Досега ненаситният руски глад към корпоративна Европа се олицетворяваше предимно от руските олигарси. Част от тях, останали от времето на Борис Елцин, търсят повече сигурност за своите пари. В немалко от случаите обаче действията на монополистите се задават от Кремъл, както е ясно, че става с инвазията на "Газпром".

Само за една година клубът на руските милиардери се е увеличил с 16 нови членове, закръгляйки бройката на 60 души, сочат данните на списание "Форбс". Тяхната намеса обаче може да доведе до сериозни промени в структурата на редица западни компании. Въпреки силния отпор руските олигарси успяват да достигнат до важни сектори като финансовия, енергийния и строителния.

В руската мишена вече попаднаха и няколко компании, които имат бизнес в България.

Последният пример за това е продажбата на 30% от австрийската "Щрабаг" за сумата от 1.2 млрд. евро на втория по богатство в Русия Олег Дерипаска по-рано тази седмица. "Щрабаг", която е най-голямата строителна компания в Австрия, е изпълнител на строителството на новия терминал на летището в София. За целта на сделката "Щрабаг" ще увеличи капитала си. Дерипаска, собственик на алуминиевия гигант "Русал Суал", ще купи 25 млн. нови акции на цена от 42 евро, или общо 1.05 млрд. евро. Освен това руският олигарх ще купи 3.5 млн. от съществуващите акции. Който и да е номер едно в Русия, ще бъде номер едно и в Европа, а ние искаме да сме номер едно, каза изпълнителният директор на австрийската компания Ханс Петер Хазелнщайнер. Заради Дерипаска обаче "Щрабаг" отложи планираната продажба на акции на пазара за първично публично предлагане (IPO) за есента.

Най-богатият човек в Унгария пък е бившият шеф на "Газпром" Михаил Рахимкулов. През септември миналата година той съобщи, че притежава 5.3% от ОТР, собственик на българската Банка ДСК. Решението на Чехия да предложи за продажба 7% от ЧЕЗ, която контролира електропреносните дружества в София-град, София-област, Плевен и ТЕЦ "Варна", също даде повод за притеснение за руска намеса. Един от вариантите, които обмисляше Прага, беше намирането на един купувач и директна продажба на цена, по-ниска от пазарната. Опасността, изречена от чешкия министър по европейските въпроси Александър Вондра, е, че "Газпром" може да се яви като най-вероятния купувач. Не бива да поемаме риска част от енергийната ни индустрия, разпределението на електроенергия и газ например да попадне в ръцете на "Газпром", отбеляза Вондра.

По-рано тази седмица пък руският посланик в Сърбия Александър Алексиев заяви, че руски компании са заинтересувани от инвестиционните възможности в страната, особено от приватизацията на държавния петролен монополист НИШ. Най-вероятните кандидати са "Лукойл", който притежава бургаската рафинерия "Нефтохим" и петролното подразделение на "Газпром" - "Газпром нефт". НИШ е една от малкото петролни компании в световен мащаб, останали държавна собственост.

Докато все повече руснаци търсят западни активи, Кремъл упорито възпрепятства навлизането на чуждестранни инвеститори, особено в ключови за икономиката сектори, какъвто е петролният. Няколко проекта на "Роял Дъч Шел" и "Ексон Мобил", както и руският джойнт венчър на британската "Бритиш петролеум" - ТНК-БП, са под обстрела на местни органи, които оспорват разрешения и лицензи за разработването на проекти на стойност няколко милиарда долара. Според анализатори това е просто начин, с който Кремъл иска да засили контрола си върху енергийния сектор. Срещу "Роял Дъч Шел" и "Ексон Мобил" е заведено съдебно дело за неспазване на екологичните изисквания, като все повече руски политици изразяват мнението, че сделките за нефтените полета в Сахалин са неизгодни за страната и има нужда от промяна на условията по тях. Разследванията по петролните проекти в Русия се увеличиха след краха на ЮКОС, който, освен че се превърна в най-голямото доказателство за желанието на Кремъл да контролира сектора, доведе до отдръпване на чуждестранните инвеститори в страната.