Националният фонд "Култура" не е следил дали реално и с какво качество са се провеждали събитията и проектите от културната програма на европредседателството, които бяха одобрени за финансиране през миналата година. Това съобщава в съботния си брой в. "Сега" като се позовава на отговорите на шефа на фонда Борислав Геронтиев по Закона за достъп до обществена информация.

През декември 2017 г. бяха сключени договори с 55 кандидати на обща стойност около 1.65 млн. лв., а общият бюджет на България за културни събития по време на европредседателството беше 4 млн. лв. Фондът, който е на подчинение към Министерството на културата, не дава информация дали е отказал да изплати докрай парите на някой от проектите.

Досега отчет са дали 27 проекта, а изцяло са изплатени средствата на 20 от тях. Не е известно обаче дали книжата на останалите са върнати за поправки или са отхвърлени. Засега няма и бенефициент, който да е обявил, че не е успял да изпълни проекта си, и да е върнал средства.

Според правилата на културната програма проектите получиха 70% от сумите при подписването на договорите. А останалите 30% трябва да се преведат до три дни след приключването им.

Крайният срок бенефициентите да подадат документи е 30 септември.

Системата за контрол изглежда обаче напълно формална. Част от одобрените мероприятия бяха четения на книги, музикални изпълнения, театрални постановки и т.н., някои от които проведени в частни галерии, в читалища в провинцията, по площади, паркове и др.

В отговора се казва още, че "съобразно договора, за изпълнен проект се счита такъв, по който всички дейности са приключени и чиито отчетни документи са подадени и одобрени". И се допълва: "Във връзка с това след предоставяне на всички предвидени от договора документи за съдържателно и финансово отчитане на проекта и след тяхното одобрение от експертите на НФ "Култура", се извършва окончателно плащане по програмата".

Кой получи цялата сума и кой не е представил отчет

Цялата сума от 29 хил. лв., вече е получила фирма "Ес Ти Би комюникейшън" за изграждането на т.нар. Стена

на надеждата. В рамките на инициативата трябваше да бъде създадено ателие за изработване на глинени тухли, върху които да се пишат послания за бъдещето на обединена Европа. Обектът се появи на входа към метростанцията пред ЦУМ не в средата на април, за когато бе обявен първоначално, а през май, и престоя три седмици при слаб интерес от страна на минаващите.

Изцяло са платени и 10 хил. лв. за проект, чийто автор се е ангажирал да чете пред чужденци извадки от български книги с цел популяризиране на българската литература.

Отчет във фонда все още не е подал ЕТ "Мултфилм-Георги Димитров" за изпълнението на проекта "Жив килим от български рози под звуците на Балканите". За него инициаторът поиска почти 68 хил. лв., а му бе отпусната солидната сума от 38 700 лв. Килимът бе разпънат само за няколко часа в един от ъглите на площада пред НДК. Вместо похвали, проектът и одобрилият го фонд "Култура" получиха главно критики от посетителите и в социалните мрежи. Не е представила отчет и фирма "Идея дизайн" за проекта "Столът като символ - влияние на европейския дизайн и архитектура в следосвобожденска България". За тази идея на фирмата трябва да получи общо 20 хил. лв. Документи още не е внесло и дружество "Арто плюс", което спечели почти 50 хил. лв. с предложение да организира седем прояви на площади в София, на които да се популяризират "женските гласове на България". Все още не е поискал последните 30% от отпуснатите му 5 хил. лв. и авторът на идеята да направи представление със сапунени мехури на театрална сцена.

В началото на август гражданското движение "Реформи в културата" алармира, че културната програма на председателството, което приключи на 30 юни, облагодетелствала привилегировани творци. Конкретен повод стана изложбата на председателя на парламентарната комисия по култура и медии и депутат от ГЕРБ Вежди Рашидов в Лондон. Тя бе част от официалната програма на българското председателство, а държавата плати за нея 20 340 британски лири. Неправителствената организация определи случая като "ярък пример за безпринципност и конфликт на интереси", тъй като човек, който заема позицията на законодател в областта на културата и медиите, използва държавни средства, за да рекламира личното си творчество.

Движението определя културната програма като безличната и непрозрачно организирана. Както и че е имало "привилегировани" събития и творци, които не са избрани с конкурс. Според организацията програмата не е постигнала никакъв международен културен и политически ефект.