Пенсионните фондове и много институционални инвеститори се оплакват, че на българския пазар няма достатъчно възможности за инвестиции и имат проблем с влагането на свободните си средства. Така ли е според вас и кое липсва по-силно на пазара - качествени емисии или нови инструменти за търговия?

Липсата на възможности за инвестиране в България не е новина, тя стана доста по-остра в последните години, когато се акумулираха доста средства, а реално нямаше къде да бъдат вложени. Последното е част и от причините цените да нараснат - много пари гонят малко активи. Новите инструменти за търговия са по същество деривати на съществуващите и тяхната крайна цел е по-скоро друга като управление на риска  и донякъде заемане на краткосрочни позиции за посока на пазара. Ниската ликвидност на нашия пазар обаче е сред основните пречки за нормалното функциониране на подобни инструменти и може да изиграе лоша шега. В отговор на липсата на атрактивни инвестиции все повече инвеститори вече имат някаква експозиция навън било в развити и развиващи се пазари. Този процес ще продължи така или иначе и е част от едно по-добро управление на парите. Решението за развитието на нашата фондова борса е в появата на нови качествени компании. Първоначалната инерция е набрана и все повече компании искат да станат публични, като това ще даде възможност на инвеститорите за избор и подобряване структурата на техните портфейли. На този етап борсата все още е много непредставителна за българската икономика и редица интересни сектори са слабо застъпени. Именно това е потенциалът, който трябва да експлоатираме.

Предвид факта, че активите на пенсионните фондове у нас надхвърлиха 1.5 млрд. лева, може да се заключи, че те представляват основен фактор на българския капиталов пазар. Безспорно ликвидността на БФБ се увеличава непрекъснато и компаниите, реализирали IPO през последните месеци, играят сериозна роля в този процес. Въпреки това постъпващите средства по сметките на пенсионните фондове значително надхвърлят възможностите за инвестиране на БФБ. Това важи както за фондовия пазар, така и за дълговия, където проблемът с недостига на качествени нови емисии е особено сериозен. Като цяло в момента потенциалната възвращаемост от инвестиции на БФБ трудно би оправдала поемането на кредитния и ликвиден риск, които ги съпътстват. Тези рискове не са приемливи за пенсионните фондове, които, търсещи сигурни инвестиции, са принудени да насочат част от активите си към чуждестранните пазари. Това, което може да промени статуквото в момента, са нови качествени емисии акции и облигации. Със създаването на тези нови възможности за инвестиране ще се подобри ликвидността на борсата като цяло. Това е задължителна стъпка преди създаване на нови инструменти за търговия, тъй като нашият пазар все още не е достигнал необходимото ниво в развитието си.

През последните няколко години пенсионните фондове, както и другите институционални инвеститори натрупаха значителен финансов ресурс, чието инвестиране само на и без това слаболиквидния ни фондов пазар ще става все по-трудно. Въпреки излизането на нови емитенти и емисии през последната година броят на свободните акции не е нараснал кой знае колко осезаемо и често един голям купувач може да изстреля дадена позиция в Космоса. Но след присъединяването на България към ЕС възможностите за инвестиране на този род инвеститори както в рамките на ЕС, така и на други развити пазари са на практика неограничени. В този смисъл, ако на българския пазар липсват достатъчно качествени емисии или подходящи инструменти за тях, това едва ли важи за глобалния пазар като цяло. И ако това все още не се е случило, причините са преди всичко във все още недостатъчния мениджърски и експертен капацитет у управляващите портфейлите на тези инвеститори. След като дълги години те бяха ограничавани да инвестират само в ДЦК, сега след падането на ограниченията те все още се чувстват по-комфортно на местния пазар, където всички се знаят, доходността на фондовия пазар засега е рекордна, а рисковете поне на пръв поглед изглеждат управляеми. С нарастването на управляваните средства този проблем ще става все по-голям, но именно оттук очаквам да дойде и диференциацията между добрите и не чак толкова добрите инвестиционни мениджъри.