Едно съдебно производство срещу един магнат възбуди небивал интерес в три държави през миналата седмица. Съобщението, че атинският прокурор Димитрис Папангелопулос е започнал разследване срещу предприемача Сократис Кокалис по обвинения в шпионаж, финансови измами, пране на пари и подкупване, извади от архивите позабравени материали отпреди 5 -10 години. Гръцкият в. "Катимерини" започна в четвъртък да публикува части от доклад на германския Бундестаг за връзките на Кокалис с източногерманските служби. Документът всъщност е доклад на комисията, разследвала в годините след падането на Берлинската стена прехвърлянето на собственост на бившата ГДР и изнасянето на финансови средства от ЩАЗИ в чужбина. Заключителният доклад на комисията носи дата 28 май 1998 г., обхваща 462 страници и отскоро е достъпен и в интернет.

Човекът и бизнесът

Сократис Кокалис е роден на 27 май 1939 г. в Атина. През 1955 г. семейството му избягва от установения в страната военен режим и се заселва в ГДР. Бащата на Сократис, който е виден лекар, е назначен за директор на Института по сърдечна хирургия в Източен Берлин, преподава в Хумболтовия университет, член е на Академията на науките и е личен лекар на висшия партиен и държавен функционер Валтер Улбрихт. Привилегированото положение позволява на младия Сократис да следва физика и електроника в Москва и в Берлин. След дипломирането си работи за кратко в берлинската телевизия, през 1965 г. става търговски представител на миланската фирма Interis за ГДР, Румъния и Полша. Скоро след това се връща в Гърция, където през 1967 г. заедно със своя партньор Аристидес Вудурис основава фирмата GIMEX, която се занимава с износ на електротехника и транспортни машини от Източна Германия. През 1974 г. с Константинос Димитриадис създава фирмата Integra, която получава изключителните права за Гърция на външнотърговското дружество на ГДР Elektrotechnik Export-Import. Нейни основни клиенти стават държавният телеком OTE и енергийният монополист PPC.

Въз основа на решение на гръцкото правителство (при възлагане на обществени поръчки най-малко 30% от продукцията трябва да е гръцка) през януари 1977 г. с Димитриадис и с благоволението на генералния директор на Elektrotechnik Export-Import д-р Роланд Винклер, Кокалис основава Intracom S. A. В началото само с 10 служители, Intracom започва да произвежда телекомуникационна апаратура с внесени от ГДР части. За няколко години компанията се превръща в главен доставчик за държавната OTE.

Според доклада на Бундестага от посредническите сделки Кокалис е получавал от външнотърговското дружество на ГДР комисионни между 5 и 10% от стойността на договора. Тези комисионни са му били изплащани в специалната сметка 709 на "Дойче Ханделсбанк", източногерманската търговска банка. Оттам Кокалис е трансферирал парите в сметки в Западна Европа, най-вече в Швейцария. Подобен похват е бил масово използван от търговските партньори на източния блок - например виенският търговец Мартин Шлаф. Според архивите на 18 ГУ на ЩАЗИ ("Икономическа сигурност", HA XVIII/8), годишно по тази сметка на Кокалис са постъпвали средно по над 1 млн. западногермански марки. За периода 1986 -1991 г. през сметка 709 са преминали 1.8 млн. марки и 11 млн. долара, които съответно са изтекли към швейцарски сметки.

Връзките с ЩАЗИ

През януари 1963 г. Сократис Кокалис е бил вербуван за таен информатор на ЩАЗИ под псевдонима "Роко". До връщането си в Гърция през 1965 г. редовно е предоставял информация за своите приближени и познати. През 1968 г. досието му на информатор е било прекратено. Поради интензивните си бизнесконтакти с ГДР обаче в следващите години Кокалис остава под наблюдението на ЩАЗИ. Основно чрез най-близкия си партньор - директора на Elektrotechnik Export-Import д-р Роланд Винклер (заведен в картотеките като "агент Петер Шуман"), той е бил периодично "подпитван" за политическото и икономическото развитие на Гърция.

През 1984 г. ЩАЗИ предприема оперативна разработка на Кокалис под наименованието "Каскада". Става дума за движение на големи суми от Кокалис обратно към ГДР. Комисията на Бундестага обаче не е могла да установи за какво точно са били тези пари. В хода на разследванията все пак е било установено, че Кокалис няколко пъти е предавал в брой суми между 25 хил. и 50 хил. долара лично на Винклер, който пък от своя страна ги е прехвърлял на ръководителя на HA VIII/8, Артур Венцел. Според другата разследваща комисия - Независимата комисия "Партийно имущество" (UKPV), между 1984 -1987 г. в операцията "Каскада" са били прехвърлени общо 255 хил. долара като своеобразни "възстановителни плащания" от Кокалис към ЩАЗИ.

В статия на руския в. "Известия" от 1996 г. се твърди, че върхушката на ГДР използвала Кокалис и "Интраком" за финансиране на комунистическата партия на Гърция.

Бундестагът е разследвал и евентуалното вербуване на Кокалис като информатор за положението в Гърция през 80-те години. По време на служебно пътуване в Атина Винклер успял да накара Кокалис да се срещне с представител на източногерманското външно министерство и да обсъди с него гръцката вътрешна и външна политика. Според доклада не можело да се докаже, че тогава Кокалис е бил вербуван отново за информатор на ЩАЗИ. Журналистът Фьорстер обаче твърди, че Главното разузнавателно управление (HVA) било особено заинтересувано от личните контакти на Кокалис с ПАСОК, с А. Папандреу и с опозиционния водач К. Мицотакис.

Съдът

През 1996 г. Втора прокуратура към Областния съд в Берлин образува съдебно производство срещу Сократис Кокалис и други сътрудници на външнотърговското дружество на ГДР и на HVA. Обвинението е за злоупотреби с финансови средства от ембаргова търговия. Едно от подозренията е, че през 1989-1990 г. Кокалис е предоставил банковите сметки на "Интраком", за да може ЩАЗИ да изнесе в чужбина милиони марки. Според Андреас Фьорстер уликите дошли от анонимни източници от обкръжението на самия магнат, вероятно гръцки. В следствието е включена и федералната прокуратура. Разследването обаче не предоставя доказателства, че Кокалис е участвал в изнасянето на средства на ГДР, и съдебното производство е прекратено на 23 май 1997 г.

В своето заключение от май 1998 г. и комисията към Бундестага не намира доказателства, че "Интраком" и другите компании на Кокалис са били създадени с капитали на ГДР или на службите й. Фьорстер обаче дава друго обяснение: "След това правосъдието в Германия получи достъп до онези документи, които до този момент бяха засекретени... Освен това има улики, че по времето на правителството на Х. Кол - и то преди 1989 г., от немска страна не е имало интерес да се предават на гръцкото правосъдие документи, уличаващи Кокалис… Междувременно онези документи на министерството на вътрешните работи на бившата ГДР, които са доста уличаващи срещу Кокалис, са пристигнали и в Атина. В тях има съвсем еднозначни доказателства, че Кокалис е работил за ЩАЗИ."

"Интраком" е основана от Сократис Кокалис и Константинос Димитриадис през 1977 г. По данни на "Ханделсблат" оборотът й през 200 г. е 835 млн. евро, което е почти два пъти повече в сравнение с 1999 г. Американското икономическо списание "Форбс" оценява империята на Кокалис на 1 млрд.и 200 млн. долара. Освен "Интраком" той притежава и футболния клуб "Олимпиакос", радиоканала "Флеш", има участия в телевизионния канал "Мега ченъл" и в мобилния оператор "Панафон-Водафон". Кокалис е и меценат - фондацията на негово име отпуска стипендии за Харвардския университет, самият той често спонсорира щедро културни прояви.