От излизането си на пазара през 2013 година третото поколение на "Мицубиши Аутлендър" мина през няколко фейслифта, като последният е буквално отпреди няколко месеца.
От излизането си на пазара през 2013 година третото поколение на "Мицубиши Аутлендър" мина през няколко фейслифта, като последният е буквално отпреди няколко месеца.
След него са ревизирани броните, радиаторната решетка, ринговете на фаровете за мъгла и стоповете.
Видимо повече е хромът, излизат и алуминиеви джанти с нов дизайн и размер до 18 цола. 
Задните стопове също са преработени. 
В салона преработено е таблото, като са прибавени стилни хромирани акценти и елементи от пиано лак. Нови са предните седалки, които са доста по-удобни за дълъг път и предлагат отопление. 
Воланът също може да бъде с отопление, като изглежда по-стилен. Ергономията е на високо ниво, като от "Мицубиши" запазват бутоните като основен начин за управление на вентилацията.
Разбира се, не липсва и реагиращ на допир екран на мултимедията с приличен размер.
Возещите се отзад вече разполагат с вентилационни отвори и предостатъчно място пред коленете. Тестовият автомобил беше със седем места ("Аутлендър" се предлага и с пет), като благодарение на средния ред седалки на релси на последния могат да седнат и възрастни без гъвкавостта на практикуващи йога. 
Дори в седемместна конфигурация остава място за няколко малки сака, което е отличен показател за дълъг 4.70 м автомобил. Вратата на багажника може да е с електрическо задвижване, а в него има ниши, закачалки и изход за 12 волта, подходящ за включване на хладилна чанта, да речем.
Стандартният багажен обем при два реда вдигнати седалки е 508 литра, а при сгъването на облегалките на задните се увеличава повече от три пъти.
При последните си две срещи с "Аутлендър" тествах дизеловата и хибридната версия на кросоувъра и определено бях любопитен как се представя бензиновата, която за момента е и единствената за българския пазар.
Автомобилът разчита на двулитров двигател със 150 коня, съчетан с вариаторна автоматична трансмисия.
Задвижването на тестовата кола беше 4Х4, но "Мицубиши Аутлендър" може да се поръча и само с предно предаване. 
Така екипиран, в града кросоувърът на Mitsubishi е много приятен за каране, като създава усещане за спокойствие и сигурност. Автоматът сменя предавките незабележимо, а високата позиция на седене определено е предимство.
Маневреността е отлична за автомобил с подобни размери, като камерата за движение на заден ход дава отличен образ, но е склонна към лесно зацапване.
Вече на подбалканския път "Аутлендър" продължи някак си да ми внушава да карам кротко, като се наслаждавам на приятната возия и качествения звук от аудиосистемата, ненарушаван от неприятни външни шумове.
Воланът е лек и доста синтетичен, но напълно пасва на цялостната концепция на автомобила, създаден за дълги и лежерни пътувания.
При рязко подаване на газ за изпреварване, да речем, ревът на мотора и сравнителното бавното ускорение подсказват, че не това е стихията на "Аутлендър". Вариаторът реагира флегматично, като реакциите му леко могат да се забързат, ако се използват стилните пера на волана за ръчна смяна на предавките. 
Въпреки че ускорението от място до 100 км/ч за над 12 секунди не впечатлява, заради отличната видимост напред изпреварванията с кросоувъра на "Мицубиши" са лесно изпълнима задача.
Що се отнася до разхода на гориво, той е малко под 9 на сто в смесен цикъл, замерен по новия цикъл WLTP. В рамките на теста консумацията беше с около литър по-висока.
Сериозно подобрение има в работата на спирачките на Outlander, които използват по-големи спирачни дискове отпред. 
Вече в частта със завоите на подбалканския път бързо разбрах, че изключително меката и приятна возия си има и своята неприятна страна – твърде сериозен наклон на каросерията.
От друга страна обаче, тази особеност ме отказа от каквито и да е експерименти, свързани с поддържането на висока скорост на мокър път, като имах време да се насладя на пейзажа, все още доста интересен на ръба между есента и зимата.
При просвет от малко над 19 см Outlander не е подходящ автомобил за сериозен офроуд, но пък и не се плаши от липсата на път, кал и сняг. Водачът може да избира между три режима на работата на системата 4Х4 – екологичен, при който почти през цялото време автомобилът е с предно предаване, автоматичен и постоянно 4Х4. 
При просвет от малко над 19 см "Аутлендър" не е подходящ автомобил за сериозен офроуд, но пък и не се плаши от липсата на път, кал и сняг.
Водачът може да избира между три режима на работата на системата 4Х4 – екологичен, при който почти през цялото време автомобилът е с предно предаване, автоматичен и постоянно 4Х4.
Вариаторът има и бавни предавки, които позволяват катеренето на малко по-стръмни наклони и движението с ниска скорост при сериозно пресечен терен. Това, което ми липсваше, беше асистент за спускане по наклон, но така или иначе при подобно упражнение кросоувърът има предвидимо пътно поведение. 
Взех автомобила за тест в късния следобед и веднага оцених предимствата на светодиодните фарове с автоматично превключване между къси и дълги светлини. 
Като цяло оборудването, свързано с безопасността, е на ниво, като автомобилът разполага с предупреждение за превозно средство в мъртвата зона на огледалата, аларма за опасно бързо приближаване към движещ се отпред автомобил, асистент за поддържане на избраната лента на движение и т.н. 
В заключение остава да посоча, че "Мицубиши Аутлендър" се предлага на доста добра цена. Стартовата е 46 490 лева, а тестовият автомобил с почти всички за модела екстри излиза под 61 000 лв с ДДС, като може да ползва и данъчен кредит. 