна статистика по въпроса. С 98 млн. евро за миналата година (по-малко от 2016 г.) Австрия е сред петте най-важни инвеститори и в Черна гора.

В друга изява през април Лайтл каза, че в Сърбия, Черна гора, Македония, Албания и Босна и Херцеговина (Косово не бе споменато) Виена вижда пазар от около 20 млн. души, чието присъединяване към Европа ще създаде "правна сигурност в региона" и ще усили активността в него. Така влизането на повечето от тези държави в съюза, като ги интегрира в общия пазар, ще донесе косвени ползи и за австрийския бизнес и колкото по-бързо стане, толкова по-малко ще са спечелилите "други" като Китай, за който Кнайсл предупреждава.

Близо 73% от австрийците не желаят нови страни членки в съюза според проучване от миналия месец - във време, когато "разширяване" е единствената същинска крайна цел, която страните от региона биха искали да осъществят. А лидерите из Европа, които не искат ново разширяване, изтъкват тъкмо този аргумент: обществените настроения и възходът на популистите не предполагат ЕС да посрещне с отворени обятия нова мигрантска вълна от Западните Балкани.

Възходът на Австрийската народна партия на Курц и Партията на свободата на Хайнц-Кристиан Щрахе на изборите през октомври се дължеше на друго - обещания за твърд подход срещу миграцията, а нуждата от сигурност на границите ще е основен и по време на европредседателството. При Австрия "фокусът се прехвърля от Западните Балкани към миграцията", както отбелязва Balkan Insight. Източници на изданието не смятат, че страната ще полага значими усилия за евроинтеграцията на Западните Балкани независимо от уверенията. Цитиран е и австрийският дипломат Клеменс Фишер, според когото важно за интеграцията сега ще е "индивидуалното представяне" на всяка от страните.

Балкански медии бяха учудени и че регионът беше сред застъпваните от Австрия варианти за мигрантски центрове "извън ЕС" като евентуален изход от кризата, въпреки че Виена иска някои от тези държави да влязат "в ЕС" в близките години.

Друг е въпросът и как фокусирането върху "сигурността" в региона ще се отрази на австрийската външна политика. В края на миналата година, когато се оформи управляващата във Виена коалиция, босненският анализатор Ведран Джихич написа и че с мантрата за "сигурността" по външните граници на ЕС Виена може и да насърчи "стабилокрацията", която отдавна е тенденция на Западните Балкани. "С подкрепа на страната ще се ползват онези, които работят, за да запазят стабилността, независимо дали са авторати и как управляват във въпросните страни. Този тип прагматизъм, в който демократичните ценности не са централни, се показа от Себастиан Курц през ноември 2016 г., когато той даде подкрепата си на [македонския премиер] Никола Груевски в последния етап от кампанията."

По някои въпроси, свързани с бъдещето на региона, самата Австрия трудно би могла да постигне единство в собствената си позиция. Вицеканцлерът Хайнц-Кристиян Щрахе наскоро предизвика гнева на Босна и Херцеговина (и на депутат от босненски произход в парламента на Виена), като я нарече провалена държава, от която Република Сръбска ще е добре да се отдели. Щрахе, който има отлични отношения със сръбското ръководство, критикува Австрия, че е признала независимо Косово (позицията му не се е променила от 2008 г. назад).

Всъщност Сърбия е единствената държава, чиято интеграция неговата Партия на свободата подкрепя безусловно. За останалите страни в региона се застъпват и външният министър Карин Кнайсл, номинирана на поста от същата партия, и консерваторите на канцлера Курц, но не и втората по големина партия с тежест за вземането на решения и с контрол върху външното министерство. Франц Обермайр, евродепутат от същата партия, твърдо се е противопоставял на членството на Албания - една от двете страни, които получиха сигнал, че може и да започнат преговори догодина, пише австрийският в. "Ди пресе".

Така позицията на Австрия по решенията в ЕС за Западните Балкани може и да не е категорична, колкото беше българската по време на председателството, и това може да продължи и в следващите почти три години и половина, в които кабинетът ще е на власт.

Самият факт, че Австрия подкрепя интеграцията им - въпреки обществените нагласи, които Курц безпогрешно улавя от началото на политическия си възход - означава, че управляващите невинаги са готови изцяло да се съобразят с очакванията на избирателите, когато отправят политическите си послания. От друга страна, позицията "за присъединяване на региона е сравнително безопасна - важните решения за интеграцията дори на по-напредналите държави от региона няма да се вземат преди края на австрийското председателство.