Когато в продължение на 13 години въртиш успешно фирма за задоволяване на "екзотични сексуални фантазии" на елита във Вашингтон, нещата рано или късно свършват зле за мнозина.

Делото срещу Дебра Джейн Палфри вече взе в петък първата си голяма жертва - ръководителят на Американската агенция за чуждестранна помощ (USAID) Рандъл Тобаяс. Притисната до стената, тя предаде на телевизионната корпорация Ей Би Си (АВС) списък с телефонни номера, за които твърди, че са на клиентите й. По думите й това са над 10 хиляди номера, събрани в тежки над 20 кг тефтери и покриващи само половината от времето на дейността й. От АВС се спират на един от тях и търсят Тобаяс за петъчното си вечерно предаване "20/20". Той потвърждава, че е ползвал услугите на фирмата "Памела Мартин енд асошиейтс", но само за масаж, а не за секс. Въпреки това няколко часа по-късно той подава оставка "по лични причини". Името и биографията му моментално изчезват от официалния интернет сайт на USAID.

Палфри твърди, че е дала телефонните номера на голямата медия с надежда сред клиентите й да бъдат открити хора, които да я защитят в съда. Нейният адвокат потвърди, че Тобаяс вероятно ще бъде призован по делото. Прокуратурата отвръща, че е в ход безобразен шантаж срещу свидетели, заплашени да дадат определен тип показания или да бъдат огласени имената им публично.

Според Ей Би Си в списъка са имената на икономист от администрацията на Джордж Буш, известен изпълнителен директор на компания, шефът на влиятелен консервативен институт, лобисти и военни. Единственото друго известно име е на бившия офицер от военноморските сили Харлан Улмън, смятан за ключова фигура в изработването на стратегията за удара "Шок и ужас" срещу Ирак през март 2003 г. "О, подобни твърдения дори не си заслужават да им се отговаря", каза Улмън през март и шумотевицата затихна. Изглежда във върховете на Вашингтон са се надявали и този път да остане незабелязано съобщението от Държавния департамент за Тобаяс, пуснато в 17.30 в петък.

Напусналият поста си 65-годишен Рандъл Тобаяс бе бивш директор и президент на фармацевтичния гигант Eli Lilly & Co., заемал е висши постове в телекома AT&T International, както и беше председател на борда на Duke University от 1997 до 2000 г. С оттеглянето му Буш изгуби ключов служител, ръководещ чуждестранната помощ, обявявана от администрацията за водещ приоритет. Тобаяс оглави агенцията едва на 31 март 2006 г. и служеше като координатор на цялата чуждестранна помощ от пост, създаден специално за това през миналата година. Вашингтон бе изненадан от внезапната оставка, особено след като само два дни преди това лично президентът го похвали за огромната работа по борбата с маларията и СПИН в Африка. USAID е агенция с бюджет от 14 милиарда долара и операции в над 80 държави. Сред задълженията на Тобаяс бе и да ръководи грантови програми за борба с проституцията и трафика на секс робини.

То е резултат на двегодишно разследване на данъчна полиция и пощите, довело през май 2006 г. до федерално обвинение в сводничество и рекет, осъществявани чрез мрежа от скъпо платени момичета на повикване, от която са спечелени поне 2 милиона долара. Палфри твърди, че като е въртяла своя бизнес от другия край на Америка - от Валехо, щата Калифорния, тя не е сторила нищо незаконно. Според нея момичетата и жените само задоволявали сексуални фантазии и предлагали разпускащ масаж, но не и секс и ако някое момиче е прекрачило границата, вината си е негова, а не нейна. "Дейността ми се простираше надалеч и доста нависоко във властта на САЩ", се казва в документните й по делото.

Факт е, че столицата се тресе от слухове и нерви. Защото, както казват тук, е дошло времето да се извади боклукът от кошчето.

Вашингтонската мадам (D.C. Madam), наричана още Миз Джулия (Miz Julia), разбира се, не прилича по нищо на масовата представа за собственичка на публичен дом. На 51 години, с тъмносин костюм с панталон и очила с рогови рамки тя прилича на всяка друга служителка в многобройните правителствени агенции във Вашингтон. Според прокуратурата в продължение на 13 години тя е въртяла проституция с елитни, добре образовани момичета, чиято тарифа е 300 долара на час. Когато през октомври замразяват всичките й сметки и спестявания, не й остава никакво друго оръжие за защита освен дебелите тефтери с телефонни номера. В един момент тя подмята, че може да продаде списъците, но съдът веднага й забранява да постъпва така. Тогава Палфри ги праща безплатно на "сериозна новинарска медия". Незабавно от няколко адвокатски кантори в столицата започват да питат репортера в Ей Би Си дали евентуално техен клиент не е в списъците.

Впрочем мадам Палфри също се е отъркала в правото и знае това-онова. Съучениците й от Пенсилвания си я спомнят като умно и атрактивно момиче от отбора на мажоретките. След това тя учи право във Флорида и после в Сан Диего, Калифорния, и стига до бакалавърска степен по наказателно право. Там обаче кариерата й прави остър завой и тя навлиза в бизнеса с компаньонки. Според "Вашингтон пост" мотивът й били "възмущението и отвращението" от това колко "лениви и некомпетентни" са агенции в този занаят и от това как той е превзет от наркотици и алкохол. Така се ражда първата й фирма с 2-3 момичета, които после стават дузина. Към 1990 г. Палфри печели по 100 хиляди долара годишно - прилична сума, но нищо особено в този бранш.

Не всичко върви гладко - тя е арестувана и осъдена на 18 месеца затвор в Калифорния. След това разправяла, че иска да изнася индианско изкуство за Великобритания, но пак се оказва в стария коловоз. През 1993 г. тя основава Pamela Martin & Associates, която започва да се рекламира като "без съмнение най-добрата агенция за забавления за възрастни". Бизнесът отново не е феноменален, независимо че през годините за нея са работили вероятно 130 момичета. Все пак тя печели над 2 милиона долара в периода 1993-2006 г., притежава няколко къщи за общо 1 млн. долара (смешна работа за имотния пазар на Калифорния) и в крайна сметка е пипната не от полицията, а от данъчните, разследвали счетоводството на фирмата й. Прокуратурата твърди, че "подизпълнителките" превеждали по пощата част от спечеленото в другия край на Америка. Тя наемала мъже "тестери", които да проверят дали жените на възраст между 23 и 55 години, желаещи да работят за нея, са подходящи за деликатния бизнес. Обвинението представи в съда и инструкции от Палфри към момичетата как да се държат, за да не бъдат хванати от органите на реда.

Мадам обяснява дейността си по следния начин: "Можеш да платиш на компаньонка да дойде в дома ти, да се съблечеш и да те масажират и това с нищо не нарушава закона, стига да се контролираш и въздържаш." Разбира се, цялата история нямаше да случи, ако не бяха хората във Вашингтон, забравили едно фундаментално правило в политиката - "Не прави нищо, което може да прочетеш в заглавията на утрешните вестници". Специалистът по слуховете във федералната столица Патрик Гейвин е още по-прям: "Дори само да пръднеш, накрая всеки в този малък град ще го надуши."

---------------

Нищо ново във Вашингтон

Оставката на директора на Американската агенция за чуждестранна помощ (USAID) Рандал Тобайъс, след като името му бе свързано с използване на елитни проститутки, е само поредният случай, в който елитът във Вашингтон се забърква в подобни скандали:

- Марк Фоли, републиканец от Флорида, подаде оставка от Камарата на представителите през 2006 г. след разкрития, че е изпращал sms-и с откровено сексуално съдържание на тийнейджъри стажанти в Конгреса. Аферата се раздуха с обвинения, че водещи негови съпартийци са се опитали да прикрият историята

- Гари Кондит, бивш конгресмен републиканец, призна, че е имал "близки взаимоотношения" с младата стажантка Чандра Ливай. Тя изчезна през 2001 г., а после трупът й бе открит в парк. Кондит настоява, че няма нищо общо с изчезването й, и не е обвиняван в нищо

- едва ли има по-популярна по света история от тази за сексуалните отношения на президента Бил Клинтън с 21-годишната стажантка в Белия дом Моника Люински. Заради нея той стана за смях, но оцеля в опит за импийчмънт в Конгреса и изкара мандата си докрай

- сенаторът Гари Харт нямаше този късмет, защото вторият му опит да влезе в Белия дом през 1987 г. свърши зле, след като бе разкрито, че е прекарал нощ на яхта с показателното заглавие Monkey Business с дама, която не е жена му

- Уилбър Милс, влиятелен конгресмен демократ от щата Арканзас, бе спипан през 1974 г. със стриптизьорката Фан Фокс. Историята се разчу, след като Фокс изскочи посред нощ от лимузината му и се метна в едно от езерата на американската столица

- през 1983 г. републиканците Дан Крейн от щата Илиной и Гери Стъдс от Масачузетс бяха наказани заради тайни връзки с непълнолетни стюарди в Конгреса. Крейн имаше сексуална афера с момиче и бе отстранен. Стъдс, който бе свързан с момче, печели няколко пъти избори за поста си.