Деси Баева, илюстраторка: Мислех за изкуството като нещо сложно
| "Дневник" започва поредица от разговори с млади и тепърва пробиващи пред по-широка публика творци, чиято работа ще ви представяме периодично. |
Ако един път видите илюстрациите на Деси Баева, оттам насетне ще ги разпознавате навсякъде, където ги срещнете – както онлайн, така и офлайн.
Работата й съвсем не е само в Instagram - нейни са кориците на българските издания на книгите на Хишам Матар и Роуз Тримейн (издателство ICU), а по-рано тази година тя започна линията тениски GIRL и TWINS.
Тя е и отговорна за визията на кампанията около актуалното издание на наградите "Човек на годината". Сред последните й проекти е и визия за South London Women's Hubs, организация, която помага на осъдени жени да получат консултация и да се реинтегрират в обществото след излежаване на присъдите си.
"Винаги е в плюс, ако можеш да предадеш някакво съобщение чрез това върху което работиш", казва Деси Баева, ден след като за първи път представя работата си в София, в рамките на събитие на платформата за български дизайн МЕЛБА. "А в случая на тениските, чувствам се близка до всеки, който ги е купил – все едно се създава някаква нисша, среда от хора, с които започваме да общуваме."
Родена е в Ракитово, учи в Пловдив и продължава висшето си образование по илюстрация в Саутхемптън. Ранните й влияния не идват от конкретна посока, а по-скоро от автори, които харесва и споделя в tumblr – в дигиталния хаос, тя изненадващо намира ясна посока. Междувременно, рисуването за нея става инструмент за комуникация, особено в по-интровертните години. "Бях доста затворено дете". За кратко е в Бристъл, а от година живее в Лондон. Преместването съвпада с по-големия интерес към работата й, а в разказите й за града личи еуфория. "Не че нямаше трудни моменти, както всяко ново начало. Но като че ли откакто съм в Лондон, небесата се отвориха."
Това, което й дава образованието във Великобритания е увереността да експериментира вместо да следва утъпкани пътеки. "Преподаването е различно от обичайната в България практика да седиш на един стол пет часа и да рисуваш някого. Преди си мислех, че изкуството е нещо задължително много сложно, трудно и детайлно."
В Саутхемптън разбира как да използва несъвършенствата в рисуването си в своя ползва. Както й казва един от преподавателите й: "Dessy, you need to get messy." Упражненията по рисуване, в които за три минути трябва да направи портрет, стимулират да развие стила си в по-спонтанна посока. "Нещо се отключи в мен в този момент."
Освен повече проекти и на някакъв етап рисуването да бъде единствената й работа, надява се в близко бъдеще да намери ателие, което да споделя с други художници.
"Рисуването е доста антисоциална дейност. Дори и да работиш навън, пак си сам в мислите си. Иска ми се на някакъв етап да работя с повече хора, защо не и с повече млади жени, които нямат увереността да излязат по-напред с работата си. Важно е да има някой до теб, който да подшушне "А защо не пробваш с розово?" - изненадващо, това може да реши проблема, над който си мислил цял ден."
Ако всичко това звучи като сигурни стъпки към по-голям пробив, то тя няма конкретни амбиции за това. "Изобщо не искам да съм комерсиален артист. Като цяло, би ми се искало нещата около мен да се случват по...тихо."