Противоречива съдебна практика за пореден път накара представители на бизнеса да поискат намеса от отговорните фигури в правосъдието и парламента. Заради липсата на ясна регламентация докъде може да се разпростират запорите и възбраните, които съдът налага, за да гарантира изпълнението на решението си по още незаведено дело, през последните месеци зачестиха оплакванията от компании, че правните разпоредби се използват за разправа с конкуренти.

Според бизнеса законодателството оставя на магистратите субективно да определят условията, с които налагат обезпеченията по бъдещи искове. Целта на този вид мярка е още преди спорът между фирми или граждани да бъде отнесен към съда, едната от страните да си гарантира, че другата няма скрие имущество и пари. При твърде общите разпоредби на Гражданския процесуален кодекс обаче, след като потенциалният ищец посочи в молбата си до съда кои имоти и сметки на бъдещия ответник да бъдат блокирани, всеки съдия определя по свое усмотрение в какъв срок да бъде заведено същинското дело.

Заради сериозните загуби от наложени подобни обезпечения срещу нейни членове Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (АRPhаrМ) сезира парламентарната комисия за борба с корупцията, министъра на правосъдието Георги Петканов, председателя на Върховния касационен съд Иван Григоров и главния прокурор Борис Велчев. С подобно искане към тях преди седмици се обърна и Висшият съдебен съвет, сезиран от председателя на надзорния съвет на застрахователното дружество ДЗИ Весела Кюлева и от шефа на управителния съвет на Асоциацията на търговските банки Левон Хампарцумян.

Инспекторатът на правосъдното министерство пък проверява такъв случай в Добрич с американската търговска компания "Вирани интернешънъл". Фирмите настояват Върховният касационен съд да се произнесе с тълкувателно решение, с което да прекрати противоречивата практика на магистратите. В случая с ДЗИ банк съдия беше определил 9 месеца срок за завеждане на дело, а с "Астра Зенека" и американската компания - 3 месеца.

Повод за писмото на АRPhаrМ станаха наложените обезпечителни мерки от Софийския градски съд по искане на дистрибуторската фирма "Търговска лига" срещу фармацевтичната компания "Астра Зенека". Те предвиждат запор на банковите сметки на компанията в България, на всичките й лекарства на склад в страната, както и на вземанията й от други фирми и здравната каса. Според асоциацията, в която членуват 22 чуждестранни фирми, производители на оригинални лекарства, по този начин, освен че се блокира дейността на компанията, се застрашават и доставките на животоспасяващи препарати за пациентите.

Това е необоснована тежест, при положение че не е определена гаранция, която ищецът да внесе, и по този начин са нарушени основни законови принципи като равнопоставеност на страните в съдебния процес, протестират от организацията. Те припомнят, че "Астра Зенека" е публично дружество, листвано на световни борси, и стойността на активите му е известна, което говори за наличието на достатъчно средства за изпълнението на евентуално осъдително решение на българския съд.

Ние станахме най-големият кредитор на българското здравеопазване, коментира Зоя Паунова, мениджър на "Астра Зенека" за България. Тя заяви, че компанията понася значителни загуби, защото само през този тримесечен срок, с който дистрибуторът разполага, за да заведе иск, годността на някои лекарства ще изтече и те трябва да бъдат унищожени. Във всяка страна, член на ЕС, подобен акт не би бил възможен, допълни Паунова.

Тя уточни, че след като приключи делото, веднага ще сезират съда за пропуснати ползи. От дистрибуторската фирма казаха, че ще представят официално становище днес. Пресслужбата на Софийския градски съд вчера не откри председателя му Светлин Михайлов за коментар, тъй като е в отпуск. От съда уточниха, че си запазват правото на отговор.

Подобен случай имаше и през август миналата година, когато отново по искане на "Търговска лига" през Костинбродския районен съд беше направен запор на банковите сметки на фармацевтичната фирма "ГлаксоСмитКлайн". Затова от АRPhаrМ настояват или да се промени законът, или ВКС да излезе с тълкувателно решение. В противен случай все по-често ще има неоснователни искания срещу различни фармацевтични компании, за да се блокира работата им, казаха от асоциацията.

Според юристи основният проблем е, че се дава много дълъг срок на бъдещия ищец да заведе реално дело. Наскоро разговарях с мои колеги от Холандия и те бяха скандализирани от тези дълги срокове, при тях бъдещият иск трябва да се заведе до 2 седмици или най-много месец, каза частният съдебен изпълнител от София Катилин Попов. Според него липсва адекватна форма на защита на потърпевшия, който, след като обжалва наложеното обезпечение, след това няма никаква гаранция, че другата страна няма да се обърне към нов районен съд, който пак да блокира сметките и имуществото му.

Законът позволява молбата за налагане на обезпечение на бъдещ иска да се подаде във всеки районен съд, в чийто район се намира имот, подлежащ на възбрана. Повечето големи дружества имат обекти в много градове и така могат да бъдат разхождани от евентуалните ищци из цялата страна, както се случи с ДЗИ банк. Запори на сметките на банката бяха наложени от районните съдилища в Горна Оряховица, Габрово, Никопол и Девин. Освен това самото обжалване на определението отнема най-малко 1-2 месеца, а през това време запорите и възбраните продължават да действат и да бъдат отменени от втората инстанция като неоправдани, понесените от бизнеса вреди са сериозни.

Другият проблем при налагането на тези обезпечителни мерки е неспазването на принципа за пропорционалност. Най-честата практика е буквално да се преписват исканията от молбата кои имоти и сметки да бъдат блокирани, а в молбите обикновено се посочва на практика цялото имущество. Така при ДЗИ банк се стигна до странната ситуация да бъдат блокирани включително и сметките на Българската фондова борса. В цитираните случаи съдът не е поискал от бъдещия ищец да внесе парична гаранция, с която да се покаже, че той не злоупотребява с правата си. Дали да иска гаранция също е оставено изцяло на преценката на съдията.