Решението на Конституционния съд, което обяви за противоконституционна Истанбулската конвенция (която може би не трябвало да наричаме и Истанбулска - бе коментирал Бойко Борисов, когато ГЕРБ изпрати документа в КС), не е темата на този бърз коментар, нито качеството на самия документ. Темата е, най-общо и неучтиво казано, политическото кредо на партийните шкембелии, което се изразява в единствената грижа за рейтинга им - да не падне, че утре нали пак трябва да бъдат избрани.

Конкретно: ГЕРБ, като видяха, че БСП първа се обяви против конвенцията сред истерични реакции на медии и сдружения, борещи се за чистотата на половете, и сред гръмогласното тупане в гърдите на тъй наречените патриоти уж в защита на традиционните ценности, които никой не е заплашил, не посмяха да подкрепят документа: да не ги вземат за имитатори на БСП, или, недай боже, да ги вземе народът за защитници на джендърите. Но и не посмяха да я отхвърлят с гласуване в парламента - да не минат за ретрогради пред Брюксел. И подхвърлиха конвенцията на Конституционния съд - той да кажел.

В правнограмотните парламентарни държави

защото приемането или отхвърлянето на конвенцията е политически акт. Там в дебати се противопоставят аргументите на политическите групи и се вземат решенията, за които се носи политическа отговорност. В псевдопарламентарните държави като България, прогнили от зависимости и демагогия, властващите политически безгръбначия хвърлят въглена на друг, който да го им го угаси и изчисти, за да заблеят по телевизията "ето, съдът така каза".

Така за 27 години, откакто съществува Конституционен съд в България, политиците бавно и полека, но неотстъпно и упорито го развращаваха... И не само него впрочем... Докато окончателно го превърнаха в мияч на оцапаните им от сметкаджийски страхове съвести.

произнасяйки се за съответствие с конституцията на документ, който не е действащ, и то за конвенция, която изобщо не се занимава с въпроса какво е бракът (за който говори конституцията), а представя мерки срещу насилие?

КС прие да си измият ръцете с него (решението е взето с 8 гласа "за" и четири "против"), защото е продукт на същите, които му подхвърлят въглените. Не можем само от този най-важен за държавността орган да искаме да стърчи като обелиск на честта, принципността и съвършенството, когато онези, които олицетворяват държавата, се водят от една цел - да не изпуснат властта, разбирай лапачката. И създават органите на същата държава с този единствен стимул.

С две думи - надежда всяка да оставим, докато не бъде разбита матрицата.