За все по-левите демократи в САЩ здравеопазването е проблем №1

На 6 ноември Демократическата партия ще се изправи пред урните в невиждана преди атмосфера: в една остро разделена страна, с рекорден брой жени и представители на ЛГБТ общността като свои кандидати и все още разтърсена от победата на президента Доналд Тръмп на предишните избори преди две години.
Американците гласуват да сменят всички 435 членове на Камарата на представителите и 35 от 100-тимата сенатори; целият Конгрес в момента е в ръцете на републиканците. Според прогнозите на FiveThirtyEight е почти невероятно Сенатът да мине в ръцете на опозицията, но шансът демократите да си върнат долната самара е висок.
За да се случи това, те трябва да спечелят 23 места повече от сегашните си 194. Според изчисленията на Cook Political Report в 69 от 435 надпревари и двете партии имат реален шанс да спечелят; този брой може да се увеличи с още 39. От 41 конгресменски места, които според организацията няма начин да бъдат предвидени победители, 29 в момента са в ръцете на републиканците, а 12 от останалите оспорвани постове клонят към демократите.
Здравеопазването, глупако
Партията приключва кампанията си с един основен акцент – здравеопазването. Законът за достъпното здравеопазване, станал известен като Обамакеър, вече почти десет години е повод за раздор между двете партии и за ожесточени дискусии в обществото. През 2009 г., когато президентът Барак Обама го въведе с указ, заобикаляйки несъгласието на Конгреса, републиканците се вбесиха толкова много, че спечелиха историческа победа на междинните избори.
Демократите се надяват да направят същото пред заплахата един републикански Конгрес да отмени Обамакеър. (Засега обсъжданията за замяната му с друг закон са в застой, макар текстовете да стигнаха до Сената. Републиканците не успяха да прокарат идеите на партията, защото трима техни сенатори гласуваха против – Лайза Мъркауски, покойният Джон Маккейн и Сюзан Колинс.) Проучванията показват, че посланието им се чува – 58% от евентуалните гласоподаватели искат реформите на Обама да останат в сила, показва изследване на "Ройтерс"/"Ипсос".
Един от най-важните елементи в Обамакеър е, че той защитава хората с предварително съществуващи здравословни проблеми (сърдечни болести, диабет или рак) от отказ или по-скъпа застраховка – и 8 от 10 избиратели искат този негов аспект да бъде запазен.
На фона на невъзмутимия електорат на Тръмп и леко повишения рейтинг на президента демократите заложиха силно на темата за здравеопазването – между 18 септември и 15 октомври тя е спомената в 54.5% от федералните им реклами; докато през 2010 г. е била обсъждана само в 8.7% от тях, показват данни на Wesleyan Media Project.
"Здравеопазването е проблем номер едно в страната в наши дни и това е тяхната тема. Здраво я експлоатират, както и би трябвало. Освен това се свързват директно с базата си – младите и небели избиратели – по въпроси като университетските такси, минималната заплата от 15 долара и отпуска за гледане на дете", коментира пред "Дневник" социологът Джон Зогби.
Новата вълна
Последните теми, споменати от Зогби, са приоритет на една нова вълна демократи, които клонят към социализъм в контекста на американската политика. Най-изявената от тях – нюйоркчанката Александрия Окасио-Кортес, е и лицето на това движение, което през 2016 г. подкрепяше Бърни Сандърс срещу до болка познатата на избирателите Хилъри Клинтън.
Макар прогресистите в партията обикновено да губят от по-умерени демократи, те успяха да придърпат посланията ѝ рязко наляво, показва анализ на "Ройтерс" на позициите в най-оспорваните райони. В 41 от тях две трети от кандидатите на "магаретата" искат да разширят ролята на държавата в здравеопазването; десетина подкрепят идеята за система, която да замени частните застраховки.

"От 20 години демократите са фиксирани върху един неуловим, независим, митичен кандидат, който не съществува", коментира пред "Ройтерс" Кристъл Роудс, която оглавява партията в окръг Дъглас, Небраска.
Подкрепата за организацията "Американски демократични социалисти" експлодира след изборите през 2016 г., пише Мишел Голдбърг за "Ню Йорк таймс" - от 7 хил. до 37 хил. членове. Тя е активна група, а не политическа партия и обикновено работи заедно с Демократическата партия.
Въпреки това членовете ѝ приемат сериозно намеренията си да установят "хуманен социален ред, основан на народен контрол на ресурсите и производството, икономическо планиране, справедливо разпределение, феминизъм, расово равенство и непотиснически отношения".
Идеята за контрол върху средствата за производство е кощунствена за старите демократи, но се приема по-добре от младите, пише Голдбърг, цитирайки 61% от демократите на възраст между 18 и 34 години, които гледат благосклонно на социализма.
"Комбинацията от Голямата рецесия, увеличаващата се цена на образованието, невъзможността да се разчита на здравните застраховки и увеличаващите се заплахи срещу работните места оставиха младите хора в пастта на материалната несигурност. Те не помнят огромните провали на комунизма, но са заобиколени с провалите на капитализма", казва тя.