Медийният закон на Пеевски бил пипане с кадифени ръкавици

Медийният закон на Пеевски бил пипане с кадифени ръкавици

Депутатът от ДПС Велислава Кръстева бе модератор на дискусията.
Депутатът от ДПС Велислава Кръстева бе модератор на дискусията.
Деклариране на крайния собственик на медии, регистрирани в офшорни зони; намаляване на глобите за недеклариране на информация за собствеността и финансирането на медии и възможност Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) да затваря анонимни сайтове - това са някои промени в касаещия медиите закон на ДПС, които може да бъдат инициирани по идея на гилдията след дискусия в парламента днес.
Става въпрос за промените в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, които бяха приети на първо четене през юли с гласовете на ГЕРБ, "Обединени патриоти" и ДПС. Техни вносители са депутатът и собственик на медии Делян Пеевски и колегите му от ДПС Велислава Кръстева, Хамид Хамид и Йордан Цонев.
Дискусията бе организирана от ресорната комисия в парламента и продължи около час и половина. Представители на медии, журналистически организации и заинтересовани страни направиха кратки изказвания и предложения, а от името на вносителите накрая отговори Йордан Цонев. Дебати нямаше. Делян Пеевски не присъстваше.
В началото еврокомисарят по цифровото общество Мария Габриел обяви, че е впечатлена от желанието да се проведе този дебат и да има по-усъвършенствано законодателство. Тя поиска действия за намаляване на разпространяването на дезинформация и за ограничаване на влиянието на фалшивите новини. От думите й се разбра, че ако подготвеният кодекс за намаляване на дезинформацията онлайн не даде резултат, Европейската комисия може да предприеме регулаторни мерки.
Кой кой е в медиите
В началото Йордан Цонев от ДПС представи основните предложения в законопроекта (още за текстовете четете тук и тук) и целта - "да бъде ясно кой кой е, коя медия чия собственост е, как се финансира".
Една от критиките бе, че законопроектът няма да доведе до практическа промяна. Главният редактор на сайта "Офнюз" Владимир Йончев предложи да се направи така, че засегнатите страни да могат да съдят анонимните сайтове за плагиатство, т.е. да се знае юридическото лице, отговорно за тях. По-късно Цонев обясни, че може да се търси възможност ДАНС да затваря анонимни сайтове, както могат да се затварят обекти без лиценз по закона за хазарта.
Председателят на Съюза на издателите в България Теодор Захов поиска глобите за недеклариране на собственост и финансиране да бъдат по-ниски. Предложението на ДПС е санкциите да започнат от 10 хил. лв. От името на вносителите Цонев каза, че може да се помисли в тази посока.
Кой регулира
Основната критика към проекта бе идеята разпространителите на печатни издания да декларират в Министерството на културата действителния си собственик, както и броя на обекти за продажба на дребно. Негативно становище имаше и от самото министерство. Според вносителя ведомството трябвало само да поддържа регистър и да праща информация в Комисията за защита на конкуренцията, ако един собственик има 1/3 от всички обекти.
На призива на Симона Пенева от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) в България да се пипа с кадифени ръкавици Йордан Цонев отвърна: "От тези по-кадифени ръкавици" и обясни, че законът не предвижда регулации, а само осветляване.
На дискусията се разбра, че при второто четене на законопроекта ще бъде записано, че дори и регистрираните в офшорни зони медии трябва да декларират информация за реалния си собственик.