На 16.11.2018 г. в dnevnik.bg излезе коментарен материал относно протестите срещу цените на горивата във Варна и участниците в тях със заглавие "Кой кой е във варненските протести, или за приликите и разликите между 2013 г. и 2018 г.".

В него авторът Спас Спасов прави редица манипулативни и откровено обидни внушения, както спрямо мен лично, така и спрямо представляваната от мен партия "Възраждане". Считам, че написаното от него, нарушава грубо съответните разпоредби, както на Етичния кодекс на българските журналисти, така и на приложимото законодателство.

От фактологична страна, в цитирания материал се съдържат следните няколко неверни и непроверени в достатъчна степен твърдения:

1. Авторът пише, че съм бил член и председател на местната организация на BMPО във Варна, но съм напуснал партията след преизбирането на Красимир Каракачанов за неин лидер и конфликт със заместника му Ангел Джамбазки.

Това е откровено поднасяне на полуистини с абсолютни лъжи. Първо, аз бях не просто член и председател на местната организация на ВМРО във Варна, а зам. председател на партията. И второ, напуснах същата, не след конфликт с Джамбазки, а в резултат на принципно несъгласие с начина, по който Красимир Каракачанов, ръководеше организацията, както и за неспазените му обещания дадени пред делегатите на извънредния конrрес на ВМРО, проведен в град Пловдив през 2О09 г.

2. Авторът пише, че през есента на 2014 г. съм се сбил с Веселин Марешки по време на публичен скандал в град Варна.

По този въпрос, съм длъжен да изясня следното: първо, не съм се бил с Веселин Марешки, както твърди в статията си Спас Спасов, а бях нападнат от него, в гръб. И второ, това стана не по време на някакъв "публичен скандал", за който в материала не се споменава абсолютно нищо, а докато се опитвах да защитя гражданин на Варна от рекет и изнудване, извършвани именно от споменатия Марешки. Нещо, което е установено по безспорен начин, както от органите на досъдебното производство, така и в хода на самото съдебно следствие.

3. Трето, авторът пише, цитирам: "По време на извънредните парламентарни избори през 2017 г. партията "Възраждане" не влезе в Народното събрание, но спечели близо 38 хил. гласа, което й осигури годишна субсидия от 415 хил. лв. Според изявление на Костадинов, направено скоро след това, тя трябваше да бъде дарена за опазване на паметници и обучение на деца на бесарабски българи. До момента обаче от името на партията подобни инициативи не са обявявани."

Твърденията в цитираният по-горе текст не отговарят на истината по следните две точки:

Първо, не е вярно, че до момента от партията не са обявяване инициативи за опазване на паметници. При внимателен преглед на нашия сайт, можете да видите поне няколко новини, свързани с възстановяване и опазване на паметници и други културни обекти , за които сме направили дарения от субсидията, която получаваме и което е доказуемо с документи и снимки.

Второ, нито аз като председател, нито партията като такава, нито който и да било друг отговорен фактор в партия възраждане, някога е казвал или обещавал да даряваме субсидията си за обучения на деца на бесарабски българи. Това е груба и нагла лъжа, плод единствено и само на въображението на автора.

Това са накратко манипулативните и неверни твърдения и пасажи в цитираната по-горе статия.