Вчера в книжарницата на корпус I в Нов български университет беше представена книгата "Фрагменти" на древногръцкия поет Архилох. Водещи на събитието бяха доц. д-р Йордан Ефтимов, както и един от двамата преводачи на новото издание гл. ас. д-р Георги Гочев. Другият преводач е поетът Петя Хайнрих. В книгата са събрани 191 от оцелелите общо около 330 фрагмента от творбите на Архилох, достигнали до наши дни. Изданието е двуезично, с текстове от камък и папирус, а това е първият цялостен превод в България на поезията на родоначалника на лирикиката в Европа.

Според общоприетата от специалистите версия Архилох е роден на остров Парос някъде около 680г. преди Хр. Той участва в различни начинания на паросци, включва се и в колонията на Тасос - остров, който той не харесва. Отношенията с местното тракийско население са трудни, постоянно избухват конфликти с колониите на други елински градове в района, най-вече с тези на Наксос, съседа на Тасос, който също се опитва да стъпи на северноегейското крайбрежие. Вероятно в подобен конфликт Архилох е изгубил живота си някъде около 645г.

Около личността на поета са свързани много легенди, свързани с героическата му биография. Около IVв. пр. Хр. на Парос е изградено негово светилище и по думите на Йордан Ефтимов Архилох се явява нещо като покровител и дори бог на остров Парос, което е своеобразен прецедент.

Известна е легендата, която обяснява поетическия талант на древния грък. В ранното си детство Архилох бил изпратен от баща си да продаде една крава на пазара. Той тръгнал още по тъмно, но стигнал до място, огряно от луната, където му се сторило, че вижда девойки. Приближил се, те го попитали дали води кравата за продан и Архилох отвърнал положително. Девойките му предложили да купят животното на една напълно удовлетворителна цена. В следващия миг кравата и девойките изчезнали, а в краката на бъдещия поет лежала лира, която предначертала бъдещето му.

В предговора на "Фрагменти", дело на двамата преводачи, се казва, че в стиховете на Архилох един от водещите мотиви е отказът от героичност. В тях читателите срещат лирическия аз, когато е премалял от копнеж или когато е захвърлил своя щит в някакъв храст насред битката, за да спаси живота си.

Тъкмо този отказ от героичност разграничава Архилох от другия голям поет от най-древните времена - Омир. По този начин лирическото се разграничава от епическото и с появата на стиховете на Архилох може да се говори за началото на индивидуалната лирическа поезия.

Говорейки за книгата, Йордан Ефтимов и Георги Гочев отбелязаха разликата на превода с няколкото превени от Борислав Георгиев стихотворения, в които се създава илюзия за завършеност на стихотворенията. Във "Фрагменти" е тъкмо обратно - водеща става незавършеността на произведенията на Архилох.

Или както каза на завършек Георги Гочев: "Всички носим по нещо от Архилох, защото се изпъчваме да направим нещо героично и после безславно се проваляме."