- Вярно е. Във "Вини" свързваме специфичното преди всичко с традицията. Имаме основание за това, тъй като сегашната винарна е наследник на създадената през далечната 1920 г. кооперация "Шевка". За този почти 90-годишен период  начинът на винифициране се е предавал от майстор на майстор и се е запазил и развил. Името на кооперацията идва от сорта грозде шевка, който вирее само тук и в онези години е бил основен за региона. Останали са насаждения, макар не във вид и количество, каквото ни се иска. През миналата година работата на нашите специалисти беше да направят преценка на състоянието на запазените масиви, а тази година ще отделим средства за подновяването им, като подпомогнем пряко собствениците. Работим и за създаването  на собствени насаждения - заложихме резници в пепиниерната в Кортен. Вече винифицирахме сорта, а идеята е до три години да възкресим известната някога "Сливенска шевка" като качествено вино с гарантирано и контролирано наименование за произход. Като говорим за традиция, нека спомена, че държим и най-старата защитена марка на високоалкохолна напитка – "Сливенска перла", от повече от 25 години.

- България си остава традиционен производител на вино. Българското вино се разпознава по света, макар че за пазара ни е имало и много трудни моменти. Смятам, че сме в началото на период на възраждане на винопроизводството. Дори към днешна дата не можем да се оплачем от липса на пазари, можем да се оплачем от изгубена позиция, което се дължи до голяма степен на нашето отношение към тези пазари. Не толкова като производители, колкото като търговци не успяхме да защитим постоянно ниво на качество, защото присъствието на пазара до голяма степен се определя от маркетолога, който диктува с каква продукция да се излезе.  Към момента руският пазар се явява основен за българските винопроизводители - над 70% от експорта е за него. Затова трябва да гледаме с особено внимание на този износ и да се стараем да съобразяваме продукцията си с потребителския вкус.

- Износът не е спрян и всички големи производители в момента изнасят. Оптимист съм за решаването на казуса, който може да бъде разглеждан като открита демократична дискусия между две ведомства в руската държава. В края на миналата година руското правителство обсъди и огласи решение, че трапезно и натурално вино е едно и също. Митницата може да нанесе изменение в своя класификатор с влизането в сила на закон, не с изменението на държавните стандарти. А законът за винопроизводство още не е преминал първо четене в Държавната дума. Той като цяло ще въведе европейските норми. Настоящият проблем не засяга само България. На руския пазар полусладки и сладки вина внасят Испания,Франция, Италия, Германия, Португалия, Аржентина, Чили. Така че едно различно от европейските норми тълкуване на понятието трапезно вино не засяга само нас. Всеки професионалист в бранша знае, че има два способа за получаване на полусладки вина. В България се практикува получаването им, като към сухото вино се прибавя гроздов концентрат и това в Европа не противоречи на нормите за натурално вино. Аз силно се надявам това да бъде узаконено и в Русия. Като цяло виждам една голяма ангажираност на руското правителство за повишаване на критериите и установяване на правила на пазара на вино. Безспорно всички вносители на този огромен пазар се нуждаят от тях. Руският пазар е сложен, намира се в развитие и само сериозно отношение и задължително качество могат да бъдат ключ към него.

- Делът на заетите във винопроизводство и лозарство хора в България ги определя като структуроопределящи за икономиката отрасли. Това е много сериозно основание да обединим усилията си в искане държавните институции да се ангажират активно за разширяване на пазарите, до които ние достигаме. Със сходна цел преди 3 години беше създаден фонд "Българско вино". Наред със средствата от производителите в него влизаха пари пряко от държавата. В сегашните условия на европейско членство разглеждаме този фонд като неактуален. Подобни практики вече са неприложими, защото европейската общност има своя политика на субсидиране – т.е. ние трябва да влезем в общите правила. Бихме могли да получим финансова и логистична помощ, участвайки само в общите за съюза проекти наред с всички европейски производители на грозде и на вино. Надявам се да намерим нови инструменти, препоръчвани и субсидирани от Европейската комисия – участие в клъстъри с културно-историческа насоченост, например "Пътят на Дионис". Такива проекти ще градят имиджа на България като атрактивна туристическа дестинация. С тяхна помощ бихме могли да увеличим и продукцията си за вътрешния пазар. Това е пазарът с най-добри условия и най-добра печалба за всеки производител. Сега съотношението в реализацията за нашата фирма е 75:25 в полза на външните пазари - основно Русия, Германия, Великобритания, скандинавските страни, Япония, САЩ. Но политиката ни е да увеличаваме дела си на българския пазар – достатъчно сериозен и като консумация, и като изисквания. Създадените от нашите енолози вина са гаранция за добър прием на този пазар.

- По експертни оценки само една пета от високоалкохолните напитки, които се консумират у нас, са произведени от регистрирани производители. Т.е. нашият дял за тази консумация не е така голям. Отделно не трябва да забравяме, че ракията е традиционна българска напитка и е основен елемент не само в менюто на българина, но и в листата, която предлагаме на всички чуждестранни туристи. Сред приоритетите ни е да запазим "Вини - Сливен" като основен производител на традиционните и търсени български ракии.

- Да, ръководството на "Вини - Сливен" обяви намерението си в следващите четири години да инвестира 10.875 млн. евро за развитие на лозарството. В Югоизточния регион на България сме профилирани до голяма степен в производството на червени вина. Средствата ще бъдат насочени основно в района на Шивачево и Кортен, където лозарството е традиционен поминък, а според специалистите е и най-добрият в страната за отглеждане на каберне. Основната ни работа през тази година е окрупняване на наличните масиви и преоборудване на винарската изба в Шивачево, която да поеме гроздето от района. Арендуваните площи с лозя са вече 50% от наличните, които в Шивачево са 5500 дка. Предвиждаме за три години да поемем обработката на 85% от тях. Обновяването на масивите ще струва по 750 евро на декар. Купуваме и нова земя, която чрез размяна да улесни комасацията. За четири години ще засадим 5000 дка свои лозя, като инвестицията в тях ще е средно по 1500 евро на дка. Смятаме, че практиката да се внася посадъчен материал не е от най-добрите и макар сортът да е вносен, лозичките трябва да бъдат произведени тук. Макар че болшинството от сключените договори са за по десетина декара и работата върви трудно, очакваме до две години произведеното от нас грозде да задоволява до две трети от потребностите ни.  

- Желанието ни е, ако може всичкото грозде да е собствено производство. Навремето нашият завод е създаден, за да осигури преработка на реколтата от 130 000 дка лозови масиви в Югоизточния лозарски район. Тези декари в момента са силно редуцирани като количество и много занемарени. Важното обаче е, че са декларирани и са приети от Европейския съюз. Те представляват голяма част от нашата квота за  производството на грозде. Задача на българското лозарство е да изпълни обема от разрешените ни 1.530 млн. декара лозя с качество, необходимо за винарството.