Танцът на гривите

Танцът на гривите

Етнографският комплекс "Фанагория" направи първият си пробив на международно изложение в края на април. В рамките на 10 дни варненският клуб се представи със свой щанд на "Еквитана 2007" в Есен. Форумът е най-голямото европейско конно изложение, което се провежда на две години. "Отредено ни беше място в палатата за туризъм, където предизвикахме небивал интерес с проекта си "Варна кръстопът на цивилизациите", казва Павел Павлов.
По думите му форумът е бил посетен от половин милион зрители. Представянето е финансирано изцяло със собствени средства, тъй като писмата за съдействие към общината и към държавната агенция по туризъм са останали без отговор. Павел Павлов признава, че не е учуден или огорчен от това, след като и до този момент България няма нито стратегия, нито политика за развитие на туристическия отрасъл.
"Самите фирми в бранша са като Светия синод и никой не знае кой кого представлява, казва Павлов. Вижте как екскурзоводите показват на летовниците Римски терми - през стъклото на автобуса, и бързат да ги заведат на шопинг тур в големите хипермаркети." Така според него културно-историческото ни наследство остава незабелязано от гостите на града. А туроператорите само на думи се стремят да развиват т.нар. културен туризъм.
Първообразът
Прототипът на днешния прабългарски комплекс "Фанагория" в кв. Аспарухово е едноименното селище, построено преди близо 30 години в покрайнините на Добрич. В разработката под егидата на БАН участват цяла плеяда учени от ранга на проф. д-р Димитър Димитров, Рашо Рашев, Димитър Овчаров. В основата на изпълнителския екип са ентусиасти от уникалната група за спортна и демонстрационна езда, която носи името на Дако Даков, режисьорът на първия български исторически филм "Калоян". Павел Павлов и колегите му са едва 25-годишни. Те вярват, че правят нещо полезно, и са на върха на щастието, че имат шанс да материализират в нещо по-мащабно занимания, които приятелите им определят като хоби.
Селището край Добрич се простира на 5-6 дка, върху които са изградени 6 юрти. Подредена е уникална експозиция от предмети, съпътствали бита на Аспаруховите войни. Подготвена е и атрактивна програма. Но само три години след откриването от това не остава и помен. Комплексът е бил предоставен за стопанисване на "Балкантурист", но очевидно не е оценен като място за възпитание и добра възможност за отдих. Само малка част от оръжията и костюмите са оцелели от това време. Останалата част от експозицията е изчезнала без следа.
Преселението
Подобно на Аспаруховата столица, която от Онгъла се преселва в Плиска, прабългарското селище намира нов терен във варненския квартал Аспарухово. От 2002 г. то отваря врати за първите си посетители. Комплексът е с удвоена от първоначалната територия. Сега юртите са разположени на 12 дка, оформени като самостоятелно селище от периода VI - VIII век. Има си улици и висока ограда, която да брани обитателите му от вражески нападения. От бойните кули постовете следят за безопасността на мирните жители. А те са най-обикновени хора тъкачи, ковачи, грънчари, които вечер след края на работния ден обичат да се сбират на гумното (градския мегдан).
Този пасторал възражда пред посетителите автентичната атмосфера, в която е протичал битът на предците ни. Гостите виждат на живо изработването на различни предмети в занаятчийските работилници. Някои дори посягат да тестват собствената си сръчност. Впечатляваща е юртата на хана, където са подредени всички атрибути на властта, бойни и ловни трофеи . Владетелят е с респектираща осанка и маниери, които издават величие. В съседство е шатрата на великия боил предводителя на българската конница, към която са изпитвали страхопочитание народите от Памир до Панония.
Смайващо е и въздействието на епизодите, в които главно действащо лице е колобърът (първожрецът на племето). Капището е на градския площад. Около жертвеника е сухото култово дърво, по което са окачени всички тотеми, олицетворяващи земните и небесните сили. Шаманът възстановява молитвените ритуали, с които българите са се прекланяли пред Тангра и са омилостивявали властелините на отвъдното с жертвоприношенията си.
Вихрена конница
В околностите си селището има полигон за езда, оформени са трибуни за зрителите и стрелбище. Естествено, с оръжията на епохата - лък и копие. На здрачаване програмата включва изключително интересен и динамичен конен спектакъл, пресъздаващ прабългарският празник на конете и младите воини. Публиката се впечатлява от висша езда, конни каскади, учебен бой. Гостите имат възможност да присъстват на празненството, посветено на древния български празник пролетния преглед на конницата.
Приветствани от кана и колобъра, майстори ездачи полетяват в главоломна надпревара, демонстрирайки великолепните си коне, бойни и ездачески умения. Важен епизод от спектакъла е друг свещен ритуал. Чуждоземните посетители стават свидетели на посвещаване във воинско звание и връчване на бойния колан. Той символизира превръщането на младежите в мъже воини. Чрез този ритуал се предава отговорността за съдбата на народа и държавата от едно поколение на друго. Колобърът изпълнява ритуален танц, призовавайки Тангра да бди над българското племе. Канът приканва сънародниците и гостите си на всенародно веселие. Следва празник с музика и танци, конни игри и стрелба с лъкове и копие.
Над 30 хиляди души са станали преки участници в зрелищния спектакъл, казва Павел Павлов. Не крие, че големите туроператорски вериги все още подминават селището. То обаче се радва на популярност сред българските и руските туристи. "Това ни радва, защото не атрактивността, а познанието е основната ни цел, казва Павлов. Не сме в плен на илюзията, че ще шашнем чужденците, но нито за миг не подценяваме другата задача да правим от българите патриоти."
Последователите
Тази амбиция дава живот на другите проекти, които създателите на етнографския комплекс привличат последователи. Предлагат им да станат част от националната програма "Аз съм българче", по която програма ФАР е подкрепила единствения частен център за занимания с деца. Тук целогодишно работи детска школа по езда. През ваканцията ученици от всички възрасти избират базата за летен лагер. Всяка смяна събира тук по 30-40 кандидат-ездачи.
"Трудно е да ги свалиш от стремето за почивка, както и да ги опазим по-буйните от нараняване в занятията по стрелба, признава Павлов. Но бърза да подчертае професионализма на инструкторите, благодарение на които до момента няма наранено дете. Основателят на "Фанагория" обаче подчертава друго неотменимо за него и екипа му задължение - да подтикне младите си възпитаници към умението да самоосъзнаят в себе си единството между минало, настояще и бъдеще. "При нас те трябва да се научат на обективна самооценка и на съпротива срещу опитите да станат част от конвейера на ИТ интелекти", казва Павлов. И не пропуска да спомене за последиците от тези усилия повечето от възпитаниците на школите приемат мисията на доброволци в различни екологични организации.
Безспорно най-нетрадиционната програма на "Фанагория" е свързана с децата с увреждания от специализираното училище "Проф. Д-р Ив. Шишманов". "Рехабилитацията на деца в инвалидни колички е трудно занимание, но много от тях вече яздят добре, казва Павел Павлов. Имаме едно момченце, което вече съвсем уверено дори кара колело." Резултатите радват и родителите.
Павлов признава, че при пациенти с церебрална парализа не могат да се очакват магически резултати. Но пък заниманията допринасят съществено за самочувствието им, ентусиазират ги и ги мотивират да се справят с трудното си ежедневие.
Арт активи
Всички създатели на комплекса са доброволци. Инструкторите по езда и стрелба, както и каскадьорите имат различни професии, далеч от страстта, която ги свързва с конете. Печелили са различни отличия в десетки национални състезания по езда. Изкушават се и в артистични прояви. Не пропускат участие в исторически възстановки на средновековни сюжети като битката на Владислав Варненчик край Шуменското плато. Варненските каскадьори са част от творческите екипи на големи филмови продукции от "Калоян", през "Сватбите на Иван Асен", "Аспарух". С тяхно участие са заснети и епизодите край Побитите камъни от филма на Въло Радев "Осъдени души".