Готови сме да си партнираме с БФБ - София, по различни начини. Можем да подсигурим нови технологични решения за борсата и Централния депозитар (ЦД). Зависи много от това каква роля ще искат да имаме БФБ - София, и ЦД. Борсата вече се допитала до няколко доставчика на технологии като нас и "Дойче бьорзе" за препоръки какво можем да предложим в това отношение. Ако сътрудничеството ни се базира само на технологична основа, ще осигурим технология, която ще отговаря на нивото на развитие на капиталовия пазар в България в момента и същевременно ще позволява въвеждането на нови продукти, дори нов клас финансови инструменти като деривати. От друга страна, като се има предвид, че освен борсови оператори ръководим и депозитари, имаме съответно и технологични решения за депозитара. Особено след последните новини за проблемите в ЦД имаме много какво да дадем по отношение и на експертиза, и на технологии.

Ако обаче говорим за собственост в борсата, тогава въпросът с технологията ще съгласуваме не само със самата борса, а най-вече с нейните членове, които ще използват новата система. Много е важно те да приемат разходите за система, самата нея и времето за внедряването й. Задължително ще преговаряме с членовете на борсата, дори и ако сме нейни собственици. Няма да ги принуждаваме да ползват нашите технологии, а да ги убедим, че това е най-добрият начин да развием пазара.

Основен фактор за успеха ни в балтийските държави е развитието на клиринга и сетълмента на финансовите инструменти. Неефективни, несигурни и нестабилни посттрейдинг услуги са кошмарът на всички чужди и местни инвеститори. В балтийските държави променихме процесите изцяло и въведохме един истински панбалтийски пазар, като хармонизирахме процесите. На тези принципи ще работим и в България.

Освен това важен аспект за успеха ни на северния и балтийския регион е, че каним клиентите на борсата да са част от ръководството й. Те могат да взимат решения заедно с нас за бъдещето на пазара. Така бихме направили и в България.

Не и директно, но съм се срещал с представители на депозитара много пъти, с които сме обсъждали често всякакъв тип сътрудничество. В момента обаче се променя ръководството там. Очаква се да се избере нов директор, а с него може има и ново мнение по различните въпроси. Заради честата промяна в управата му не сме задълбочавали диалога. Имаме желае за дискусии и дори при разговорите ми с председателя на борда на БФБ - София, Виктор Папазов сме дискутирали дали трябва да повлияем и за развитието на депозитара.

Бихме искали да купим и част от него, въпреки че въпросът все още не е на дневен ред, поне официално. Познаваме бизнес дейността и имаме опит особено в балтийските държави. Ако се продават, бихме ги купили.

Не знаем нищо конкретно, но имаме информация, евентуално и се надяваме, че когато правителството продаде дела си в БФБ - София, вероятно депозитарът ще е следващият в програмата. Поне според политиците, с които съм разговарял.

В разговорите си с министъра на финансите споменах, че OMX има желание да обсъжда двете дружества като в комплект, защото по опита ни от балтийските държави, когато зад двете стои един група, това помага за увеличаването на ефективността на пазара. Но не бих казал, че ще е късно. Вероятно те имат своя план и биха искали първо да видят как новият партньор ще си свърши работа и едва след това да помислят за депозитара. Предложихме да обсъждаме въпроса в комплект, но и самостоятелната продажба на борсата също ни устройва.

Има много неща, които сме правили на северните и балтийски пазари в това отношение. Сред основните аспекти за повишаването на ликвидността е да се увеличи интересът на колкото се може повече инвеститори към пазара. Решението за това е да се увеличи видимостта и привлекателността му за тях. Така отчасти пак се връщаме към въпроса с технологиите. Съвсем различно е за един лондонски инвеститор да си създаде нов достъп, с допълнителни разходи и нова структура на пазара, която да научи в сравнение с това да ползва сегашната си платформа за търговия, свързваща го директно с БФБ - София.

От друга страна, е много важно и развитието на нови продукти. Процесът и сигурността на сетълмент и клиринг дейностите, че смяната на собствеността е сигурно отчетена без излишни проблеми, също е много важно за чуждестранните инвеститори.

Освен това сме прилагали успешно програма за повишаването на ликвидноста, при която една компания или самата борса се договаря с член на борсата да увеличава ликвидността, като непрекъснато поддържа оферти на пазара. Същото така въвеждането на деривати би увеличило ликвидността на базисните активи и т.н. Имаме много инструменти за засилването на ликвидността, които можем да предложим, а борсата и нейните членове да си изберат подходящите според тях.

При посещението си в София миналата година успях да се срещна с почти всички членове на борсата и нейни акционери. Всъщност акционерната структура е доста разпръсната. Има много акционери - физически лица, брокерски къщи, компании. Тази група от собственици е разпръсната и по отношение на това какво иска да прави с дяловете си. Надявам се, че повечето от тях се интересуват повече от бъдещето на пазара в лицето на добър стратегически инвеститор, а не само от печалбата, защото именно от развитието на пазара ще дойде и по-голямата печалба. Определено бих започнал преговори. Все още не са започнали, но съм отворен за разговори. Повечето акционери обаче все още изчакват да видят какво ще стане с основния дял.

Единствената причина, поради която смятам, че една българска компания би могла да се листне на чужда борса или да направи двойно листване, е само ако самата тя е толкова голяма, че българската инвестиционна общност и тези, свързани с пазара чрез различни системи, било то и на OMX, не са достатъчно големи да позволят на компанията да набере нужния й капитал. Компанията трябва да е много голяма в сравнение с българската икономика. Има такива например в енергийния и ютилитис сектор, които смятам, че са достатъчно големи за подобно листване. Но смятам, че въпреки нуждата от развитие българският пазар работи доста добре. Ще има много нови публични предлагания, ликвидността се увеличава с бързи темпове. Така че не смятам, че българските компании имат нужда от листване на чуждестранна борса. По-скоро трябва да се развие местният пазар и да се увеличат възможностите за капиталови решения и услуги за тях.

Целта ни винаги е била да създаваме регионални капиталови пазари и Югоизточна Европа е сред основните ни приоритети. БФБ - София, играе ключова роля за региона. Държави като България, Румъния, Хърватия и Словения имат динамично развиващи се икономики и много неизползван потенциал на капиталовия пазар. Как обаче един регионален капиталов пазар се сформира зависи от интересите на инвеститорите и пазарните участници. Нашият модел за създаването му включва хармонизация на пазарите, стандартизация и внедряването на надеждна технология. Колкото по-хармонизирани са пазарите, толкова по-високи са възможностите за портфолио мениджърите и самите пазари. Нужна е хармонизация по отношения на правилата и регулациите, корпоративното управление и клиринг и сетълмент процесите.

Международните стандарти създават комфорт и доверие. Думата доверие се изписва с малко букви, но е всичко в този бизнес. Ако инвеститорите имат доверие в пазара, решението им да инвестират е само въпрос на изчисление. Това особено важи за пазарите в България и другите от Югоизточна Европа, където има все още много възможности за растеж. Като се добави към това и една надеждна, съвременна система за търговия и широка мрежа за дистрибуция, имате един атрактивен и видим пазар на финансови инструменти.

Срещал съм се с представители на всички пазари в региона, за да разбера какви са им нуждите. Естествено е интересът към по-развитите да е и по-силен и те са на по-предно място в листата, като Словения, Румъния, България, Хърватия и дори Сърбия. В Хърватия подписахме меморандум за сътрудничество миналата година. Вследствие на това загребската борса, която се сля сега с тази във Вараждин, реши да купи нашата технология. Това отчасти е и нашата помощ за развитието на пазара им и опит да преценим потенциала за OMX да стане акционер там. Продължаваме диалога, който все още е в начална, но резултатна фаза.

Провалена ли? Какъв провал? Скоро се срещнах с представители на групата акционери в Любляна. Те все още обмислят всички потенциални оферти, преди да вземат окончателно решение как да процедират най-добре.

В момента не е на дневен ред. Все още трябва да опознаем пазара там и очакванията му.

А в Румъния?

Както знаете, там има две борси - за деривати "Сибиу" и фондовата борса в Букурещ. Разговаряли сме и с двете. Те се опитаха да се слеят, но не успяха. В резултат на това, тъй като "Сибиу" нямаше пазар на акции, сега се опитва да го развие, а пък Букурещ иска да въведе пазар на деривати. Ние имаме същата цел - да консолидираме двата пазара или чрез наша технология, което за тях ще е ефективно, или да им помогнем да развият пазара на деривати и клиринг процесите. OMX води началото си именно първо като пазар на деривати.

Разбира се, има различния. Но в повечето държави от региона липсват клирингови къщи. Това, разбира се, е нормално, след като няма и пазари на деривати освен в Румъния. Що се отнася до клиринга и сетълмента на пазара на акции, някои депозитарни институции имат проблеми или от технологична гледна точка, или от процесионална. Мисля, че основният проблем в региона, който не оказва толкова влияние на самия процес на клиринг, колкото на атрактивността на пазара за чуждестранните инвеститори, е липсата на регламентация на т.нар. омнибус (omnibus) сметка в много от страните в Югоизточна Европа. Това означава, че чуждите инвеститори няма да се доверят на местните пазари, тъй като тяхната собственост не се отчита сигурно. Това в общи линии означава, че Централният депозитар не може да открие своя сметка в чуждестранна депозитарна институция.

Водите ли преговори за съюзи или сътрудничество с други борси като Лондон или например американската NASDAQ? Има слухове, че американците имат интерес към с вас след провала им в Лондон.

OMX е интегрирал повече борси, от която и да друга компания в света. Естествено е това да предизвиква международен интерес. Повече от това не мога да коментирам.

Имаме много партньорства както по отношение на бизнес, така и по отношение на технологии. ОMX поддържа много добри връзки с повечето големи играчи дори на лична основа. Нашите управляващи заемат ръководни позиции в много международни борсови организации. Изпълнителният ни директор Магнус Бокер е в борда на директорите на Световната федерация на фондовите борси. По отношение на партньорствата с други борси заедно с Лондонската фондова борса OMX държи пазара на деривати EDX. Заедно с "Дойче бьорзе" пък разработваме т.нар. FIX стандарт (за електронни транзакции с финансови инструменти в реално време - бел. ред). Над 60 клиента имаме на наши технологии, включително и борсите във Загреб и Будапеща.

Най-простият отговор е, че не само членовете на борсата, но и банките ще трябва да адаптират работата си според изискванията на директивата. Мисля, че приемането на MiFID е добре, защото ще засили конкуренцията, което като цяло ще има положителен ефект върху целия пазар. В началото може би той ще се фрагментира, особено ако се създадат нови многостранни системи за търговия (МТС), а е сигурно, че ще ги има. Някои вече съществуват като Vertex. Моето предложение е да се прецени как фондовите борси могат да предложат по-добри и по-евтини услуги на членовете и инвеститорите си, за да облекчат рисковете. В OMX например намалихме таксите за предаване на информация с 50%. Освен това самите борси могат да предложат възможността да се създаде такава система под нейна опека, тъй като тя разполага с технологията и може да я предложи на пазара.

Малко се изненадах, когато в разговорите си с членове на борси и банки от региона на въпроса какво ще правят с възможностите на MiFID, дали биха създали своя търговска система понякога виждах само празните погледи на хората. Все още липсва подготовка по този въпрос и затова той трябва да се дискутира. Защото не става въпрос само за заплаха от по-голяма конкуренция, а и за нови възможности за сътрудничества. Освен това означава повече конкуренция и за Централния депозитар не само за борсата.

MiFID ще дойде и борсите трябва да се подготвят за него. Европейските борсови организации не са адекватно подготвени и това особено важи за случая в Южна Европа.