Калин Рогачев: При опасност от големи екощети може да се откажем от тръбата до Гърция
Българските участници са дърСлед 14-годишни преговори в средата на март България, Русия и Гърция подписаха споразумение за изграждането на петролопровода Бургас - Александруполис. Инвеститор на проекта е Международната проектна компания, в която руската страна държи контролния дял от 51%, а българската и гръцката - по 24.5%. жавните компании "Булгаргаз" и "Техноекспортстрой". За това какво ще спечели България от проекта, кои са следващите стъпки и основателни ли са опасенията на еколозите разговаряме със зам.-министъра на регионалното развитие Калин Рогачев, който е ръководител на последната българска работна група в преговорите по споразумението.
Какво предстои, след като беше подписано междуправителственото споразумение за изграждането на петролопровода Бургас - Александруполис?
- Очакваме до края на годината да бъде създадена Международната проектна компания (МПК). Тя трябва да възложи актуализацията на предпроектното проучване, да направи график за развитието на проекта, да подпише договори с трите държави, да проведе процедура за избор на изпълнител на строителството. Изпълнителите на проекта могат да са няколко. Налага се актуализация на предпроектното проучване отпреди няколко години на германската компания ILF, защото са настъпили значителни промени в цените на строителните материали. Очакваме актуализацията на проучването също да е готова до края на тази година.
Какво ще спечели България от реализацията на проекта?
- Когато говорим за печалбата на България от този проект, можем да говорим за два вида ползи - преки и непреки. Като пряка полза за държавата бих посочил прихода от не по -малко от 35 млн. щатски долара годишно, реализиран под формата на транзитни такси. Отделно може да се говори за приходи от преки и непреки данъци от дейностите по строителството, експлоатацията и поддръжката на нефтопровода. Очакваме да бъдат открити най-малко 1000 нови работни места. Не на последно място като пряка полза можем да споменем и факта, че с реализацията на този проект България си обезпечава доставките на петрол както за вътрешни нужди, така и за държавния резерв. Има и непреки ефекти за икономиката на страната, които са свързани с участието на българските компании в строителството, експлоатацията и поддръжката на петролопровода и терминалите в Бургас и Александруполис. Има възможност български компании да участват в транспортирането на петрола, в строително-монтажните работи и в поддръжката, както е записано в споразумението. Договорено бе при провеждането на тръжните процедури от Международната проектна компания за изпълнители и доставчици при равни условия предимство да имат български компании (това се отнася за дейности, които ще се извършват на територията на нашата страна, и транспортирането на петрол по море). В преговорите сме намерили баланса между интересите на българския бизнес и възможното, което може да се получи от реализацията на проекта. Смея да твърдя, че като непряка полза за България може да се отчете и фактът, че с реализацията на този проект България стъпва на енергийния пазар, като в този случай доставките на руски петрол ще зависят и от нас. Освен това следва да се отбележи, че реализацията на този проект може да се използва като коз при преговори с други страни.
Как ще коментирате твърденията, че таксата за преноса на петрол от 1 долар на 100 километра е прекалено ниска?
- Тази такса беше определена в старото предпроектно проучване и все още не е ясно в какъв размер ще бъде при актуализацията му. Българската страна може да иска и по-висока такса, това искане следва да се съобрази и с икономическата ефективност и логика на реализацията на проекта. Може би в преговорите за определянето на транзитната такса отново трябва да се търси балансът между интересите на държавата и възможностите, които дава този проект.
Еколозите твърдят, че реализацията на проекта ще нанесе удар върху туризма по Черноморието, че съществува опасност от разливи и замърсяване?
- Няма оценка на въздействието на проекта върху околната среда, защото все още я няма основната страна в тази процедура - инвеститорът, който в случая се явява Международната проектна компания. По закона за опазване на околната среда тя възлага тази оценка. Нямаме нито конкретен проект, нито инвеститор, който да възложи тази оценка. При всички случаи ще има ОВОС и ще се спазват екологичните норми на българското и европейското законодателство. В споразумението не се предвижда освобождаване от съблюдаването на тези норми. Всичко предвидено в българското законодателство в областта на опазване на околната среда, което е синхронизирано с европейското, ще бъде спазено. Задължение на държавата и нейните институции, които отговарят за опазването на околната среда, е да следят за замърсяванията, ако възникнат такива. По българското законодателство операторът покрива екощетите и носи отговорност при възникването им. Затова споразумението предвижда Международната проектна компания да покрие евентуалните екощети. Предполага се, че ще бъдат поискани екозастраховка и допълнителни гаранции, че такива щети ще бъдат отстранявани. Това би трябвало да бъде записано в договорите между МПК и отделните държави. Ако докладът за екологичната оценка докаже, че има опасност от прекалено големи екощети, може да се стигне до промени в проекта или да се откажем от неговата реализация. Никъде не е посочено, че на всяка цена проектът трябва да бъде реализиран. Ако например промяната в проекта се окаже икономически неизгодна, също можем да се откажем. В момента има неоснователни опасения около реализацията на проекта. Споразумението дава рамката му, но няма нищо конкретно. Приемането на споразумението не означава автоматична реализация на проекта, без да се отчита българското законодателство.
Какви средства са заделени за отчуждаване на имотите по трасето на петролопровода?
- Няма да има отчуждаване, а ще има възможност за учредяване на сервитут на преминаване, както в момента прави "Булгаргаз". Това означава, че на собствениците ще бъде платено по пазарни цени за правото тръбите да минават през техните земи. Все още не може да се каже през какви територии ще минат тръбите, защото не са готови парцеларните планове.
Има ли интерес от страна на банките за финансирането на петролопровода?
- Има голям интерес от банките, включително и от кредитни институции, които работят на българския пазар и на международния пазар. Българското участие във финансирането на проекта ще бъде осигурено от "Булгаргаз" и "Техноекспортстрой".
Каква ще е ролята на руската компания "Транснефт" в проекта?
- Тя ще е диспечер на доставките, ще сключва договори с товародателите и ще разработва графиците за подаване на нефта.
Къде ще се разтоварва нефтът от другия петролопровод, Бургас - Вльора, след като правителството се отказа от универсалната инфраструктура за двата проекта?
- Искам да отбележа, че отказът от универсална инфраструктура е продиктуван от техническата невъзможност танкерите, които пренасят нефт и за двата петролопровода, да разтоварват на една и съща платформа. Времето за разтоварване на един танкер се оказва прекалено голямо, за да може една платформа да обслужва капацитета и на двата нефтопровода едновременно. При реализацията на двата проекта ще изискваме доказателства, че са осигурени доставките на нефт, за да им се даде възможност да изградят терминалите си. Освен екогаранциите и спазването на екологичните норми ще се искат гаранции за наличието на нефта. До момента няма дадена локализация за буйовете на Бургас - Вльора. Но вече има избран район и фирмите ще направят своите разчети. Искам да успокоя, че районът е в Бургаския залив, а не както се твърди - в района на Поморие.
Гарантирани ли са доставките за Бургас - Александруполис?
- Това е задължение на руската страна. Самото участие на сериозни руски компании в проекта е доказателство, че петролопроводът ще се реализира.
Бургас - Александруполис ли е по-приоритетният проект за българската страна?
- Не, дори първо беше подписано споразумението за АМБО, което е достатъчно доказателство, че нямаме предпочитания към единия или другия проект. Сега ще внесем за ратификация в парламента едновременно и двете споразумения. И двата проекта се намират почти на едно и също ниво на готовност. Всичко е въпрос на доказване на доставките и организация за по-бързото започване.