Преди да бъда назначен на този пост, от 1935 година, когато официално беше получило името "Федерално бюро за разследване", ФБР беше имало само шестима директори. Първият, легендарният Дж. Едгар Хувър, беше оглавявал организацията почти петдесет години (включително предшестващата я организация, Бюрото за разследване) и беше изградил около себе си култура на работа и поведение, която силно бе повлияла за оформянето на Бюрото и неговите агенти.

Десетилетия наред Хувър го бе ръководил с желязна ръка и бе всявал страх в сърцата на политическите лидери. Той имал "лични досиета" за много от тях и не го криел. Вечерял и пиел с президенти и сенатори, като им позволявал да използват ФБР, когато това било изгодно за него, и ги плашел с Бюрото, когато това също било изгодно за него.

В самото ФБР всичко се въртяло около директора. Неговият подход донесъл огромна слава, внимание и власт на организацията. В същото време той създал работна среда, в която целта на повечето агенти и високопоставени служители била да останат извън полезрението на господин Хувър. Казвали му онова, което искал да чуе, и след това продължавали да вършат работата си. Дори десетилетия след смъртта на Хувър било трудно този манталитет да се промени.

Преди да положа клетва като директор на ФБР през 2013 г., прекарах цяла седмица, като следвах и наблюдавах Боб Мълър. Боб, бивш морски пехотинец, повече приличаше на директор от старата школа, който не си падаше по тъй наречените от него "лигавщини". В изтощителните дни след 11 септември например съпругата му го подтикнала да се увери, че хората му се държат въпреки огромния стрес. Рано на другата сутрин, поне така ми казаха, изпълнявайки препоръката й, той надлежно започнал да се обажда по телефона на основните членове на своя екип – чиито кабинети били на десет секунди път от неговия – и да ги пита "Как си?". След като получел поредния формален отговор "Добре, сър", казвал "Чудесно" и затварял.

Боб се зае да ме подготвя като наследник на поста му с обичайната си систематичност. Още първата сутрин на седмицата, през която неотлъчно го следвах, той обясни, че ми е уредил срещи с ръководителите на основните отдели на ФБР. Трябвало да се срещна поотделно с всеки от тях, обясни той, за да ме информират за предизвикателствата и възможностите в областите, за които отговарят. После, след всяка среща, както се изрази без капка чувство за хумор, той щял да разговаря с мен, "за да ми каже какво в действителност става".

Тази реплика ме разтърси. Като институция, мисията на ФБР беше да търси и открива истината. Защо беше необходимо директорът да ми казва "какво в действителност става" след всяка среща? Съдейки по думите на Боб, трябваше да допусна, че или тези високопоставени служители не знаеха какво става във ФБР, или че нямаше да кажат на мен, техния нов шеф, истината за случващото се. Предположих, че второто е по-вероятно.

Опитът ми показва, че много хора се боят да кажат цялата истина и нищо друго освен истината на своите шефове – при това поради причини, които могат да бъдат съвсем оправдани.

В главата ми прозвучаха думите на обръгналите ветерани от ФБР, които поучаваха един от героите във филма "От другата страна": "И каква полза, ако го направиш? Това може само да ти навреди. Шефовете са като гъби, дръж ги на тъмно и им хвърляй помия". Възхищавах се на Боб и се удивлявах на начина, по който беше преобразил ФБР след случилото се на 11 септември.

Под негово ръководство Бюрото беше започнало да надскача ограниченията си, беше преодоляло дотогавашната си роля, свеждаща се единствено до разследване, и се беше превърнало в пълноценен член на разузнавателната общност. Боб бе доказал, че би било грешка да се раздели ФБР на агенция за криминални разследвания и антитерористична агенция, показвайки, че Бюрото може да се справя отлично и с едното, и с другото. Бях силно впечатлен от онова, което той беше направил, но в същото време исках да покажа, че ще се придържам към по-открит стил на лидерство.

На 4 септември 2013 г. официално положих клетва като седмия директор на ФБР. След забавяния, причинени от спорове за бюджета в Конгреса, при което се стигна дори до преустановяване на работата на федералното правителство поради липса на средства, през октомври се състоя публична церемония по встъпването ми в длъжност. На нея присъства президентът Обама и още тогава забелязах някои от качествата, които го правеха забележителен лидер...