"Побратимяване" - спасителният план на Русия, или как бутилки могат да пътуват по газопровод
Според данни на посолството на Руската федерация у нас градовете в България, които имат руски побратими, са вече 100. "Непрекъснато постъпват и нови предложения!", каза вчера, посланикът на Русия в София Анатолий Макаров. Заедно с кмета на Варна Иван Портних (ГЕРБ), 8 негови колеги от страната и 20 представители на руски градове и области Макаров откри Втория форум на побратимените български и руски градове във Варна.
За събитието заедно с посланика на Русия бе дошъл и директорът на Руския културно-информационен център в София Павел Журавльов. Той е и и ръководител на представителството на Федералната агенция "Россътрудничество". Пред аудиторията в конферентната зала на петзвезден хотел "Астор гардън" в курорта Св. св. Константин и Елена Макаров обяви, че с второто си издание форумът се е превърнал в "перспективна възможност за укрепване на преките контакти между регионите в Русия и България".
Възраждане на вечната, братска и безкористна...
От посолството на Русия в София обявиха данни, според които от януари до юни т.г. в сравнение със същия период на 2017 г. търговският обмен между България и Русия се е свил с 10% - до 1.8 млрд. долара. "За да бъде променена тази негативна тенденция, може да се активират междурегионалните икономически връзки на малките и средните предприятия на местно ниво, да се продължи с провеждането на различни изложения", обясни Макаров.
В речта на посланика обаче нямаше и дума за задълбочаващата се криза в отношенията между Русия и Европейския съюз, за ефекта на санкциите върху икономиката на страната му, за рекордните сривове на рублата през последните месеци или ръста на инфлацията. Напротив – ентусиазмът на побратимяването звучеше само като оптимистичен сценарий за възраждане на вечната, братска и безкористна любов между народите на Русия и България.
В действителност става дума за спасителен план.
Опорните точки
Аналог на Сдружението на общините в Република България е Общоруския конгрес на общините. Негов председател е близкият до руския президент Владимир Путин Виктор Кидяев, първи заместник ръководител на фракцията "Единна Русия" в Държавната дума. Според публикация в сайта на Конгреса на 31 октомври м.г. той е организирал в Москва дискусия на тема "Международното междуобщинско сътрудничество в съвременните реалности: възможности и перспективи". В резолюцията, изготвена след края дискусията, е записано следното:
"В сегашната международна обстановка всички участници в обществените отношения следва да бъдат включени в процеса на укрепване на позицията на Руската федерация на геополитическата карта на света, за насърчаване на положителен образ на страната в чужбина и пробив в създаваната информационна и политическа изолация." Друга цел, формулирана по време на дискусията, е "подкрепа на сънародниците, живеещи в чужбина, и техните национални диаспори, за удовлетворяване на националните и културните им потребности".
По-нататък в същата резолюция целите на международните контакти, които трябва да създава Общоруският конгрес на общините, са формулирани още по-конкретно:
"В условията на икономически санкции и намаляването на междудържавните контакти със западните страни сътрудничеството на ниво региони и общини придобива особено значение за противодействие на опитите за международно изолиране на Руската федерация и блокирането на външноикономическото сътрудничество."
Но цитираният параграф не е оригинален. При търсене в интернет с ключови думи от текста му сред първите резултати попада и слово на Константин Косачев, председател на Комисията по международните въпроси към Съвета на Руската федерация (горната камара на руския парламент). То обаче е произнесено още на 22 юни 2016 г. - повече от година преди да бъде съставена резолюцията от дискусията, организирана от Общоруския конгрес на общините.
Така става ясно, че форуми като състоялия се вчера във Варна са част от стратегия и всъщност твърде далеч от сантименталностите на вечната и нерушима дружба. А възторгът от растящия брой на побратимяванията между български и руски градове през последните години е просто опорна точка в тази стратегия.
В нейната реализация според различни документи, публикувани в страницата на Общоруския конгрес на общините, са ангажирани органите на държавната власт в Руската федерация, Федералното агентство, отговарящо за руските граждани, живеещи в чужбина, министерствата на икономиката, правосъдието и т.н.
Органично навлизане
"Рамката на побратимяването навлиза много органично в отношенията между нашите две страни", каза вчера директорът на Руския културно-информационен център в София и ръководител на представителството на Федералната агенция "Россътрудничество" Павел Журавльов.
В тази рамка усилието на Русия да преодолее изолацията си явно трябва да изглежда като алтруизъм, като римейк на "братската икономическата взаимопомощ".
Според цифрите, цитирани вчера при откриването на Втория форум на побратимените български и руски градове във Варна, от януари до юли т.г. руските туристи, посетили България, са над 336 хил. и са реализирали повече от 100 хил. нощувки.
Варненският кмет Иван Портних съобщи "цифри от последните минути", които сочеха, че туристите от Русия, обработени на летище Варна през отминаващия туристически сезон, са с 5% повече, отколкото през м.г. След това бяха припомнени и данни на Министерството на туризма, според които повече от 300 хил. руски граждани са купили имоти в България.
Тези цифри, които би трябвало да отразяват резултат от пазарната среща на търсенето и предлагането, бяха коментирани от посланик Анатолий Макаров като продукт на добра воля, на някаква държавна политика: "Ние сме заинтересовани да увеличим туристическия поток към вашата страна", каза той.
"С твърда ръка и нежно сърце"
Оптимистичната статистика сякаш трябваше да подготви аудиторията за по-обширното експозе на Павел Журавльов. "След първия форум на побратимените градове през миналата година веднага започна подготовката на втория, каза той. Тези форуми се оформиха като устойчива платформа за междуобщинско сътрудничество. Неслучайно по време на срещата между българския премиер Бойко Борисов и руския президент Владимир Путин в края на май т.г. те бяха оценени като ярка демонстрация на подобряването на връзките между двете страни", обясни Журавльов.
За да илюстрира динамиката на побратимяванията през последната година, Журавльов припомни, че един от последните примери е договорът, подписан между малкия гр. Аврен край Варна с 804 души население (по данни от 2008 г.) и 55-хилядния град Гусь-Хрустальный.
Казаното на директора на Руския културно-информационен център в София явно разбуди ентусиазма на присъстващите кметове, все още чакащи ред за побратимяване в Русия. Сред тях с най-вълнуващото експозе се представи Гергана Петкова (ГЕРБ), кметът на варненското с. Казашко. "Аз съм кмет на уникално населено място", похвали се тя.
Според статията за селото, публикувана в Wikipedia, Петкова го управлява вече пети пореден мандат "с твърда ръка и нежно сърце". Тя е и "единствената жена, получила звание Атаман с майорски чин (есаул) в Москва", пише в статията. Вероятно за това, обяснявайки преди време демографските тенденции в селото, кметицата казва пред БНР, че то има 400 жители, а "балансът между раждания и смърт се запазва и така остава вярна поговорката атаманът да има поне 400 казашки саби".
Редувайки припряно руски и български, Петкова набързо припомни историята на селището, за да проектира върху него плановете си за бъдещето му. То е основано от потомци на руски старообрядци, които във времената на църковните реформи на патриарх Никон потърсили убежище при донските и кубанските казаци, но част от тях се заселили и на брега на Варненското езеро.
"Ние искаме да се побратимим с руски град, в който живеят казаци, за да продължим да развиваме традициите си, развълнувано каза Гергана Петкова. Българският и руският народ са братя и независимо от сложната политическа обстановка ние ще дружим. Пролятата братска кръв трябва да се помни."
На тези думи Павел Журавльов реагира светкавично: "Тук има представител на гр. Ставрополск, каза той. С него още днес можете да сключите договор за побратимяване. А може и с Кубан, има много възможности!"
Бутилка по пощата
В церемонията по вчерашното откриване на Втори форум на побратимените български и руски градове във Варна имаше и минути за "големите мечти".
"Извън протокола аз бих искал да организирам фериботна линия между Варна и Новоросийск, каза посланик Анатолий Макаров. Това е в сферата на приказките, разбира се, но аз се надявам до края на мандата ми такава линия да има."
Дипломатическата умереност на посланика обаче нямаше никакъв шанс в конкуренция с мащабите на проекта, с който общинският съветник от Новоросийск Павел Покусаев поздрави присъстващите в залата. Полетът на фантазията му сложи удивителната в края на срещата, обра овациите на залата и обърка преводачите. След няколко дълги секунди на неловко мълчание онова, което те все пак успяха да схванат в превъзбудата на Покусаев, звучеше горе-долу така:
"Газопроводът "Турски поток" е конструиран твърде сложно и по начин, който прави отклоняването на тръба до газовия възел, или каквото и да е там край Варна, трудно, каза общинският съветник. Затова нека да направим тръба, която да излиза от Новоросийск и да стига направо да Варна. Нека тя да действа като поща – ние от Новоросийск пускаме една бутилка и тя идва направо тук – във Варна."
След оживлението, което общинският съветник от Новоросийск предизвика в залата, усмивките на присъстващите бяха пренесени на стълбището пред залата за "семейна снимка". По-късно от общинския пресцентър във Варна съобщиха, че кметът на града Иван Портних е провел протоколни срещи със Светлана Калинина – зам.-кмет на града - побратим Новоросийск, както и с Юрий Долгих, кмет на Воркута – град, с който се водят разговори за подписване на меморандум за сътрудничество с Варна. След това форумът продължи с кръгла маса на тема "Устойчиво развитие на туризма с помощта на културата – добри практики в България и Русия".