След около година и половина прекъсване, няколко починали пациенти, чакащи белодробни трансплантации, съдебни дела, разменени писма и сигнали за проблеми, държавата ще се опита да възстанови прекъснатите връзки с клиниката във Виена, където до май миналата година можеше да бъдат оперирани българи. С тази мисия ръководителят на агенцията за трансплантации Михаил Христов ще замине, за да говори с ръководството на болницата и с професора, правил преди трансплантации на българи – Валтер Клепетко.

Доскоро проф. Клепетко отговаряше на всякакви запитвания от българска страна, като общуваше по телефон, с писма или лично както с властите, така и с пациенти. Роднини на чакащи трансплантации разказваха многократно пред медии за отношението на професора, че винаги ги е приемал и консултирал. Лекарят идва и нееднократно в България, за да следи състоянието на чакащите трансплантации и на срещи със здравните власти.

Сега Христов заяви, че професорът отказва всякаква комуникация: "Използваме всички възможности с познанства и връзки с институции. Няколко пъти сме изявили желание за контакт, но не става – няма контакт и по телефон, и писмено. И не само от нас, и негови колеги – български професори, които извършват трансплантации, също са търсили контакт, но няма отговор."

Той ще се опита да договори с клиниката във Виена и с професора вариант Клепетко да е консултант на български лекари, за да ги обучи във виенската клиника и да подпомогне подготовката в България да се извършват белодробни трансплантации.

До май миналата година клиниката на проф. Клепетко работи с България.

Малко преди да изтече договорът, тогавашният ръководител на агеницята за трансплантации Марияна Симеонова сигнализира, че ако не се преподпише, пациенти ще останат без възможности за такива операции. След няколко настоятелни писма, единствената инструкция, която получава от тогавашното ръководство на здравното министерство, е да търси други оферти. А не да се подпише договорът.

Докато Симеонова се опитва да изпълни инструкциите от министерството, изискванията на Евротрансплант за взаимодействие между европейските страни в областта на трансплантациите се променят. Досега няма сключен договор с нито една клиника, а 15 души чакат за бял дроб, двама от които са в спешно състояние. Христов се опитва да намери спешно решение, тъй като само за последните няколко седмици починаха трима от листата на чакащите.

Още в края на 2016 г., преди да изтече договорът с виенската клиника, започват първите сигнали за проблеми. Тогавашният зам.-министър Ваньо Шарков пише писмо до проф. Клепетко с искане за разбивки на получаваните от клиниката суми. Което завършва с думите: "Докато не получим изискания от нас точен разчет, ние няма да направим определените плащания, нито да обсъждаме бъдещи случаи за белодробна трансплантация на български граждани в МУ - Виена".

Това е причината за влошените отношения с клиниката и с проф. Клепетко, оттук започват проблемите, заяви по време на пресконференцията на Симеонова братът на починалия наскоро Адриян Петков, чакащ за трансплантация. И попита каква сила е България, каква й е позицията, за да отправя подобни заплахи и да държи такъв тон.

На въпрос на "Дневник" как ще отговори на твърденията, че с писмото си нарушава отношенията с клиниката във Виена и конкретно с проф. Клепетко, Ваньо Шарков заяви: "Няма какво да коментирам. Писал съм писмо, с което съм искал обяснение от страна на министерството за какво трябва да бъдат доплатени допълнително пари извън формуляра S2. Вероятно е трябвало да платим на някого комисионата. Не искам да влизам в подробности."

Попитан дали тонът в писмото към проф. Клепетко е подходящ, Шарков отговори: "Какъв трябва да бъде тонът на писмото? В нито един момент никой не е бил заплашван, че няма да му бъдат пращани повече пациенти. В крайна сметка нали едно от нещата, за които се говореше, е именно търговията с пациенти и как ги изпращаме, за да получаваме комисиони. Ако българската държава плаща едно и също нещо два пъти – един път през НЗОК, втори път през Министерството на здравеопазването, значи някой точи от някъде пари. А тези пари могат да послужат за лечението на някой пациент. Затова пратих писмото. Защото, когато се лекува някой с формуляр S2, няма допълнителни плащания."

От клиниката във Виена отговарят на исканията за разбивки и конкретизират за какво са допълнителните средства. Извън протокола S2, с който се покриват основните разходи по трансплантациите, страната дължи допълнителни около 30 хил. евро, които не са включени в основния пакет - регистрация за листа на чакащи, постоперативни грижи, транспорт, медикаменти и медицински консумативи в едногодишен постоперативен период и др.

Шарков отбеляза още, че от началото на 2017 г. не е в Министерството на зравеопазването, а писмото му е от края на 2016 г. "Няма как две години по-късно някой да продължава да е единственият виновен за всичко", коментира Шарков. И отбеляза, че до края на януари 2018 г. има комуникация с проф. Клепетко и той е изпратил писмо до българското здравно министерство тогава.

Роднини на починали пациенти обаче коментират, че вероятно именно последната кореспонденция между българските здравни власти и проф. Клепетко е била повратната точка.

Тогава българското здравно министерство отправя питане до професора във връзка с дело, заведено от вдовицата на починалия Георги Хрисимов. Тя съди държавата за забавяне, довело до невъзможност той да бъде трансплантиран и до смъртта му. По-малко от година преди смъртта на Хрисимов Клепетко идва в България да го прегледа и сигнализира, че пациентът трябва спешно да замине за трансплантация. Което така и не се прави и Хрисимов умира.

Като материал по делото здравното министерство иска от проф. Клепетко становище дали състоянието на Хрисимов е позволявало трансплантация. Изрично се отбелязва, че се иска мнението му като част от съдебно дело. А професорът отговаря лаконично "Не". Вдовицата на Хрисимов обаче отбелязва, че става дума за състоянието на съпруга й, преди да почине, а не в периода, когато е имал няколко консултации с проф. Клепетко.

Замесването на професора в българските проблеми и конкретно в съдебното дело, опитът да се стъпи на неговото становище, за да се спечели делото, вероятно е преляло чашата на търпението му, коментираха пред "Дневник" роднини и адвокати на пациенти.

Всъщност проф. Валтер Клепетко от години се опитва да помогне и увещава властите да предприемат действия, за да направят белодробните трансплантации в България възможни.

Проф. Клепетко е бил в средата на миналата година в България, разговарял е със зам.-министъра на здравеопазването, с Мариана Симеонова и са установили, че може да е консултант на България за белодробни трансплантации тук, отбеляза директорът на агенцията по трансплантации Михаил Христов. След това обаче следва мълчание, допълни той.

Преди време проф. Клепетко дава и интервю за "24 часа", в което отново казва, че е добре България да обучи свои специалисти за белодробни трансплантации, че клиниката във Виена е добро място за това и там се обучават лекари от различни европейски държави. Времето, за което един лекар може да бъде научен с необходимите тънкости, да се направят необходимите подготовки, инфраструктура и база, за да започнат да се правят белодробни трансплантации, е около три години, предупреждава професорът. Като поне около година лекарят трябва да е на място в клиниката във Виена. Така постъпвали страни като Словения, Гърция и други, като не можело да се очаква за кратък курс в рамките на седмица да бъдат подготвени специалистите.

И прави уговорката: "Разбира се, в случай че здравното министерство в България има воля за осъществяването на това начинание." Повтаря на няколко пъти: "Важно е българските власти наистина да застанат зад това. Иначе заради желанието да се избегне харченето на пари може да се загубят много човешки животи", предупреждава професорът.