Гръцката спасителна драма е на финалната права, но трудностите остават

Гръцката спасителна драма е на финалната права, но трудностите остават

Гръцката спасителна драма е на финалната права, но трудностите остават
Reuters
След почти девет години криза, безмилостни икономии и четири правителства следващата седмица Гърция ще излезе от третата си спасителна програма в ярък контраст с икономическата криза в Турция, пише "Гардиън".
На 20 август в полунощ Атина ще си върне суверенитета в един - по думите на премиера Алексис Ципрас, изключителен момент за пострадалата от високия дълг нация. "Гърция успя отново да се изправи на крака", заяви канцеларията на премиера миналата седмица, описвайки приемането на последните 15 милиарда евро спасителен заем като "последно действие в драмата" и твърдейки, че "сега може да се обърне нова страница на напредък, справедливост и растеж".
Белезите от гръцката криза остават дълбоки – слабите банки нямат почти никакви възможности за публични разходи, а гръцкият дълг продължава да е най-високият в ЕС (180% от БВП).
Има все пак и светлина в тунела. Растежът бавно се завръща, туризмът процъфтява, а рекордно високата безработица започва да намалява. Прогнозите са гръцката икономика да отбележи ръст от 2% и 2.4% тази следващата година, което е достатъчно за Брюксел да обяви колебливото възстановяване за история на успеха. "Без европейска помощ Гърция щеше да фалира и да изпадне в политически и икономически хаос в продължение на десетилетия", коментира еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси.
Скептицизмът обаче остава не на последно място в Международния валутен фонд (МВФ). Макар Атина да постигна значителен напредък в намаляването на бюджетния дефицит, тя продължава да е изправена пред "значителни външни и вътрешни рискове".
Бюджетните съкращения и структурните реформи бяха цената на спасителната помощ от 288 милиарда евро, най-голямата в световната финансова история. В икономиката, която се сви с 26%, една пета от населението в трудоспособна възраст и две пети от младите хора са безработни, а около 500 хил. души избягаха в по-богати държави, предимно в северните страни - членки на ЕС.
Далеч от спасяването
Трудностите продължават. Воденото от левицата правителство си постави редица амбициозни цели. Гърция се ангажира да поддържа първичен бюджетен излишък от 3.5% от БВП до 2022 г., нещо, което само шепа страни са успявали да направят от 70-те години досега, и 2.2% до 2060 г.
За Кевин Федърстоун, който оглавява Гръцката обсерватория в Лондонското училище по икономика, подобни задължения се равняват на вечно чистилище. "Никое друго правителство в Европа не би следвало този път", коментира той. "Гърция бе спасена от армагедона на излизането от еврото, но начинът, по който бе спасена, е толкова неблагоприятен, че човек не може да говори за спасяване или излизане от кризата", допълва той.
Макар Ципрас усилено да се опитва да омаловажи външния контрол, Гърция първоначално все пак ще бъде подложена на режим на засилено наблюдение. Очакват се и още намаления на пенсиите. През май премиерът обяви план от 106 страници за растеж след спасителната програма.
Смята се, че Гърция разполага с достатъчно ресурси, за да посрещне нуждите си от финансиране за следващите две години, но МВФ далеч не е сигурен, че Атина ще успее да поддържа достъп до пазарите "в дългосрочен план без допълнително облекчение на дълга".
Кризата продължи толкова дълго, че много гърци вече не могат да си спомнят какво е страната им да е "нормална" или джобовете им да са пълни. Средната класа бе най-тежко ударена с данъци от 70% върху спечелените приходи. Към това се добавят и спорните имотни данъци.
"В действителност излизането ще бъде само формалност, защото в действителност нищо няма да се промени", смята Стратос Парадиас, който оглавява Гръцката жилищна федерация. Всеки ден офисите на федерацията са претъпкани с хора, искащи съвет. "Данъците са толкова високи, че най-младото поколение отказва да наследи семейните домове заради тежестта", казва той. По думите му миналата година 135 хил. души са подали съдебни документи за прехвърляне на недвижимите си имоти на държавата. "Това е четири пъти повече, отколкото преди пет години, и с числа разказва историята на Гърция", допълва Парадиас.