На прага на лято 2007 емблемата на Северното Черноморие - курортът Златни пясъци, прилича на къща, в която са лудували дузина малчугани - разхвърляна и мръсна. "Коя е домакинята?", питаш с недоумение. Държавата, общината, бизнесът? Подобна е картината, с малки изключения, в доста от курортите ни. Причината - липсата на ясен регламент докъде стигат задълженията на държавата и общината като стопани на прилежащата инфраструктура и докъде тези на хотелиерите, които създават и предлагат реалния туристически продукт.

Затова от 2000 г. насам проблемът с пречиствателната станция в курорта продължава да виси като буреносен облак над нищо неподозиращите туристи, събиращи тен по "златните" пясъци. При всеки, дори не чак толкова проливен, дъжд фекалните води заплашват да текнат край летовниците на плажа. Проблемът - остарялото пречиствателно съоръжение е собственост на търговското дружество ВиК, в което участват държавата и общината. В същото време то се ползва от частни дружества, които се намират в курорт с изцяло частна инфраструктура. Подобно разпределение на собствеността обаче не отменя отговорността на общината, която всяка година изпълнява определени задължения - одобрява схемите за разполагане на търговските обекти в курорта, избира фирмата, която се грижи за събирането и извозването на сметта в комплекса и поддържа общинските пътища до него. Да не забравяме и полицейския участък на територията на курорта, който е грижа едновременно и на държавата, и на общината, и на "Златни пясъци" АД, но по неясни критерии за приноса на всеки от тях.

Сложната схема на собственост е естествен продукт от схемата на курорта. Затова, когато трябва да се открива сезон и да се берат лаврите, всичките държавни, частни и общински стопани работят като по ноти. Когато обаче трябва да се дават пари за инфраструктура, за да се подобри комплексният продукт, с който страната ни се представя пред чуждия турист, резултатът е като от задружните усилия на орел, рак и щука.

Примерите за това не са един и два. Баналната вече дори за министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов тема с пречиствателната станция в курорта е може би най-показателната. Хотелиерите отказаха да влагат пари в държавна собственост с мотива, че те все пак си плащат данъците за тази цел. Държавата пък се инати и казва, че няма да харчи пари за частен курорт. Обединяването на усилията под формата на публично-частни партньорства също не е поставено на ясна основа и бе отхвърлено от хотелиерите. Единствената възможност остава оперативна програма "Околна среда", но отново се губи връзката кой как и защо трябва да поеме инициативата и да финансира изработката на подобен проект.

Друг красноречив пример, но този път за липсата на ясни правила между държавата и общината при финансирането на инфраструктурни обекти е магистралният водопровод до Златни пясъци. В последния момент преди приемането на бюджет 2007 общинските съветници на Варна трябваше трескаво да прехвърлят пари от други проекти към финансиране на общинския дял от проекта. Впоследствие се оказа, че държавата може да намери пари за изграждане на целия водопровод, но... "може да може, може и да не може".

Защо да не добавим към картината и помпозното откриване на сезона тази година с фанфари и премиер, което спретна държавата. В същото време обаче кметът на Варна Кирил Йорданов все още не беше забранил строителството в курортите, което по традиция се прави на 15 май.

На фона на всичко това един таксиметров шофьор се чудеше: "Абе, Станишев дали стоя в задръстването на пътя за Златните или прехвърча с вертолет?"

----------------

Асен Гагаузов, министър на регионалното развитие и благоустройството:

Изпълнили сме ангажимента си

Ангажиментът на държавата по отношение на инфраструктурата в големите курорти - от Златни пясъци до Слънчев бряг и надолу, до голяма степен е изпълнен. Разбира се, предстоят още сериозни инвестиции, но сезонът не може да бъде проблематичен от тази гледна точка. Трябва да бъде изградена и магистрала "Тракия", която обслужва преди всичко вътрешния туризъм - от столицата към Черноморието. В този смисъл ние сме длъжници и трябва да го направим. Оттук нататък основният ангажимент по изпълнението на инфраструктурата от всякакъв вид - водоснабдяване, канализация, пътища, като изключим републиканските, е на общините. Има осигурен източник на финансиране - оперативните програми, работи се по тези проекти и ще бъдат осигурени и съответните средства. Не искам да говоря за пречиствателната станция на Златни пясъци, защото с бранша сме обсъждали много пъти темата. Браншовите организации имат възможността като структура и сега да кандидатстват за финансиране, да обединят усилията си с ВиК - Варна, пред оперативна програма "Околна среда", да извършат реновиране на тази инфраструктура, в това число и подновяване или разширение на пречиствателната станция на Златни пясъци. Публично-частното партньорство е допустимо в много сектори, включително във водния, по отношение изграждането на обслужваща инфраструктура в туризма. В това отношение няма ограничения, стига да има инициатива и виждания от страна на съответната общинска или държавна структура и частния инвеститор.

Естествено, нашите курортни комплекси имат своите инфраструктурни проблеми - с пречиствателната станция на Златни пясъци, с водопровода, който продължаваме да изграждаме, с подходите, комуникациите, затворения участък на "Трифон Зарезан", тесния път от Аладжа манастир до Златни пясъци. Това са сериозни проблеми, решаването на по-голямата част от които сме започнали. Окончателното им разрешаване обаче ще стане през следващите 2 до 3 години. Що се отнася до сезон 2007, с общи усилия и разбиране ще подготвим по достоен начин комплексите и града, за да бъдем спокойни, когато посрещаме нашите гости, а те да бъдат доволни, когато си отиват. Намерили сме много добра форма на диалог и разпределение на тежестите между правителството и община Варна, а сега подписахме и меморандум, по силата на който декларираме воля да обединим усилията на общината с неправителствените организации и частните структури.

Открихме сезон 2007 доста по-рано от обичайното. Идеята беше да акцентираме вниманието на българите към новия туристически сезон, да посетят курортите ни сега. Със сигурност ще има места, където ще продължава строителството. Това обаче не е особено драматично в конкретния момент, тъй като ранното откриване на сезона ще ни накара през следващата година да бъдем готови много по-отрано. По отношение на пречиствателната станция на Златни пясъци държавата видимо няма в момента ангажимент да я изгради. Затова в интерес на целия туристически бранш и на представителите на крупните хотелиери тук е да го направят те. Интересно е, че са вложили десетки милиони в изграждането на хотелите си, а не могат да се обединят около една обща идея - за изграждането на този обект. Съгласна съм, че бизнесът не може да изгражда всичко, но когато от това зависи успехът на сезона и на курорт като Златни пясъци, трябва да се намери форма на съфинансиране. Според министър Гагаузов нереално е да се смята, че държавата ще може да финансира всичко, което предстои да се изгради във вид на инфраструктура, без партньорството на хотелиерите. Нямаме време да търсим кой е крив и кой прав в този казус, но има много форми, при които частните дружества и общините могат да кандидатстват за получаване на средства. Няма вариант такъв проект да не получи одобрение пред европейските фондове. Трябва обаче да има група, която да го изготви и да го предложи. Водеща трябва да бъде ролята на структурите на частния бизнес. Голяма част от средствата от структурните фондове са насочени именно към неправителствения сектор и общините. Когато има комбинация от два или три субекта - държава, община и частен бизнес, се подписвам с две ръце, че няма шанс такъв проект да не мине.

------------------

Георги Гергов, председател на Националния борд по туризъм:

Частният капитал е ракетоносителят

Много интензивно се развиваше процесът на сътрудничество между държавата, общината и бранша през последните пет години за решаване на инфраструктурните проблеми в курортите. Затова всяка година вървим към по-добра подготовка на сезоните. Показателно за това е как се намират места в Златни пясъци. В Слънчев бряг, с изключение на Св. Влас, по същия начин върви решаването на проблемите. Нашите цели обаче са много по-високи. За следващата година ще се опитаме да изнесем сезона с още две седмици по-рано. Инфраструктурни проблеми има не само на Златни пясъци, но и на Слънчев бряг - с водата. Това е високоинтензивно развиващ се сектор и тези проблеми постоянно ни съпътстват. По-важното обаче е, че държавата има амбициите заедно със структурите си под нашия натиск да ги разреши. През следващите една-две години надявам се да имаме цялостна програма по изграждане на пречиствателни станции. Допреди 3 години половината Южно Черноморие нямаше никакви пречиствателни съоръжения. На базата на това, което е залегнало като програма и в присъединителните фондове, като цяло имаме стратегия и визия къде и какво ще се прави и от кои фондове ще се черпят пари, за да се направят пречиствателните съоръжения. Няма кой да ни приеме с курорти, които нямат добра инфраструктура. При публично-частното партньорство за решаване на проблемите трябва да се търси ракетоносител. Това винаги е бил частният капитал. Присъствието на общините говори, че те са съпричастни към един такъв модел. Не откриваме топлата вода - това е модел, който се налага в последните години в Европа, и ние трябва да го копираме бързо, да се учим в движение и да правим това, което правят европейските държави.

Бях отседнал в един от големите хотели на Златни пясъци и оттам видях само един кран в курорта. Това означава, че презастрояването вече е към своя край. Сега трябва да се съсредоточим към това да направим туризма у нас целогодишен. Затова поставих въпроса на министър Мутафчиев за развитието на близките до Черноморието летища - в Търговище и Русе, за да може част от туристите да идват с евтини полети целогодишно. Подтикваме правителството да направи пътищата, летищата, за да може повече хотели да станат целогодишни и да запазим работната ръка, да имаме по-добра рентабилност. Нашите хотели са на световно ниво, но не могат да получат адекватно заплащане на предоставената от тях услуга и да възвърнат вложенията си, защото нямаме добре развита инфраструктура. Ние като бранш сме изпълнили нашия дял, направили сме добри хотели. Сега обаче трябва да започнем да плащаме данъци, ако искаме да има добра инфраструктура. В община Варна от туристическа такса са събрани 2.6 млн. лв. през миналата година. Те могат да станат и 5 млн. лв. Трябва да даваме, за да получаваме.

Представям си Варна с повече зеленина и неон. Всеки хотел от началото на града до края на Златни пясъци може да изпише с неонови светлини името си. Не струва скъпо, колегите могат да го направят, но някой трябва да ги подтикне. От общината трябва да определят по-ниски тарифи за поставяне на подобен вид табели, за да има стимул и ефективност.

От последните 5-6 години насам началото на този сезон е най-подготвен за посрещане на гости. Намаляват драстичните строежи и тежкотоварните камиони. Надяваме се, че това ще бъде един от най-успешните стартове на сезон. Инвестирането в инфраструктурата е законодателно решено, а за проекти като пречиствателната станция на Златни пясъци въпросът опира до публично-частното партньорство. В зависимост от условията и взаимните интереси това може да се постигне, но не може държавата и общината да абдикират от своите задължения.