Десетина дни след като в двора на храма "Св. 40 мъченици" във Велико Търново бяха тържествено погребани мощи, които се предполага, че са на цар Калоян, парламентът почете друг средновековен български владетел - княз Борис Първи.

"Народното събрание високо цени ролята на княз Борис Първи за единението на българския род чрез неговото духовно и политическо обединение, за развитието на законодателството и утвърждаването на държавността", заявиха депутатите в декларация по случай 1100-годишнината от кончината на Борис Първи-Михаил. По същия повод президентът Георги Първанов откри в Плиска паметник на владетеля, покръстил българите. Борис Първи е един от най-великите български държавници и един от най-забележителните строители на българската духовност, заяви държавният глава, който беше и в Шумен, където министърът на културата Стефан Данаилов откри изложбата "Християнската култура в България". Държавната агенция за информационни технологии и съобщения също се включи в проявите - издаде юбилейна пощенска марка с образа на княз Борис.

Декларацията на парламента беше гласувана само от мнозинството, тъй като цялата опозиция беше напуснала пленарната зала след отказа на управляващите да включат в дневния ред проекторешение за признаване на арменския геноцид. Искането дойде от "Атака", беше подкрепено от дясната опозиция, но не влезе в програмата на Народното събрание с мотива, че на 10 май миналата година депутатите вече са отхвърлили проекторешение с аналогичен текст и повторно гласуване не се допуска. Въпросът дали парламентът да отбележи събитията между 1915 г. и 1918 г., при които заради насилственото депортиране на арменците от техните земи в Османската империя загиват повече от 1.5 милиона души, предизвика миналата седмица бурни сцени, при които опозицията също напусна пленарната зала.

Въпреки споровете около геноцида мнозинството все пак единодушно гласува декларацията в памет на княз Борис, предложена от депутата от НДСВ Светослав Спасов и от Евгения Живкова от левицата. В документа се отчита "приносът на българския владетел за установяването на стабилни политически позиции на България в средновековна Европа, изградили нейния авторитет и допринесли за развитието на европейската цивилизация".

-----------

Председателят на парламента Георги Пирински пък се включи в събора-поклонение пред паметника "Оборище" по случай 131-ата годишнина от Априлското въстание. В Оборище българите обявяват саможертвата си за национална свобода и прогласяват общата воля за модерна европейска държава, заяви в словото си той. Пирински изтъкна и жертвата на Батак, за която ден по-рано в Клисура говори и вицепрезидентът Ангел Марин. "Удари ли се Батак, ударът е върху цяла България" - заяви Марин по повод германския научен проект за митовете в историята.