Швеция, 1975, 135 мин., цветен
режисьор и сценарист: Ингмар Бергман
по либретото на Емануел Шиканедер за едноименната опера на Моцарт, преведено на шведски от Алф Хенриксон
продуцент: Монс Ройтерсверд
оператор: Свен Нюквист
монтаж: Сив Лундгрен
музика: Волфганг Амадеус Моцарт
художник: Хени Норемарк
костюми: Хени Норемарк и Карин Ерскине
продукция на SVERIGES RADIO
в ролите: Юзеф Кьостлингер (Тамино), Ирма Урила (Памина), Хокан Хагегорд (Папагено), Елизабет Ериксон (Папагена), Улрик Колд (Зарастро), Биргит Нордин (Царицата на нощта), Рагнар Улфунг (Моностатос)
За филма
Младият принц Тамино попада в земите на Царицата на нощта, където научава, че дъщеря й - красивата Памина, е отвлечена от злия първожрец Зарастро, и тръгва да я освободи с помощта на вълшебната флейта. Влюбеният Тамино стига пред храма на Зарастро и разбира, че той не мисли злото на момичето, а Царицата го е измамила. Мъдрия Зарастро подлага Тамино и Памина на изпитания, коите те успешно преодоляват.
Бергман прекарва близо година в снимките на този филм, като внимателно подбира изпълнителите така, че те да са предимно скандинавски певци. Критерият му е гласовете да са по-скоро естествени, т. е. достоверни на героите, отколкото съвършени. Амбицията му е била също така и да възстанови атмосферата от първата постановка на "Вълшебната флейта" от 1791 г., когато операта се е играла при доста трудни обстоятелства.
Основният упрек към филмите опери, че са предимно постановки, заснети на кино, не би могъл да се отнесе към филма на Бергман. Особено забележителна е известната ария във второ действие, когато Царицата на нощта пее за своето отчаяние.
Награди и номинации:
Специална награда на Американското национално общество на филмовите критици за "демонстрацията колко привлекателна може да бъде операта на кино"
Номинации за "Златен глобус" '75 и "Сезар" '76 за чуждозичен филм
Номинация за "Оскар" '75 за костюми
