Стотици гръцки рибари като него дават лодките си за рециклиране и връщат работните си лицензи, отчасти защото уловът е намалял драстично, отчасти защото ЕС и гръцкото правителство им предлагат пари в брой, за да се откажат от тази дейност по програма за защита на рибните запаси.
72-годишният Панайотис Пагонис (вляво) седи на палубата на риболовната си лодка "Катерина" в Северна Гърция и недоволства от поредния слаб улов. "Всичко е отишло в ада", казва той. 
Десет дни по-късно неговата лодка бива унищожена в център за скрап, а с нея са разбити цял живот спомени, защото Пагонис е в морето от дете. 
Стотици рибари като него дават лодките си за рециклиране и връщат работните си лицензи, отчасти защото уловът е намалял драстично, отчасти защото ЕС и гръцкото правителство им предлагат пари в брой, за да се откажат от тази дейност по програма за защита на рибните запаси. 
Според европейската агенция по околна среда запасите от риба в Средиземно море са достигнали критично ниско ниво, а последиците за хората, живеещи на брега и препитаващи се от улов на риба, са фатални. 
"Уловът е спаднал с 50% през последните години’’, казва Пагонис. Според него това е последица от прекомерния риболов, липса на регулация и замърсяването. 
‘'Работя тази работа от 67 години. Обикалях с лодката си почти цяла Гърция, чувствам се тъжен, не исках всичко да свърши по този начин", казва той. 
Притиснати от икономическата криза в страната, съсипала заплати и пенсии и оставила една пета от гърците без работа, много рибари решават да се откажат и да приемат паричната компенсация, която е доста изкушаваща. 
Плащанията варират от 6000 до 260 000 евро в зависимост от размера на лодката, но за да получат пълната компенсация, трябва да предадат лодките си за скрап. 
Рибарят Стелиос Дидонис, на 48 години, на борда на лодката си два дни преди да бъде разрушена на гръцкото пристанище Ставрос. 
Янис Лукакис е седнал пред разрушената си рибарска лодка в село Сарти. Той казва, че е предал лодката си за скраб, защото се чувства стар и уморен.
Той се радва, че ще почива, уморен от ставане в продължение на 30 години в 4 часа всяка сутрин. И не е сигурен какво ще направи след това. "Ще си помисля, ще видя, ще направя нещо, но каквото и да е то, ще е нещо, свързано с морето. Не мога да стоя далеч от морето", казва той.
Служител от министерството на земеделието казва, че да се откажат от риболова и да вземат субсидията е добра възможност за рибарите, макар че могат да преминат към туристическия бранш или пътническите превози. 
От ситуацията страдат не по-малко и корабостроителите. 
"Те искат да спрат риболова, за да защитят морето, но унищожаването на лодки съсипва и нашият бизнес", казва корабостроителят Янис Прасинос. 
