"Комерсиализацията на олимпийските игри погреба идеите на барон Пиер дьо Кубертен далеч преди игрите в Солт лейк сити. Възможно е спортът поне засега да е вън от политиката, но той отдавна е в икономиката. Ако руските спортни ръководители наистина се готвят да поведат кръстоносен поход срещу тази комерсиализация, трябваше да го започнат преди 15 години. С една уговорка - руският олимпийски комитет да спре да живее от дотациите, отпускани от МОК. Иначе казано - от дотациите на същите тези спонсори от Северна Америка. И какво става с прословутата борба с несправедливостта? Русия не я е губила, всъщност такава борба никога не е имало."

С тези думи Дмитрий Навоша, специален пратеник в Солт лейк сити на "Спорт сегодня", коментира най-големия скандал на олимпиада от края на студената война. И други руски журналисти критикуваха последвалата масова истерия и политиканстване, вместо да се заговори нормално на каква база десетилетия наред се крепяха руските спортни успехи. Депутатите в Думата трябваше по-скоро да приемат закона за физкултурата и спорта, вместо да обсъждат как да сменят северноамериканските съдии в хокейния полуфинал със САЩ.

Заради този сблъсък и заради няколкото допинг-скандала, в общи линии олимпиадата в Солт лейк сити може да бъде определена като най-голямата, най-скъпата, най-параноичната и според доста коментатори най-мръсната. Тя е поредната илюстрация как спортът е сведен до сблъсък не толкова между спортисти и отбори, колкото между корпоративни и държавни интереси. В протеста си до МОК например компанията "Руский алуминий" заплаши, че ще заведе съдебен иск за накърнени търговски и рекламни интереси в качеството си на генерален спонсор на руския отбор. Без съмнение подобна, но вероятно не толкова шумна щеше бъде и реакцията и на "Макдоналдс", "Кока - Кола" и групата мегабанки, спонсори на американските спортисти.

Само да се наредиш сред десетте основни спонсори струва 60 млн. долара. Това е цената на "пропуска" за правото да правиш реклама, промоции с вечери за отбрани гости… В тази група естествено са големи имена като "Макдоналдс", "Кока - Кола", "Ксерокс". Освен че спонсорството носи печалба на компаниите, те използват олимпиадата да мотивират служителите си като обявяват вътрешни конкурси за това кой ще има "честта" да работи в олимпийското село.

Бизнес покрай олимпиадата обаче разчитаха да завъртят и малките предприемачи в щата Юта, но тя по-скоро им донесе разочарование. На мнозина им дойдоха в повече 15 хиляди полицаи и военни по улиците на Солт лейк. Едно събитие, което трябваше да бъде празник, бе белязано със струпването на повече американски униформени, отколкото имаше по същото време в Афганистан, и три пъти повече от Лос Анджелис84 в разгара на Студената война. По този повод членове на МОК коментираха, че е почти невероятно Ню Йорк да спечели олимпиадата през 2012 г. Така не е изненадващо, че в Солт лейк едва 7% от билетите бяха продадени на чужденци и в тези 100 хиляди билета за света бяха включени пакетите за чуждестранните национални олимпийски комитети и за роднини и приятели на състезателите.

Сложната система за достъп и схемите за избягване на задръстванията почти отровиха надеждите на малките предприемачи. Преди откриването й организаторите посъветваха работодателите да променят работното време, а местните жители да се въздържат от шофиране, за да облекчат трафика. Това обаче имаше обратен ефект - пациентите отмениха часове при лекари и зъболекари, ресторанти и магазини в широк радиус проплакаха, че са опустели, докато в спортните центрове народът чакаше на опашки за по един сандвич. Наложи се насред игрите кметът Роки Андерсън да призове публиката да помогне на бизнеса в центъра на града. Всъщност спадът започна още през януари сред опасения, че много улици ще бъдат затворени, и това в комбинация с ефекта от американската рецесия и вълната от съкращения след 11 септември.

Истината е, че няма формула, по която едно заведение или магазин да спечели от олимпиада - едни правят страхотен оборот, докато разочарованите им съседите пресмятат загубите; едни наемат допълнително служители, други изпращат своите в неплатен отпуск. Като цяло в Солт лйк отговорност носи организационният комитет, който обещаваше розови две седмици за правенето на пари, а в същото време положи доста усилия да отблъсне хората от транспортната система на града, от паркингите и улиците в центъра. Макар да се срещаше хот-дог за 5 долара и едночасово паркиране за 25 долара, все пак репортажите по медиите за надуване на цени се оказаха преувеличени.

Иначе самите състезания не можеха да се оплачат от интерес. Билетните продажби достигнаха 90% - най-добрият резултат за подобни игри, телевизионната аудитория също бе изключителна - 72 млн. души само в САЩ гледаха откриването. Солт лейк 2002 показа нещо ново в работата с тв зрителите - ясно разграничение между традиционните и модерните спортове, т.е. между масовата и младежката публика, между класическия спорт и този за телевизионните камери. Това означава, че в бъдеще вероятно и тв правата ще се продават на отделни пакети, вкл. рекламни - специален за лудите по ски-бяганията норвежци, друг за холандците, които обичат кънки-бяганията, трети за сноубордистите, четвърти за хокея и т.н. Това са различни фокус-групи и по заседяване пред екрана, защото едно ски-бягане на 30 км не може да се сравнява с 50-те секунди пързаляне в улея на бобслея.

Но ако търговските битки са нещо обичайно за съвременния спорт, мнозина се изненадаха на тези игри от връщането на призрака на Студената война, заплахата за бойкот на игрите, създаване на алтернативна олимпиада и употреба на лексика от епохата на Леонид Брежнев. Нещо повече - "Таймс" намеква за възход на антиамериканизма, като изтъква, че шест от 13-те последни олимпиади са се провели в Северна Америка - четири в САЩ и две в Канада. Така вниманието се насочва изключително върху представянето на американските състезатели, а домакините от САЩ се считат за богоизбрани, отбелязва "Таймс" с препоръка скоро на Северна Америка да не се възлага организирането на нови игри.

Впрочем Солт лейк сити 2002 потвърди общото впечатление, че съвременният спорт се използва за цели, съвсем различни от тези, заложени в Олимпийската харта. Повсеместната комерсиализация не е характерна само за олимпийските игри, но и за всички големи състезания в световен мащаб - световното първенство по футбол, Шампионската лига, Формула 1 и т.н. Оказа се обаче, че в много случаи спортът е под опеката на ръководители с изключително нечисти ръце, а домакинство на олимпиада се печели с раздаване на милиони долари рушвети.

Нещо повече - игрите бавно се превръщат в клуб за богати нации. "Икономиката" на последните 50 години от олимпийското движение показва, че победители винаги са големите, богати, демократични, северни държави. От 241 страни в олимпийското семейство, по-малко от половината са печелили какъвто и да е медал на летни или зимни игри. Въпреки лекоатлетическите си успехи напоследък африканските държави печелят около 2% от медалите на летните олимпиади. Според някои оценки "цената" на всеки участник в олимпиада е страната да има поне 260 долара БВП на глава от населението. По този показател един медал струва 1700 долара, а олимпийска тила - 4750 долара на глава от населението. При това колкото по-бедна е една държава, толкова повече трябва да инвестира, за да получи висок резултат - разликата между САЩ и Полша, например е 4 пъти.

Това е "голямата игра" на наследниците на барон Пиер дьо Кубертен и в нея или приемаш правилата, или си само зрител.

----------------

В чисто финансов план за игрите бяха похарчени 2.28 милиарда евро. NBC, която получи ексклузивните тв права за олимпиадата, отчете рекордна аудитория, след като игрите са били наблюдавани от 84 процента от домакинствата в САЩ. Канадската телевизия CBC съобщи за 4 милиона зрители за състезанията при танцовите двойки във фигурното пързаляне и 6.2 милиона за дамския финал по хокей на лед, а хокейният мач между Канада и САЩ се очакваше счупи всички досегашни рекорди. В Европа "Юроспорт" събра обща аудитория от 120 милиона зрители за 15 дни на състезанията. Продажбите на сувенири доближиха 600 милиона евро, а 95-процентната реализация на продадени билети донесе печалба от 211.6 милиона евро. 342.62 милиона евро струваше охраната на състезанието.