Людвик Соболевски: Българската фондова борса има голям потенциал за растеж

Варшавската фондова борса е една от борсите, изявили интерес да си сътрудиничат и евентуално да купят държавния дял в Българска фондова борса. Тя е вторият най-развит пазар след Виена във Централна и Източна Европа. Пазарната капитализация само на местните й компании е над 130 млрд. евро, а там се търгуват и чешката енергийна ЧЕЗ, унгарската МОЛ и др. Нейните представили бяха на второ посещение у нас в понеделник и представиха някои от насоките, в които може да си сътрудничат двата пазара. В презентацията си Соболевски представи няколко аспекта - сътрудничество за повишаване на ликвидността на българския пазар чрез двойно листване на компании, хармонизация на системите за приключване на сделките между Централния депозитар, техническа помощ с търговска система и др. Той наблегна най-вече на двойното листване на български и полски компании. За това и за потенциала на едно евентуално сътрудничество разговаряме по детайлно със Соболевски.
Бихте ли щрихирали основните насоки на сътрудничество, които предлагате и от които Варшавската и Българската фондова борса могат да се възползват? Споменахте т. нар. двойното листване на полския и българския пазар (dual listing)?
- Да, двойно листване и на двата пазара. То ще създаде ликвидност на определена компания във Варшава, което от своя страна ще засили ликвидността й в София. Съществува и един феномен, че нашите институционални инвеститори влагат по-голяма част от средствата си на местния пазар, защото те сами търсят най-ликвидния пазар. Досега всичките ни двойни листвания на компании го потвърждават. Институционалните инвеститори ще започнат да инвестират първо във Варшава, но след това ще пренасочат по-голяма част от средствата си на местния пазар на компанията, защото там е по-висока ликвидността. Това пък за вас е гаранция, че ние няма да откраднем българските компании от София към Варшава. Почти е невъзможно да преместим ликвидността от един пазар на друг. Това е много трудно и за много близки географски пазари като Прага и Варшава. Да не говорим за София и Варшава.
Бих казал още, че сътрудничеството ни може да бъде и чрез създаването на обща платформа, обща среда за компании, които да се използват за създаването на мрежа от инвестиционни компании (intermediaries). Това е много важно, защото е начин да помогнем на нашите компании да станат членове на вашата борса и обратното - ваши инвестиционни компании да станат членове на нашата и да инвестират в полски акции.
Съществуващият инвестиционен апетит се ръководи от идеята на инвестиционните компании, че те искат да оперират в един цял регион. Например "Уникредит секюритис", които са много активни както в Полша, така и в България и други държави, виждат целия регион като една обща територия, на която да правят бизнес. Затова ние трябва да увеличим възможностите за тези, които вече възприемат региона по този начин. Също така трябва да насърчим на другите, които още не приемат така нещата, заради липсата на хармонизация между пазарите или липсата на обща платформа, да ги възприемат по този начин. На тази база можем спокойно да мислим за един общ пазар, на който борсите ще са оператори.
Важно е да се работи и в разпространението на пазарна информация. Трябва да създадем единен поток от информация, която да се изпраща до инвеститорите. Във Варшава скоро ще пуснем интернет страница заедно с полска информационна агенция за разпространение на детайлна информация за всички компании.
При една обща платформа ще бъде ли по-скъпо за българските посредници и инвеститори да участват в нея и да търгуват свободно?
- Ако инвестират директно няма да имат никакви допълнителни разходи за това. Разходите за тях ще бъдат както са за международните и полските членове на нашата борса. Проблем има в посттрейдинг частта (post-trading, приключването на сделките), затова въпросът за усъвършенстването и хармонизирането на сетълмент (settlement, приключване на сделките) системите е много важен. Обикновено тук се крие дяволът. Според мен можем лесно да хармонизираме системите на двата Централни депозитара в София и Варшава, за да минимализираме разходите с междуграничните трансфери.
Чуждестранните инвеститори нямат проблем с депозитарната ни система във Варшава. При тях приключването е като за полските инвеститори. Разбрахме обаче, че вашата система за сетълмент е по-специфична, което създава проблеми, които трябва да се разрешат.
Какво точно имате предвид под специфика на системата за сетълмънт у нас? Технически проблеми ли?
- Да, технически. Системата ви трябва да се усъвършенства и например трябва да ползва SWIFT кодове като начин за комуникация, което, доколкото знам, не е случаят в момента. Много е важно да се въведе стандартен начин на комуникация на база, която ще позволи на българския Централен депозитар да си комуникира лесно не само с депозитара във Варшава, но и с институциите в други държави.
Разбира се, бихме искали да трансформираме София като субрегионален център (т.нар. хъб). Защо не помислите например за привличането на гръцки или турски компании на вашия пазар?
- Преди няколко години и в Полша звучеше претенциозно да се мисли за привличането на компании от Германия, Италия или други пазари - говорим за истински компании, базирани в Холандия например, без изкуствено полско участие, а изцяло с чужди капитали. Според мен имате предимство пред пазари като Атина или Истанбул на база разходи и такси например. Ако използвате това предимство, че сте в този регион, където има добри перспективи за развитието на предприемачеството, финансовия сектор, все още има огромен потенциал за растеж. Това е предимството и на София, и на Варшава. Така София може да бъде атрактивна не само за по-малки местни компании, но и за много по-развити средни компании от други пазари, за които например Борса италиана, която е известна с малките и средните си дружества, има много по-високи бариери за приемане. Затова защо не се помисли в тази насока?
Вие вече имате сегмент за малки и средни предприятия? Доколко са атрактивни те за местните и чуждите ви инвеститори и как според вас това ще рефлектира върху България?
- Имаме много малки и средни предприятия (МСП). Това се дължи главно на факта, че пазарът е евтин - всичко таксите за листване, сетълмент, клиъринг (clearing) са конкурентни. Те разбират, че не става въпрос само за набирането на нови капитали. Става въпрос и за засилването на марката им с това, че са листнати на фондова борса от Европейския съюз. Това много им помага за сключването на нови договори и навлизането на нови пазари. Имаме много местни малки и средни предприятия, които обаче развиват дейността си на международно ниво. Това ни радва, защото те използват марката, че са лиснати на ВФБ, което създава доверие към тях от отсрещната страна на пазарите, където оперират, като Унгария, Франция и др.
Как освен с имиджа, че са листнати, вашата борса може да помогне на МСП да набират капитали. В България това са 99% от компаниите и Българска фондова борса има идея да създаде специален борсов сегмент за тях?
- За тези компании нормалният пазар ще е твърде взискателен по отношение на изискванията за разкриване на информация и дори, бих казал, такси и комисиони. За тях е нужен и специален подход от страна на инвеститорите. Това са инвеститори, които разбират, че рискът при тях е много по-голям, отколкото при по-развити компании, но и възможностите за печалба са по-високи. Това за нас пък също е средство да привлечем чуждестранни компании, защото сегментът не е предназначен само за местни.
Освен това използваме и други начини да привлечем МСП. Например предлагаме на инвестиционните компании да използват марката на ВФБ като техни партньори на борсата, ако успят да осъществят едно първично публично предлагане до 25 млн. евро с общи разходи за него под 5%. Това е изключително трудно на нашия пазар за толкова малка емисия. Те могат дори да използват и нашата сграда за техни мероприятия, ако по този начин промотират пазара.
Къде бихте се позиционирали на фона на скандинавското борсово обединение OMX и "Дойче бьорзе", които са ваш конкурент с интереса си към Българската фондова борса? Много хора в България смятат, че нашият капиталов пазар има нужда от по-голям партньор, за да бъде видим за големите инвеститори?
- Не. Вашият пазар има нужда от борсов партньор, който има голям потенциал за растеж, който има възможност да организира пазара тук, в региона. Това е важното. Според мен вашата борса няма нужда от марка само за да носи марката на по-голяма борса. Още повече че OMX и "Дойче бьорзе" търсят нови територии, искат да разширят пазарите си, защото са изтощили местните си възможности. Техният вътрешен потенциал вече е ограничен, докато нашият в лицето на София и Варшава все още е много голям. Вие имате нужда от партньор, който няма да ви развие само до степента, че носите марката му. Ако купите марка, тя пак няма да е ваша, а тяхна. Ако сме заедно имаме големи шансове да създадем обща марка БФБ - ВФБ. Това е просто една перспектива.
Освен това ние вече започваме да добиваме имиджа на много динамичен пазар и това се вижда от сравнително големия брой на първични публични предлагания (бел. ред. - 28 през 2006 г., включително на чешката енергийна ЧЕЗ). Това се признава и от наши конкуренти като Лондонската фондова борса и др.