След бляскавата столица и центъра на империята Куско започва свещената долина. За тях това е било раят.
След бляскавата столица и центъра на империята Куско започва свещената долина. За тях това е било раят. Да, да, техният рай е тук, на земята! Следвайки извивките на река Урубамба, слизаш на вече прилична височина: към заветните 3000 – 2900 метра, където те посрещат спиращи дъха заснежени планински склонове, скали от червен гранит и тучни зелени тераси.
Това е третата фотогалерия от поредицата "През империята на инките" с автор Мария Радева. Миналата седмица авторът разказа за Ракчи, а преди това -. за Олантайтамбо. Очаквайте продължение.
Пътят лъкатуши, осеян с разрушени дворци, крепости и храмове; с очарователни селца и красиви къщи за гости. Долина за инките е било проекция на Млечния път – неговото свещено отражение. 
И следвайки пътя, неусетно стигаме до Пи́сак (2972 м; на кечуа P'isaq), град, съчетал религиозна, гражданска и военна архитектура. Не е ясно кога е възникнал, но със сигурност е от преинкска цивилизация. Според учения Ким Макуайри царят Пачакути издига голям брой имения-крепости, за да отпразнува победите си над другите племена. Такъв е и Писак (за победа над Чия), Олантайтамбо (за победа над барабаните) и Мачу Пикчу (за победа в долината Вилкабамба). Други историци предполагат, че крепостта е създадена, за да защитава Куско от евентуални атаки на народи от Андите. Дотук с догадките, затова пък е ясно кога испанският завоевател Франсиско Писаро унищожава Писак - в началото на 1530 година. Съвременното селище е построено в долината от вицекраля Франциско де Толедо през 1570 година. 
В руините на този древен град освен обширните и асиметрично подредени тераси, красиво падащи от върховете към реката и някак естествено допълващи природата, се открояват две ясно изразени части: град и свещена инкска крипта. Веднага трябва да отбележа, че е построен във формата на кондор. А това е смислово символично натоварено: кондорът е птицата – могъща и велика, която пренася на крилете си онези "70-100 грама" душа. 
В религиозните разбирания на инките /спомнете си техния кръст/ е, че когато си отидеш от този свят, голямата птица пренася душата ти на Млечния път и там ти ставаш звезда, която искри с по-ярка или по-приглушена светлина. За инките животът е права – идваш от земята /змията/, минаваш през битието /пумата/ и отлиташ към безкрайната космическа синева с кондора, за да се превърнеш в звезда. Просто, смислено и красиво. Поне на мене, от всички религии и вярвания най-много ми допада. 
Административната и жилищната част на града е с криволичещи павирани улици и стройни каменни постройки. Виждаме реставрирани пещи. 
На площада е имало от незапомнени времена гигантско " коралово" дърво - опожарено през 2013 година. Към площада вторник и четвъртък се стичат потоци туристи, когато е традиционният местен пазар. 
Но да се върнем на духовното, което е същността на този град. Към горното плато води стръмна стълба. Там е бил ритуалният храм и свещения камък "Интиуатана", към който според вярванията им е било завързано слънцето. Много симпатично, нали?! И някак близко, родно, с невидима нишка ме води към нашите народни сказания и легенди. 
А архитектурно: групата "Интиуатана" включва Храма на Слънцето, бани, олтари, чешми – на къде без вода в един град на инките!!! и церемониалната платформа от оголена вулканична скала с издълбани в нея ниши на Слънцето (Инти). 
Ъглите на основата ѝ предполагат, че тя служи за определяне на промените на сезоните. Калакаса, изградена върху естествена скална основа с изглед към долината, е известена като цитаделата. 
И след тази естествена, пречистваща голгота от каменни символи, през която минава духът – тялото, измито и балсамирано, намира покой в огромния гробищен комплекс.Проектиран за 5000 места, в момента са намерени 3000 гробници. На огромния скален масив, къде естествено, къде специално са изкопани пещери, в които инките са полагали скъпите си мъртви. 
След специална подготовка: балсамиране на тялото, обработено с благоуханни треви и билки, масла, мъртвият е поставян гол в утробна поза, със завързани ръце и крака. Както си дошъл на този свят – така го напускаш. Край него има дарове, в красиви керамични съдове. 
Съвременните перуанци не разрешават снимането на много артефакти, в това число влизат ритуалните погребения. Но това, което видях в Куско е уникално: инкски мумии в "естествената им среда" на погребалния ритуал. 
В Писак не може да разглеждаш сакрални пещери и да нарушаваш спокойствието на мъртвите. 
Както е модерно да се казва, мястото носи "специална енергия", но вдишвайки свежия въздух, пълен с кислород и следвайки терасите, които зад всяка скала буквално извират, тръгнах по билото на селището. Инките са изградили земеделски тераси по стръмния склон, които са в употреба и днес. Те са създали терасите с насипване на по-богат горен почвен слой донесен на ръка от по-ниската долина. 
Терасите са позволили производството на хранителни продукти да е повече, отколкото обикновено би било възможно на тази надморска височина, а това е обогатило местните общности. 
Тесните редове на терасите под цитаделата се смята, че представляват рисунка на крило на яребица (pisaca), от което и селото и руините получават своето име. Увлечена да снимам, се озовах доста далеч от града и щях да стигна до края на планината, ако не бяха двама френски туристи с екскурзовод, които ме върнаха обратно. 
На излизане от древния град, както обикновено туриста го очакват пъстри сергии с уникални ръчно направени сувенири. И куп вкуснотии, като например варена царевица, която тук се продава с парче сирене. Царевицата няма нищо общо нашите представи: тя е с къс дебел кочан и много големи, с твърда ципа зърна. Дават я увита като при нас в листа. Сиренето е явно европеизирана кухня, защото тук е мястото да кажа, че народите на Латинска Америка не са имали домашни животни и не са консумирали млечни произведения. Затова много от местните хора имат непоносимост към лактозата и в магазините се продават адаптирани млечни произведения. 
След тази голяма скоба от пояснения, с която се надявам да не съм досадила на любознателния читател, си тръгнах с огромна тъга от Писак, не ми стигна времето. Това е градът, в който бих искала да остана. Изключително живописни, високи склонове с красиво разположени тераси и сакрално място, където тялото ми едни денби намерило покой. И на огромните криле на кондора моята неспокойна душа би се вписала в редицата блещукащи звезди на Млечния път.. Какво по-пълно и вечно сливане с Вселената. По инкски. 