В празните, каменни галерии на баража Вобан гласовете кънтят студено. Долу зад металните решетки, някъде в дъното на мрачните коридори, бучи водата на р. Ил. От тътена каменните стени вибрират. Инстинктивно бързаш да се изкачиш колкото е възможно по-високо. Дневната светлина в горния край на металната стълба бяга от очите с всеки завой. С последните стъпала в кадъра на сводестата врата влиза първо небето. После като парчета от невъзможен пъзел върху фона му се подреждат кулите на покритите мостове, "Малката Франция" (La petite France), камбанариите на църквата "Св. Тома", кулата на катедралата. Страсбургската катедрала!

Терасата, от която днес се разкрива вдъхновяващата панорама към града, е всъщност покрив на военно съоръжение от края на XVII в. Когато шлюзовете на арките му били затворени, водите на реката рязко покачвали нивото си и наводнявали равнината южно от града. Така тя бързо се превръщала  в непроходимо блато. Там в последователността на войните, които Франция и Германия водили за въглищата и желязото на Елзас, потъвала артилерията ту на едните, ту на другите...

е един от най-истинските символи на  обединена Европа. Сякаш гледаш онази смешна снимка на натежалите от компромиси Кол и Митеран, хванати ръка за ръка. За да стигнеш от Бирарията "Щайнкелер", да речем, до пекарната "Ла багет доре", трябва само да минеш на отсрещната страна на улицата.  Тук, под червените покриви на стара Европа, старите й вражди отдавна са се превърнали в анекдоти. Като кварталът La petite France. Белите къщи с фасади,  разчертани от гредите на дървените им конструкции, неизбежно прехвърлят спомените към времето, когато Елзас е бил просто... германска провинция.

Каквото и да говорят днес французите, стилът, наречен фахверк, е известен в немското строителство още през XVI-XVII в.  Двете точки върху буквата "а" в името на ресторанта Lohkдs тук изглеждат по-достоверно, отколкото името на конкурента му отсреща La maison des tanneurs, изписано с готиш. Независимо от всичко обаче "Малката Франция" е една от най-чаровните гледки на Страсбург. Къси мостове прехвърлят тесните лъкатушещи улички между бреговете на реката и опитът да се изгубиш и да се намериш отново успява в 99.99% от случаите. А когато установиш, че увлечен в тази криеница, си минал няколко пъти от едно и също място, без да го забележиш, разбираш, че "Малката Франция" е наистина малка.

Старият Страсбург се намира на "остров", заобиколен от ръкавите, в които тук се разлива р. Ил. Привечер тъмният силует на стария град изрязва остри линии в небето, а течението на реката води на север към моста "Св. Гийом", където разклоненията й се срещат, за да продължат заедно към Рейн. Ако вървиш на север, няма как да не забележиш високите каменни стени на старата митница. Студено и красиво! Подмамен от силуета на "Пале Роан", някак без да искаш отново минаваш на отсрещния бряг. В продължение на 85 години, от 1704 до 1789 г., дворецът е бил резиденция на епископите на Страсбург.  Конфискуван по време на Великата френска революция,  той имал шанса да бъде превърнат в кметство, а това го спасило от разграбване. По-късно бил подарен на Наполеон. Но решение на градската управа от 1898 г. променя статута му и до днес той е общински музей.

Следвайки потока от хора, след няколко пресечки  без усилие попадаш в самото сърце на града.

Казват, че силуетът й се вижда от километри. Заставайки в подножието на 142-метровата й кула вече си убеден, че нямаш никакво основание да се съмняваш. От площада пред входа й средновековният Страсбург изглежда отново различен. Векове наред градът сякаш се е движил, за да очертае концентричните кръгове на преклонението си пред това "прахосничество на величие и изящност".

Думите са точни, защото са на Юго. Човек има странното усещане, че невероятната фасада от розов камък е изригнала за секунди от павирания площад. Иначе изумлението от гледката няма как да е все така  постоянно вече 600 години след построяването й, отнело почти 300 години.

В мрежата от улички, които се пръскат любопитно в четирите посоки от площада на църквата, Франция и Германия са оставили най-добрите спомени за съперничеството си в изкуството да се живее добре. Витрините на днешен Страсбург нямат нищо общо с готическото пуританство на Средновековието. Пухкави кроасани, понички с къпини, киш със спанак и гъби или просто багети, багети, багети хрупкав френски хляб!

Сутрин с отработените жестове на това, което французите наричат l’art de vivre, в живописните магазинчета за сирене и пате възрастни дами деликатно опипват "сърцата" на питите камамбер. Колкото по-меки са те, твърдят французите, толкова по-прясно е сиренето. Изборът пред витрините с домашно приготвено прясно терине е наистина обезкуражаващ: Еленско месо с бордо, глиган с коняк, към който ще ви препоръчат да вземете и малко бурканче със сладко от боровинки, или див заек с мащерка... Ако искате съвет обаче, не се колебайте –

Привечер, когато трамваите безшумно плъзнат по стъклата си отраженията на скъпите витрини, по дългите дъбови маси на бирариите с немски имена вече е трудно да се намери празно място. Тук се пие светло. И дори на крак чаша френски Kronenburg е просто неизбежен детайл от атмосферата на нощта в Страсбург.

Една ранна утрин или късен залез внезапно ще ви отведат на моста Port Royal в западния край на "Авеню дьо ла Марсейез". На север двете кули на църквата "Сен Пол" се отразяват в широкия, спокоен разлив на реката. На юг - петте моста над бавните води на Ил потъват в перспектива,  с каквато всеки професионален фотограф би се забавлявал дълго. От тази точка посоката е само една – Площадът на Републиката.

Странно окастрените корони на дърветата от двете страни на "Авеню дьо ла либерте" са натежали от  "юмруците", в които са свили клоните си. Зад тях са кулите, които увенчават сивата гранитна фасада на пощата – една от най-импозантните сгради в Страсбург. Сигурно е част от ироничната съдба на този град, но редицата от разкошни каменни сгради, напомнящи архитектурата на улиците край "Шан дьо Марс" в Париж, водят до най-немската по дух част на малката европейска столица. Тук симетрията и правият ъгъл са безупречни. Никакви грешки, никакви волности. Около малкият кръгъл парк, с Паметника на незнайния войн, в прусашки строй са подредени  La Comedie – Националният театър, Университетската библиотека, Префектурата... 

Сградата, която в буквалния смисъл на думата е събрала историята на Страсбург обаче, е "Пале дю Рен" (Palais du Rhin). Тежкият купол, градината, оградата от желязна дантела – всичко в ансамбъла оформя завършен образец на немската архитектура от XIX век. Веднага след войната от 1870 г., когато градът е завладян от германците, естествено изниква въпросът за място, в което императорът би могъл да отседне при триумфалните си посещения тук. Сградата трябвало да  олицетворява могъществото на суверена. Така се ражда неоренесансовата й архитектура, вдъхновена от двореца "Пити" във Флоренция. За построяването на двореца били похарчени 3 млн. златни марки, но Гийом II Хохенцолерн го посетил едва десетина пъти до 1914 г.

След деловия преглед на спомените за немското минало на града широк пасаж, прекосяващ (за кой ли път) реката, отвежда трамвайните линии отново към сърцето на стария Страсбург. Първата спирка е площад "Брожил" със сградата на Операта и Кметството. Попаднете ли тук в дните преди Коледа, със сигурност ще отнесете със себе си поне една от цветните дървени играчки, които търговците предлагат на Коледния пазар, известен в цял Елзас като Christkindelsmдrig.

Днес новото лице на Страсбург се нарича Градчето на Европа. То събира край една от поредните плавни извивки на реката сградите на Европейския парламент, Международния съд за правата на човека и Съвета на Европа. Заедно с Женева и Ню Йорк, със своите 71 консулства и представителства на  най-влиятелните международни институции Страсбург има привилегията, без да е столица, да бъде един  от"дипломатическите центрове" на света.

Независимо от шанса си да бъде символ на забравените вражди от миналото и толерантността на настоящето Страсбург е град, живеещ с ритъма на столица в ленивия уют на безупречна провинция. Странно и забавно място, където, за да стигнеш от бирарията "Щайнкелер" до пекарната "Ла багет доре", трябва само... да пресечеш улицата.

*Готиш (от немски) или Gothic е шрифтът, използван при първия немски превод на Новия завет;  Готиш е предпочетен и за повечето табели на заведенията в южната част на Германия и в Страсбург.