Президентът сезира Конституционния съд заради промените в административния кодекс (допълнена)
Президентът Румен Радев сезира Конституционния съд (КС) с искане да бъдат обявени за противоконституционни и за несъответстващи на международни договори отделни текстове от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), които парламентът прие повторно миналата седмица, след като преодоля наложеното от него вето. Промените бяха обнародвани в Държавен вестник днес (повече четете тук).
Публичността на съдебните заседания е толкова съществен принцип на правораздаването, че е прогласен в чл. 121, ал. 3 от конституцията. Правото на всеки човек на публично разглеждане на неговото дело е изрично посочено във Всеобщата декларация за правата на човека, в Международния пакт за граждански и политически права, в Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. С предложените промени този основен принцип за публичност и прозрачност се превръща в изключение, съобщиха от "Дондуков" 2. Поради това текстът, който въвежда принципа на закрити заседания по дела, подсъдни на тричленни състави на Върховния административен съд (ВАС) като втора инстанция, не съответства на конституцията и на посочените международни договори.
Държавният глава оспорва въведените правила за родовата и местната подсъдност по административни дела. Тези правила създават препятствия пред правораздаването за гражданите и организациите и не осигуряват по-лесен, по-бърз и по-евтин достъп до правосъдие. Поради това те не съответстват на принципа на правовата държава и на правото на защита.
В искането се подчертава, че видът и размерът на съдебните такси са част от гаранциите за достъп до правосъдие и за пълноценно реализиране на правото на защита. Размерите на таксите за касационно производство, за частна жалба и за производството по отмяна на влезли в сила съдебни актове (параграфи 57, 61 и 67) не са съобразени с чл. 60, ал.1 от конституцията, тъй като не съответстват на социално-икономическите условия, на равнището на доходите и на инфлационните процеси в страната. При съпоставка на размера на простите такси до и след приемането на промените се установява, че увеличението им е 14 пъти за физически и юридически лица и 74 пъти за юридическите лица с нестопанска цел. Те ще затруднят обжалването на административните актове от гражданите и юридическите лица, а оттам и конституционно прогласеното право на защита, се посочва в мотивите на президента.
Въвеждането на пропорционални такси върху "определяем материален интерес" в касационното производство по административни дела не държи сметка за спецификата на тези дела. В административното правосъдие на преден план е пряката защита на нарушената законност при осъществяване на държавното управление, а не материалният интерес. Законността не е услуга, която една правова държава предоставя на гражданите, а необходимо условие за нейното съществуване.
Правото на оспорване на административен акт, както и правото на касационно оспорване на първоинстанционно съдебно решение са средства за защита на гражданите и юридическите лица срещу порочен държавен юридически акт. Премахването на касационната инстанция в съдебните производства по административни дела отслабва тази защита, което е недопустимо, когато става въпрос за конституционно прогласени права, се посочва в съобщението на президентството. По тези съображения в искането на Радев се оспорва премахването на касационната инстанция в Закона за достъп до обществена информация, Закона за социалното подпомагане, Закона за семейните помощи за деца, Кодекса за социално осигуряване, Закона за правната помощ, Закона за опазване на земеделските земи и в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Днес депутати от "БСП за България" също ще внесат жалба в Конституционния съд заради промените в Административнопроцесуалния кодекс.
В деня на обнародването на АПК в сила влиза само промяната, според която данъчните дела ще се гледат в административните съдилища в цялата страна. Досега споровете по ревизионните и други актове на НАП се гледаха от пет съдилища в страната - София, Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново. Останалите разпоредби влизат в сила от 1 януари 2019 г. като за 10 октомври 2019 г. е отложена възможността за подаване на искания, сигнали, предложения, жалби, протести, молби, искове по електронен път.
В интервю за news.lex.bg председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков заяви, че няма да има сътресения заради новата подсъдност на данъчните дела. При обсъждането на промените в правна комисия от думите на председателя ѝ - Данаил Кирилов (ГЕРБ) се разбра, че заслугата за въвеждането на тази промяна е именно на Чолаков, който е убедил финансовия министър Владислав Горанов. Пред специализираният сайт Чолаков обясни, че в продължителна дискусия за изложили своите аргументи пред ръководителя на финансовото ведомство и той ги е приел. По думите на Чолаков това са нормални производства срещу актове на администрацията и не трябва да имат някакъв специален статут. "Освен това е напълно неприемливо гражданите и бизнесът да пътуват понякога стотици километри, за да оспорят ревизионен акт на първа инстанция. Няма логика - нито житейска, нито правна. Освен това, административните съдилища, които правораздават повече от 11 години имат капацитет да поемат тези дела, а съдиите не може да бъдат определяни като данъчни и други. Затова не очаквам сътресения, бизнесът и данъчната администрация трябва да бъдат напълно спокойни", коментира той.
На въпрос да изтъкне промяна в АПК, която е останала незабелязана, Чолаков посочва, че такава е "съживяването" на мъртъв текст в кодекса. "Става въпрос за санкциите, които ще се налагат на администрацията, ако тя не се произнася. Това е много важен стимул за дисциплинирането ѝ. В момента, ако има направено искане, а тя мълчи, това е мълчалив отказ. Съдът се произнася по него, но няма никаква санкция за администрацията, че не е изпълнила задължението си.
Сега се въведе нова норма, според която в момента, в който съдът констатира мълчалив отказ, ще е длъжен да изпрати решението си на съответните органи, които да реализират тази отговорност на администрацията. Касае се за персонална отговорност на съответното длъжностно лице, което не си е изпълнило задължението да се произнесе в срок – ще се налагат глоби на конкретния служител", обясни той.