Първа спирка – град Олантайтамбо. В една снимкова поредица ще Ви разведа, драги ми читателю, из просторните високи земи на Империята на инките. Първата ни спирка е град Олантайтамбо. Редуването на градовете не е по значение, а по впечатление. Чисто субективно.
Първа спирка – град Олантайтамбо. В една снимкова поредица ще Ви разведа, драги ми читателю, из просторните високи земи на Империята на инките. Първата ни спирка е град Олантайтамбо. Редуването на градовете не е по значение, а по впечатление. Чисто субективно.
Следващата седмица очаквайте фотогалерия от Ракчи - град на "само" 3500 м надморска височина.
Олантайтамбо е разположен в долината на река Урубамба. Инките никога не са подбирали мястото за градовете си случайно – на този кръстопът си дават среща: силен вятър, който по някакъв начин е свързан с океанските течения, и вода. Има клисури в ляво и дясно, които са водили към други инкски градове. Всеки град на инките е построен под формата на някакво животно. Олантайтамбо е лама. Много и противоречиви са сведенията за града. Защо не са измислили и оставили никаква писменост?! Днес само теории и догадки, и това, което са писали испанските летописци. Обикновено полуграмотни. Едната теория е, че е разрушен от испанците, преди да е бил завършен. Планиран е бил като религиозно светилище. Другата е, че последният владетел на инките – Инка Манко, вдига революция срещу испанците и именно тук губи последната битка. Твърди се, че се оттегля в джунглите, като поема по пътя, минаващ през клисурата в ляво, към последната столица на инките и по този начин запазва в тайна пътя на дясно, водещ до Мачу Пикчу. А третата - някога е бил резиденция на император Пачакути. Смята се, че това е единственото място в Перу, където през 1536 година инките прогонват испанската армия. Три различни теории.. избирам, която ми допада. 
Храмът и крепостта са разположени над града, а по монолитните камъни, от които са построени, все още има запазени древни релефни рисунки. След като изкачат 200 стъпала, туристите могат да се насладят отблизо на руините и да разгледат в детайли рисунките. 
Над стъпалата има с внушителни размери скала – 90 тона, докарана от друг хълм. Уникалното в строителството на инките е, че те в името на хармонията с околното пространство не разрушават, а приобщават своя строеж към природата. В случая не е имало подходяща скала и са я докарали. Как? Не са имали домашни животни, нито впрегатни, не са познавали колелото като превоз. 
Една от теориите е, че направили огромна скара и под нея са положили трупи, които после с въжета са теглили по склона. Надолу е било лесно, но нагоре. 
Друго силно впечатляващо в този град са строежите на отсрещния хълм. Виждаме издълбано в скалата лице. Профил и анфас. Предполага се, че това е бил богът на вятъра. И руини на складове за храна. Разположени нависоко, където студеният вятър и ниските температури спомагат за по-дългото запазване на продуктите. Изобщо повечето градове са имали функцията на логистични центрове с големи запаси. Империята е искала населението да е нахранено. 
Първите слънчеви лъчи на значими за агро-културата на инките дати: лятното и зимното слънцестоене, на равноденствието за Южното полукълбо, са минавали през профила на инка и са достигали ключови места в комплекса (храма на слънцето и астрономическата обсерватория). Сакрално значение е бил инка кръст – триединство на змия, пума и кондор. През него минава вода. 
Комплексът е датиран от пред-инкско време. Терасите и сградите в ниското са били изградени от индианци – други култури, живеещи много преди времето на инките. Къщичките по ниската част на комплекса са служели за складове. Това селище завладяват и наследяват инките и после го дооформят по свое виждане и предназначение. По тяхно време, колкото по-високо по склона е живеел някой инка, толкова по-знатен е бил той. Характерно за инка-културата е да надграждат: те не рушат, а адаптират. 
С различна големина каменни блокове са поставени в изряден порядък и образуващи перфектна права линия. И много вода. Навсякъде вода с отлична канализационна система. С прословутите инкски тераси, служели за отглеждане на различни посеви. Сред тях са и остатъци от храмове на Слънцето, на Луната, на Водата. 
Днес градът е известна туристическа дестинация за тези, които искат да се докоснат до живота на инките. Дори и да не сте почитатели на историята или архитектурата, гледките към тези руини със сигурност ще ви впечатлят. Перфектните канали и инка улици са образец на строителството и в наши дни. 
Цветните сергии и оригиналните носии на населението придават пъстрота на иначе сивопастелния пейзаж. 
Попаднах в предизборен период и на площада шумно, по латиноамерикански, с гърмежи, темпераментни речи и много гюрултия, поредният кандидат агитираше тълпата. Нарушаващ величието и заглушаващ вятъра от древността. 
За мене този град беше откритието за Перу от историята на инките. С особено очарование. Сякаш чрез безспирно движение на брулещия вятър и шуртящата вода се докоснах до цивилизацията им. 