Преди дни на портала за обществени консултации беше публикуван проект на промени в Закона за регионалното развитие, които касаят най-вече предстоящото ново райониране на страната. Новото райониране се налага по обективни причини – единият от 6-те сегашни района, а именно Северозападна България, не отговаря на европейския критерий за население (между 800 000 и 3 млн. души), тъй като населението му вече е паднало под долната граница. Много е вероятно в данните за 2018 г. и другият бързо обезлюдяващ се район, Северният централен, също да се окаже сполетян от същата съдба. Предвид това България има ангажимент да подаде предложение за нови райони на България към "Евростат% до края на тази година.

Темата за новите райони беше отворена още в началото на годината, като тогава бяха представени три варианта от работната група към министерството. В рамките на проведените тогава обществени обсъждания, ИПИ представи четвърти възможен вариант на райониране, който според нас преодолява основните недостатъци на предложените три; този вариант също получи значително внимание и срещна одобрение от експерти и представители на администрацията.

От предложените промени в Закона за регионалното развитие и придружаващата ги оценка на въздействието виждаме, обаче, че кой знае какъв смисъл от проведените обсъждания и срещи по места по новите райони не е имало. Видно е, че по някакви неведоми административни пътища е избран един от трите варианта на работната група, без промяна спрямо първоначалния вариант. Никъде в мотивите или в частичната оценка на въздействието към законопроекта не се обяснява защо точно този вариант е най-добрият, нито пък се привеждат данни за проведените обсъждания и получените становища. Аргументацията в оценката на въздействието е изключително обща и мъглява, което се вижда дори и от (дипломатичните) предложения за промени, направени от дирекция "Модернизация на администрацията" към МС.

Според избрания вариант страната ще бъде разделена на 4 нови района – Дунавски, Черноморски, Югозападен и Тракийско-Родопски. Да, тези райони отговарят на минималния критерий за населението на ЕК. Но дотам.

Огромният недостатък на този вариант на райониране (както и на другите, предложени от работната група), е, че един от бъдещите районите, Югозападният, автоматично преминава в групата на "районите в преход" по класификацията на ЕК. Този проблем не е никак малък и има пряко значение за бъдещото развитие на този район.

Да обясним. От това, как е районирана страната, зависи какъв достъп ще имат отделните райони до фондовете на Кохезионната политика в ЕС. Въпросът за районирането на страната, в крайна сметка, е въпрос за пари, при това за много пари, колкото и цинично да звучи, и тези съображения би следвало да бъдат водещи при бъдещото райониране. За съжаление, обаче, предложението на министерството показва абсолютна безхаберност, да не използваме по-силни думи.

Ето малко детайли. За Кохезионната политика в момента са дефинирани 3 нива на достъп, т.е. 3 категории на районите или регионите за периода 2014-2020 г.:

- По-слабо развити региони – това са регионите с БВП на глава в стандарт на покупателна способност (СПС) под 75% от средното за ЕС;

- Региони в преход – с БВП/глава между 75 и 90% от средното за ЕС;

- По-силно развити региони – с БВП/глава над 90% от средното за ЕС.

Близо половината от средствата за сближаване за програмния период 2014-2020 г. са заделени за по-слабо развитите региони, около 10% от ресурсите – за регионите в преход, а около 15% - за по-силно развитите региони.

Най-вероятно след 2020 г. Кохезионната политика и средствата за нея, обаче, ще претърпят промени. По всичко личи, че промените ще са в посока намаление на бюджета за тази политика и като абсолютна сума, и като дял от общия бюджет на ЕС. По-рано тази година Европейската комисия публикува комюнике[1], в което излага своите виждания за бъдещата 7-годишна рамка и възможните варианти за действие.

Именно тези бъдещи планове за промяна в Кохезионната политика имат директно отношение към България и нейните райони от гледна точка на достъпа им до евросредства. В момента (по данни за 2016 г.) Югозападният район вече има БВП на глава от населението от 78% от средноевропейското, т.е. той автоматично преминава в категорията "район в преход", ако остане в сегашните си граници (както е предложено в законопроекта).

Това означава, че ако се приеме единият от гореспоменати варианти за бъдещата Кохезионна политика, то Югозападният район ще остане с отрязан достъп до парите по Кохезионната политика. А именно в този район е съсредоточено около 1/3 от населението и близо половината от работещите и производството на страната.

Дори и в момента, с достъп до кохезионни средства, бюджетът на столицата се задъхва. Фактът, че тук е съсредоточена работна сила и данъкоплатците не означава нищо за местния бюджет – при липсата на реална фискална децентрализация всичко "заминава" към централния бюджет и от това страдат именно най-развитите, но и най-пренаселените общини-икономически центрове като София.

Ако София не беше усвоявала пари по Кохезионната политика, то метро и до момента нямаше да има; нямаше вероятно да има и голяма част от модерната пътна инфраструктура като детелини, северни тангенти, ново околовръстно шосе и т.н.

Всякакви противопоставяния по линията провинция - София нямат никаква място в дебата за новите райони. Последните месеци се чуха мнения, че София "изсмуквала" парите за по-бедните райони на страната. Тези притеснения показват пълно неразбиране на това как работят тези инструменти – те не са игра с нулева сума, т.е. ако София и областите около София са отрязани от достъп до кохезионни средства, другите райони на страната няма да имат достъп до повече средства. Ако София се развива по-бавно, това няма да означава по-бързо развитие на другите райони (вероятно ще означава точно обратното, заради икономическите и социалните връзки между различните части на страната).

Та така. Има още много малко време преди правителството да представи новото райониране на ЕК и Евростат. Дано да го направи мъдро и прагматично, без да ощетява никой район на страната.

---

[1] COMMUNICATION FROM THE COMMISSION TO THE EUROPEAN PARLIAMENT, THE EUROPEAN COUNCIL AND THE COUNCIL A new, modern Multiannual Financial Framework for a European Union that delivers efficiently on its priorities post-2020 (The European Commission's contribution to the Informal Leaders' meeting on 23 February 2018), February 14, 2018