Откъс от "Неразрешимостта на великолепието" на Маргарита Серафимова
В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Неразрешимостта на великолепието", с автор Маргарита Серафимова, предоставен от Издателство "Жанет 45"
Маргарита Серафимова има три поетически книги ("Животни и други богове", "Демони и свят", "Неразрешимостта на великолепието") и три юридически книги. Стиховете й излизат на английски език в десетки издания в Австралия, Великобритания, Германия, Индия, Ирландия, Канада, Мавриций, Малайзия, Нигерия, САЩ. Номинирана е за пет международни и две български награди за поезия. Носителка е на международна правозащитна награда.
Откъс от "Неразрешимостта на великолепието" на Маргарита Серафимова
Το Αρχιπέλαγος Главното море
Живеех в противоположното на трагедия,
където неразрешимостта на великолепието
сполетява тази, която случаят е избрал.
*
Мегалити от жега се строяха, тъмни, минойски,
а върху портата във въздуха между сега и сега
блясъкът затанцува и в зениците ми се отразиха два лъва.
*
В бяла сутрин със светнали очи
ние напуснахме.
Морето бе магично.
*
Ψηλά Високо
Имах върхове на дървета в своето владение.
Когато се люлееха,
си спомнях своето място в света.
*
Часове ме пиеше морето
светло,
а соколи се виеха.
Царството небесно бе дошло.
*
Да си тръгваме, бъдещето ни чака,
каза славната палма на слънцето
един следобед след три.
*
Лятната нощ подухваше в мен.
Накрая ѝ казах: Имаш право.
Имам хубав живот.
*
Слънцето шестваше срещу ми,
дъхът ми бе моята линия на защита.
Слънцето ми проговори: Сдай оръжията си.
Казах: Ела ги вземи.
