В местни медии трудно намират място т.нар. фалшиви новини, защото общността е много по-малка - всички се познават, читателите знаят кои са журналистите, управляващите и бизнесмените, както и хората, за които е написано. За сметка на това репортажи на централни телевизии или издания по-лесно могат да прокарат дезинформация, тъй като са далеч и понякога просто няма как да провериш истинността им. Ако излъжеш в локален вестник, в най-добрия случай ще се компрометираш, а в най-лошия ще те уволнят.

Това сподели американският журналист Ед Кемик в разговора си в понеделник вечерта с аудиторията в Центъра за култура и дебат "Червената къща" в София. След десетки години в професията и основаване и списване повече от 4 години на личен новинарски сайт той се "полупенсионира" и по покана на Държавния департамент на САЩ гостува в Източна Европа.

В събота Кемик участва в организиран и от Фондация "Фулбрайт" семинар в София за медийна грамотност, на който преподаватели обсъждаха и тренираха различни подходи за обучаване на ученици как да разпознават фалшивите новини. В двудневното обучение, открито от посланик Ерик Рубин, участва и Барбара Маккормак, вицепрезидент по въпросите на образователните програми към музея на новинарските медии "Нюзеум" във Вашингтон.

Идвайки от местно издание в щата Монтана, Кемик препоръча на всеки млад журналист да започне именно от локална медия. Работата за по-малка общност учи на отговорност към фактите, въздържане от пристрастия и носи удовлетворение, че в крайна сметка истината има значение, допълни той.

Кемик сподели и за срещата си с български студенти по журналистика в Софийския университет, на която останал изненадан от отговора на въпроса "Защо се насочихте към тази професия?". Мнозина от младежите казали "Защото искам да се чуе моят глас, да заявя личната си позиция".

Това не е първото, на което учим журналистите в САЩ, допълни Кемик. Основното е да бъдат свободни да пишат, но и да са отговорни към стандартите в професията. Да не са плагиати, фактите и цитатите им да са точни, максимално да избягват анонимни източници, да не влизат в играта на политици и хора с власт, да не показват пристрастията си в статиите.

В същото време той признава, че интернет е променил традиционните стандарти, а читателите получават информация и новини не просто от всякакви места, но и във все по-кратки форми. "Днес са все по-малко хората, които биха имали търпението да изчетат една статия, заемаща две страници във вестника. Няма връщане към това минало."

Нямам отговор накъде точно върви журналистиката и кой би бил успешният модел за нея, допълни Кемик. "Смятам, че това ще е задача не за хора като мен на 50-60 години, а на младите. Затова ги учим не как да си намерят работа в медия, а как да реформират занаята, като съхранят репутацията му, да изобретят форми, за които моето поколение дори не се сеща."

Значителна част от срещата с българи Кемик отдели на разказа за историята на медиите в щата Монтана. Това е място, където добивът на цветни метали (в частност на мед и то точно в зората на електричеството, когато има огромно търсене за производство на кабели) води в края на ХIХ век до бурни времена на трупане на богатство и сблъсъци на синдикати и работодатели. В крайна сметка минните компании се обединили в мегакорпорация "Анаконда", която овладява властите в щата и купува всички (без един) вестници. Следват десетилетия, в които е забранено публикуването на каквито и да е негативни новини за Монтана. Щатът потъва в "журналистически феодализъм".

Промяната настъпва през 1957 г., когато "Анаконда" продава медиите на компанията "Лий ентърпрайсиз" най-вероятно защото самите силни хора в щата осъзнават, че монополът по-скоро им пречи. За пръв път започва да се пише за корупция и ретроградни норми в Монтана, а хората научават колко изостанал е щатът им. Реакцията е толкова силна, че жителите на щата налагат съставянето на нова щатска конституция - една от най-либералните по това време в САЩ, в която е записано, че всеки гражданин има право на информация.

През следващите близо 40 години медиите в Монтана са във възход до появата на нов проблем, идващ не от правителствена цензура или натиск от корпорациите за какво да се пише или да не се пише. "Собствениците на медии започнаха да изстискват от тях всеки цент, докато изцедят изданието. В печеливши медии непрекъснато се съкращаваха хора, докато приходите им се използваха за субсидиране на губещи издания в групата."

Така след 35 години работа в редакция Кемик напуска в края на 2013 г. и създава сайта си Last Best News. "Изведнъж трябваше да съм репортер, счетоводител, деловодител, специалист по маркетинг и присъствието в социални мрежи... А най-лошото беше, че сам си бях редактор. Добрата новина беше, че бях на 58, а се чувствах на 25, а хората по улиците ми благодаряха, че в града им има още едно професионално списвано място за новини."

Бизнес моделът като че ли не е подходящ за начинаещи. Кемик получава дарения от читатели и реклами, възползва се от дългогодишните си контакти, както и от това, че в старата му редакция са останали младоци, а източниците предпочитали да звънят на него, а не на тях.

Но в един момент стресът беше твърде голям, а и останах без лично време, обяснява журналистът защо е решил да спре Last Best News през лятото на 2018 г. Тъжното е, че това се случва в момент, когато в САЩ с възхода на Доналд Тръмп всички правила и професионални стандарти са нарушени, каза журналистът в заключение.