За кабинета в Македония, ръководен от премиера Зоран Заев, се оказа трудно да излезе от капаните на управлявалите десетилетие преди това консерватори ВМРО-ДПМНЕ и то не само заради "унаследени" проблеми, разказват македонски медии и "Болкан инсайт".

Трудностите станаха очевидни около кампанията за референдума, на който македонските граждани ще решат дали страната им да се преименува на "Северна Македония".

Заради въвеждането на нови държавни субсидии за кампанията например местни и международни медийни регулатори предупредиха, че правителството може всъщност да се опитва да ограничи свободата на словото и да изкриви медийния пазар в страната.

Екипът на Заев повторно въведе държавните реклами в медиите, спрени от кабинета на предшественика му Никола Груевски в момент на силно обществено недоволство срещу властта на консерваторите.

Според Европейската федерация на журналистите и представители на Съвета на Европа, както и редица македонски институции като синдикати на журналистите и регулатори в областта на аудиовизуалните услуги промените може да са опасни за свободата на словото и да отвеждат към на теория отминало време.

Първата промяна, приета от парламента на 25 юли, позволява на партиите да използват бюджетни средства за политическа реклама по време на изборите, както правеше и ВМРО-ДПМНЕ, докато бе на власт. Кабинетът твърди, че това всъщност ще регулира финансирането на политическите партии, макар да обвиняваше Груевски заради същите действия.

Също така при "небалансирано" или "пристрастно" отразяване на събития около изборите ще могат да се налагат глоби до 4000 евро на онлайн медиите. Така за пръв път Държавната изборна комисия на страната (ДИК) ще извършва мониторинг на сайтовете (до изборите миналата година го извършваше регулаторът за електронни медии, но тази практика бе изоставена заради притеснения, че не отговаря на европейските стандарти).

Докато правителството цитира нуждата от борба с фалшивите новини, критиците му предупреждават, че това създава възможности за цензура.

Една от основните критики към кабинета на Груевски отвъд обвиненията в корупция и масово подслушване бе свързана с изборните списъци, необновявани от години или пълни с хиляди "мъртви души" или фиктивни избиратели.

Този проблем може да е наследен от времето на Груевски, но според неправителствени организации гражданските сигнали за проблеми със списъците (например фактът, че на един адрес са регистрирани избиратели, без обитателят да знае) институциите отхвърлят отговорност - например ДИК препраща към вътрешното министерство, а то "връща" гражданина към комисията.

Списъкът съдържа около 1.8 млн. избиратели в страната с население около 2 млн. души (според преброяване от 2002 г.) Заев, докато беше в опозиция, дълго обвиняваше Груевски, че ВМРО-ДПМНЕ нарочно е "раздула" списъка, за да фалшифицира изборите. Размерът му, предупреждават обаче правозащитници, не се е променил от 2015 г. насетне.

Според новоназначения председател на ДИК броят на гласоподавателите отговаря на действителността.