Европа понякога говори за Африка така, сякаш е далечна земя, но испанската полиция не е съгласна. По нейни данни от петък поне 50 хил. души от Субсахарска Африка чакат в Мароко, за да преминат в Испания, и броят им се очаква да нарасне. А дори не са единствените, които искат това.

В най-тясната точка в Средиземно море двата континента са на близо 14 км разстояние, а една от най-големите европейски държави има и два града на африканска територия, отделени с висока ограда. Докато войнстващата реторика на италианските власти създава впечатлението за люта битка с миграцията, новодошлите всяват разногласия в германския кабинет, а в Унгария премиерът Виктор Орбан говори за "нелиберална християндемокрация", десетки хиляди мигранти, трафиканти и не на последно място управляващи в африкански столици си припомниха тези географски дадености.

Защо десетки хиляди мигранти от Африка - немалко от тях мароканци - се придвижват към Испания сега? И защо не бяха го правили в такъв мащаб от години, след като външната граница на ЕС е толкова близо до тях - на 14 км по море или на една ограда разстояние?

За първите шест месеца и половина тази година само 517 мигранти прескочиха високата 6 метра ограда по границата между Мароко и африканския испански град Сеута. Миналия четвъртък опитаха да го направят над 1000 души, наведнъж; успяха над 600. И насилието в действията им бе необичайно - те бяха "подготвени" за сблъсъка с полицията с флакони сълзотворен газ и дори са замеряли униформените с изпражнения, разказват очевидци и испански журналисти.

Прескочилите са малка част от близо 20 хил. незаконно влезли мигранти за 2018 г. - почти с 90% повече, отколкото през цялата минала година. Повечето от тях идват по море и по този маршрут Испания измести Италия по брой пристигащи мигранти този месец. Притокът към Италия намаля или поне спря да се разраства, след като вътрешният министър Матео Салвини отказа да се приемат кораби с мигранти; и както се случи и след споразумението между ЕС и Турция през пролетта на 2016 г., "затвори" ли се един маршрут, бързо се появява друг.

Силно засегнато е южното испанско крайбрежие, където пристигат най-много лодки с мигранти, а центровете за настаняване са претъпкани. По данни на Международната организация за миграция от миналата седмица, цитирани от "Ел Паис", към 20 юли дошлите по море мигранти са били 18 016 души, а тези в Италия - 17 827 (дошлите на европейския бряг за този период са общо 50 872-ма души).

В Испания не е имало толкова нови мигранти от 2008 г. насам, когато 30 хил. души пристигнаха на Канарските острови от Сенегал и Мавритания за 9 месеца. Управлението на центровете и разпределянето на мигрантите често е хаотично (в някои от помещенията не се изпраща достатъчно храна), а и управлявалата доскоро консервативна Народна партия допълнително подхранва страховете на жителите - заради опасността от "милионите" мигранти, които според новия лидер на партията Пабло Касадо ще влязат в страната.

Не само трудният достъп до италианското крайбрежие обаче подклажда кризата.

Мароко години наред полагаше системни усилия да охранява границата си. Мигрантите, прекосяващи страната и заловени, преди да са я напуснали, се изпращаха (и често още се изпращат) в градове, които са далеч от ексклавите Сеута и Мелия. Поне 10 г. контролът бе успешен - всяка година едва няколко хиляди души влизаха в Испания през Мароко, дори в пика на мигрантската криза от средата на това десетилетие.

Тази решителност за пресичане на мигрантския приток изглежда е отслабнала. Испански вестници като "Ел Мундо" и "Ел Конфиденсиал" съобщиха още в началото на лятото, че мароканските власти са разхлабили граничния контрол. За онези, които не вярват, кореспонденти и американски журналисти разказват, че лодки с мигранти потеглят от оживени райони, например недалеч от пристанището на град Танжер, и то посред бял ден, а това трудно би станало без одобрение "отгоре".

С действията си Мароко припомни, че играе важна роля в охраната на европейските граници. Източници от испанските служби смятат, че властите в Рабат имат интерес да го припомнят сега - особено при смяната на правителство, когато социалистите идват на власт в Испания. "Нито една лодка не излиза от Мароко посред бял ден, ако няма разрешение," казва един от тях, цитиран от "Ел Мундо".

Решението на Рабат според някои анализатори е отговор на мерките, които едностранно обяви кабинетът на Педро Санчес малко след като пое властта и които разгневиха Мароко. Става въпрос за отказ от загражденията с бодлива тел край оградата и прекратяване на т. нар. "горещи" връщания - незабавна експулсия на влезлите в Сеута и Мелия, без процедурата, изисквана при депортация (такива връщания имаше при инцидента в Сеута в четвъртък).

Освен това кабинетът на Санчес направи и други "отстъпки" от предишната миграционна политика на дясното правителство на Мариано Рахой - например заговори за безплатни здравни услуги за новодошлите. Други в Испания смятат, че решението за приемане на мигранти от кораба "Акуариус" също е вбесило Рабат - защо Мадрид трябва да си създава толкова благ образ и дори едностранно да облекчава миграционния контрол, докато Северна Африка (и най-вече Мароко) вършат "мръсната работа" на Европа?

Според "Ел Конфиденсиал" има свидетелства, че става дума за организирана операция, която да насърчи притока към Испания. Например десетките видеоклипове в "Ютюб" и другаде, в които марокански младежи твърдят, че новият премиер Педро Санчес ще даде документи на всички новопристигнали, се появиха подозрително бързо, пише изданието и допуска, че целта е просто да се изпита реакцията на премиера.

Испанският кабинет не иска да се ангажира (публично) с тези хипотези и предпочита да е в тесен диалог с Мароко. Рабат междувременно показа, че може да овладее конкретни случаи с един замах. В края на миналата седмица полицията и паравоенни отряди "разчистиха" лагер недалеч от Танжер, без особени усилия.

Само преди няколко дни мароканската държава получи уверения, че 52 млн. евро ще ѝ бъдат превеждани всяка година от ЕС за новото риболовно споразумение - досегашното изтече на 14 юли. Документът ще позволи на повече европейски съдове да ловят риба в марокански води (макар стоката да трябва задължително да бъде разтоварвана на марокански пристанища); този път изрично са включени и водите на Западна Сахара.

Това бе ключов въпрос за Мароко в преговорите, тъй като Рабат вижда в него възможност за признаване (дори индиректно) на юрисдикцията върху спорната територия. Срещу стъпката лобираше подкрепяният от Алжир фронт "Полисарио", който се бори срещу мароканската власт в Западна Сахара. Мароко работеше месеци, за да изтъкне по-доброто си място като партньор на Европа, а според експерти в Рабат мигрантската криза бе част от усилията на кралството да изпрати послания на Брюксел за това колко свързани са собствените му проблеми с потенциалните европейски.

Западна Сахара е тема и в разговорите с Испания, каквато индиректно са и Сеута и Мелия - Рабат смята двата града за "окупирани", а преди няколко години намекна, че може да повтори опита си от 70-те години, когато заведе иск за тях в ООН. Марокански депутат пък казва за "Ел мундо", че в сегашната криза настроенията в испанската политика към темата за Западна Сахара също са си казали думата, като предупреждение заради партиите, с които Санчес трябва да работи, за да остане на власт. "От (крайнолявата) "Подемос" са приятели на (жителите на Западна Сахара). Но на правителството на Испания не му остава друг избор освен да поддържа с нас добри отношения. Ако не, ще стане като с лодките на Канарските острови." Марокански представители преди са предупреждавали, че ако Испания действа срещу мароканските интереси в Западна Сахара, Сеута и Мелия ще са първите мишени.

Особено покрай публикациите в световни медии за жестокото отношение към мигранти в Алжир и затварянето на другите миграционни пътища Мароко стана транзитна точка за още повече африканци, които пътуват към Европа. Много от тях идват от Кот д'Ивоар, Гвинея-Конакри, Гвинея-Бисау, Сенегал или Камерун, макар много от успешно пристигащите в Испания по данни от юни (след това испанските власти не дават точно такава стасистика) са мароканци.

Рамазан (и засилени мерки за сигурност), безредици в Риф, Джерада и други райони, постоянното напрежение в Западна Сахара и още проблеми напрягат силите на реда и службите за сигурност в Мароко това лято. Затова и марокански журналист, пожелал да остане анонимен, казва за "Ел паис", че разхлабеният контрол на границите може и да не е изцяло умишлен.

Европейски лидери говориха това лято - и то публично - за мигрантски центрове извън ЕС, на Балканите или в Северна Африка, без първо да проверят какво мислят засегнатите държави. Дали ще става дума за Турция или други страни на юг от Стария континент, всички страни, от които пристигат търсещите убежище, пускат мигрантите заради вътрешни или международни проблеми и ръководствата им трябва да бъдат ангажирани, вместо европейските ръководители да мислят краткосрочно единствено за "затваряне на граници".

Това вероятно се харесва на избирателите им, чиято работа не е да мислят за мотивацията на северноафриканските лидери. Последните няма да се интересуват от благото на Европа, а ще търсят ползи, докато мигрантският приток от Африка (както прогнозират експерти) не спира да се разраства.

Дали моделът, който приложи Турция - граничен контрол срещу милиарди евро - е устойчив, е друг въпрос. И при кризата с лодките на Канарските острови обаче решението бе същото. Оттогава Сенегал и Мавритания ежегодно получават милиони евро от Испания, а броят на новодошлите в някои години е близък до нулата.