Една от най-сериозните придобивки на гражданите от влизането в ЕС е правото да контролират и да обжалват актовете на държавните институции. В този смисъл смятам, че всеки има абсолютното право да обжалва актовете на КФН, ако според него са нарушени интересите му. Мисля, че безгрешни институции няма и ако миноритарните акционери са на мнение, че комисията не защитава интересите им адекватно, даже е препоръчително да обжалват. По този начин те могат и да се превърнат в един вид регулатор на регулатора, в случай че съдът отсъди в тяхна полза. Теоретично повечето инстанции намаляват и опасността от корупционни практики в сферата на капиталовия пазар.

Все пак трябва да оценим, че българите не са свикнали да си търсят правата "до дупка" и дейността на комисията в защитата на акционерите остава изключително важна за развитието на пазара, поне докато има мажоритарни собственици с лоши помисли.

Правата на миноритарните акционери са достатъчно добре защитени както в ЗППЦК, така и съгласно Търговския закон. Именно тази законова защита, както и необлагаемостта на доходите, получени от търговия с акции на регулиран пазар, допринесоха за бурното развитие на капиталовия ни пазар през последните 4-5 години.

Правото на съдебна защита е един от основните принципи на правовата държава. Акционерите имат правото да поискат от окръжния съд да бъдат защитени отделни членствени права, нарушени от дружеството, да искат отмяна на решение на общото събрание, когато противоречи на повелителните разпоредби на закона или устава. Акционери, притежаващи над 5% от капитала на публични дружества, притежават допълнителни възможности за защита на своите права и законни интереси.

За съжаление обаче има и случаи на злоупотреба с права, като някои използват недостатъци в нашата реформираща се съдебна система и блокират (налагат запор) акции за милиони левове на публично дружество. Такъв беше случаят с обезпечение на бъдещ иск, стигайки до съдебния абсурд провинциален районен магистрат на практика да отмени решение на окръжен съд. Този изолиран случай обаче не бива да поставя под съмнение правото на съдебна защита на миноритарните акционери - неделима част от всяко гражданско общество.

Всеки притежател на акции от публична компания има съответните права, включително и тези, даващи му конституцията на България. Регулациите в насока ценни книжа и свързаните с тях права и задължения са по-сложни и с по-особен статут, но това не изключва възможността акционер, който се чувства ощетен, да потърси правата си в съда. Последният случай е при "Енергия", където при възникналото несъгласие с отправената цена на търгово предложение на дружеството нормата, която предоставя регулаторът в лицето на КФН, е императивна, но спрямо търговия предложител, с долен праг на цената, съответните срокове и начини на определянето й. Самите обосновки за цени се изработват в съответствие с Наредба 13 и Наредбата за изискванията към съдържанието на обосновката на цената при търгово предлагане. В закона са предвидени и съответните срокове за обжалване и израз на несъгласие с отправената цена. По отношение на акционерите решението дали да приемат предложението не е с императивен характер, а въпрос на преценка и съгласие. Именно поради възникналото несъгласие от един от акционерите на "Енергия" АД е подадената жалба до ВАС. По отношение на възможността, която предоставя съществуващата нормативна база, всеки акционер да се чувства добре защитен винаги има още какво да се подобри. Състоянието й в момента частично дава отговор и на първия въпрос.