Всяка компания е изпадала в ситуацията, при която някой от служителите излиза в почивка или се разболява и работата веднага се затруднява. Защото точно липсващият служител е единственият, който знае докъде са стигнали преговорите с партньора Х, точно той знае къде е архивирал информацията за сделката с клиента Y и точно той знае на кого да се обади, ако възникне авария в производството. Все още малко компании са възприели практиката за управление на знанието, така че информацията да не се задържа само при отбрани служители, а да става достъпна за по-голяма част от екипа. Именно чрез системите за управление на знанието работодателите ще се застраховат от ситуацията, при която важен служител реши да напусне работата си и да отнесе със себе си ценна за компанията информация.

"Всяка компания ще се нуждае все повече от механизъм за управление на знанието. Според последната статистика на Европейския съюз 40% от компаниите в Европа вече реално са в икономиката на знанието. Процесът е много бърз и се задълбочава", казва Марк Люк Гиси, който е декан на Cotrugli Busienss Academy в Загреб и специалист в областта на управлението на знанието. Създаването на система за управление на знанието в една компания не е обикновен административен процес, който може да се реализира с въвеждането на някакви документи, обяснява и друг специалист в сферата - Върна Али, която е професор в училището в Загреб. По думите й технологията на управлението на знанието трябва да е проста, разбираема и достъпна за всички в дружеството. Марк Люк Гиси и Върна Али участваха в специализираната конференция на "Капитал Кариери" "Управление на човешкия капитал в икономиката на знанието", която се проведе в края на миналата седмица.

Според презентацията на Али компаниите биха имали три основни причини, за да започнат да прилагат управлението на знанието. От една страна, чрез този подход фирмите биха могли да повишат производителността, качеството и ефикасността в работата си и в същото време да намалят разходите. Подобна стратегия следват компании като "Боинг", "Форд", дружествата от тежката индустрия в САЩ и др. Вторият ефект, който може да се постигне чрез управлението на знанието, е работата на компанията да се доближи максимално до нуждите и очакванията на клиентите (стратегията на "Джонсън и Джонсън", IBM и др.). Третата стратегия е свързана с продукта и налагането му за лидер на пазара (случаят с "Интел", HP) и др. "Принципите са прости. Вашият нов инструмент за производство е човешкият мозък. Трябва да направите така, че хората да се чувстват щастливи и това да ги прави креативни и продуктивни. Глобалната тенденция е "хуманизиране" на предприятията", казва Гиси.

Колкото по-рано компаниите започнат да въвеждат система за управление на знанието, толкова повече шансове ще имат на конкурентния пазар, казва още Гиси. Според Върна Али управлението на знанието започва с разговори и комуникация между служителите. Един от инструментите е промяната на позициите, които заемат служителите. Специалистите обясняват, че по този начин те ще трупат опит и знание от различни места и ще са по-полезни за работодателя си. Лесно ще могат да заместват колегите си и дори да поемат изцяло тяхната работа, ако се наложи. Именно по този начин компаниите няма да са изправени пред ситуацията спешно да търсят заместник отвън и да губят време и средства да го въвеждат в работата.

По думите на Марк Люк Гиси най-често използваните инструменти са насърчаване на човешката креативност, както и създаване на мрежи за споделяне на знанието. Този тип мрежа е различна от работата в екип, където служителите имат обща цел и търсят пътя до постигането й. В мрежите за споделяне на знанието служителите просто разменят информация, споделят впечатления и демонстрират ноу-хау. След това, излизайки от мрежата, всеки може да предаде информацията на хората от екипа или от отдела си.

Подробности за управлението на знанието и неговото значение може да прочетете в интервю на Върна Али на сайта karieri.bg.