Както вече споделих, любознателни читателю, от години се срещам с империята в различни краища на света. Явно пътуването - мечта до там е било предопределено и нищо няма случайно. Първият ми реален сблъсък беше в Париж през 2014 – в музея на "първичното" изкуство (Le musée du quai Branly - Jacques Chirac - уникален и не особено известен, сравнително нов, който горещо препоръчвам) – тогава две империи гостуваха: Майската и Инкската. Бях възхитена от изящните предмети, но перуанцитe забраняват снимането на техните артeфакти където и да са по света.
Поредицата "През империята на инките" с автор Мария Радева продължава. Първата част от пътеписа за Мачу Пикчу четете тук. За Писак четете тук, за Ракчи - тук, за Олантайтамбо - тук, за Мачу Пикчу - тук и тук.
А експонатите, които видях, не срещнах нито в Куско, нито в Лима. Предполагам, че пътешестват, подобно на нашето тракийско съкровище. Снимката е от музея - невероятно архитектурно съоръжение на брега на Сена. 
Вторият път беше във Вашингтон през 2016 г. в Smithsonian Institution - National Museum of the American Indian – отново имаше гостуваща изложба на инките от Перу. Успях да снимам възли и един уникален мост – оригинал, който няма къде да видиш в Перу . Изложбата беше впечатляваща и артистично курирана. 
За този съд не мога да не напиша – от сребро е, предназначението му е за Chicha – Чича е напитка, която се прави от царевица. Не случайно има три кочана, върху които стои съдът. Напитката бива безалкохолна или слабо алкохолна. Много вкусна и изключително полезна – малко прилича на сок от черен бъз, но е тъмно червена, почти черна. 
Това са техните цифри. Който не познава арабските и римските, си измисля свои – в езика им има думи за милиони. Накъде без цифри, щом такива строежи градят?!. И геометрията владеят до съвършенство. 
Най-накрая попаднах в сърцето на империята – столицата, името на която на кечуа (Qusqu, Qosqo) значи "пъпът на света", "центърът на империята" - Куско. Градът е разположен на височина 3416 метра сред Андите. Много трудно се каца и излита – като във фуния, има изключително силни течения (Но като предупреждение към бъдещите туристи – правете постепенна адаптация, недейте със самолет направо да пристигате в Куско. Ще се блъскате в стените в хотела). И от там излизат лъчите с накацалите градове на империята в днешни Перу, Боливия, Еквадор, Колумбия, източните части на Аржентина и Чили. Не случайно е търсена архитектурно и визуално приликата със Слънцето и лъчите. Инките мислят мащабно, да не кажа космически. 
Това е много древен град – може би е съществувал 3 хиляди години преди Христа. Според испанския хроникьор Сарменто де Гамбоа, който се позовава на легенда – за основател на града се счита първият инка – Манко Капак, който със семейството си идва от езерото Титикака, за да търси място, където да забие в земята златния си прът/жезъл. Мястото се оказало селището на племето Савасера Панака, което било набързо унищожено и именно там се гради столицата на империята. Нашата водачка Мария Сиракова – антрополог, отлично познаващ историята на Южна Америка, сподели много ценни най-нови теории за тях. В тази част на света културите неочаквано възникват и също така неочаквано изчезват. Това е свързано пряко и непосредствено с природата, климата и почвата– обществата са били аграрни, силно зависещи от природните капризи. Ако върхушката не е осигуряла нужната прехрана на населението – а те живеят на пустинна земя - много бързо са ликвидирали върховната каста и са се местили. Подобен е случаят с инките – те не "извират" от земята, а търсят по-добра възможност за прехрана, където да се установят. Но за разлика от много други народи преди тях, тяхната върхушка – чрез съответния социален строй, (непознат за Европа) осигурява чрез колки-складове постоянно продоволствие на народа си, за да не се бунтува. Те не са били робовладелци. Доказано е, че са приобщавали културите преди тях, не са ги унищожавали. И все пак са били империя и са доминирали. Смъртното наказание е прилагано почти за всичко. За дребни кражби, убийство, за разрушаване на мост – той е свещен за тях. Пристигайки, испанците са изключително озадачени от това общество без престъпност, но постигнато чрез авторитарен режим и сурови закони. 
На 15 ноември 1533 г. в града влиза рицарят-завоевател Франциско Писаро и по испанските правила те наново строят вече свой град. Куско е като пума ("мощта"), както се полага на една столица. По замисъл градът е строен съобразно анатомията на животното. Например името на района Пумакчуку значи "опашката на пумата", Гуакайпата –"тялото й". Главата се намира на територията на Саксауамана , а градската крепостна стена съответства на зъбите й. Тестисите не липсват: като отидете и се разходите, да ги видите и снимате. Градът значително е разширен от Пачакути, който от град-държава го превръща в империя. Но се смята, че първостроител е народът Вари. Пачакути изгражда няколко двореца и обновява храма на Слънцето – сега Кориканча. Столицата е разделена на четири части, от всяка води важен път към съответната част на империята. Интересното е, че всеки носител на титлата Инка е смятал за свой дълг да построи къща, дори да има в наследство. Така градът се разраства. Тази традиция е жива до ден днешен в Перу – всеки мъж, макар и да има, един ден е длъжен да постои своя къща, щом стане глава на семейство. Това е династията инки. Много си приличат, преки роднини са. Обикновено са се женили за най-голямата си сестра. Но не чух за раждане на деца с увреждания в родословието им. Били са дребни 1.50-1.60 м. С трапецовидни тела – широки рамене за поемане на повече кислород, и тънки, силни и гъвкави крака за катерене из планината. Съвременните перуанци са същите. Но тези ми се струват с европеидни черти, за разлика от съвременните хора тук – преки потомци на монголоидната раса, която се заселва по тези земи от Азия преди 15 хиляди години. 
Това е инка - юноша. Много красив. Забележете сандалите са като римските. Край Куско е пълно с останки на градове – такъв е Морай с амфитеатралните си тераси. От двореца следват Айлю – къщите на васалите, които са били приобщени към определения им инка дворец. Интересното е, че испанците оставят основите на сградите – те са уникални – с идеални трапецовидни камъни, където не може и игла да влезе. 
Защото техните постройки са паднали още при първото земетресение. Куско преживява две опустошителни - съответно през 1650 и 1950 години. Знаменателно е също, че през периода на инките едни 300 години не е имало силно земетресение, но явно са строели превантивно солидно, като за вечността. 
Така дворците на Манко Капана и Синчи Рока стават резиденции на италианския търговец Серазер Ломелини, в дворецът на Вайна Капак в момента се помещава Университетът и зданието на иезуитите, на Пачакутека – са собственост на дон Томас Мартинес и т.н. Площадът "Армас" с грандиозната си катедрала става главен център на града. Там е бил екзекутиран чрез разкъсване с четири коня Тупак Амару Втори. 
Оригиналната архитектурна симбиоза придава невероятно очарование на града. Като в археологията: наслагване на културни пластове, само че над земята. Испанците, съобразно своите традиции - основно от провинциите Санта-Клара и Сан-Блас - върху инкските храмове изграждат храмове и църкви.Следва малка галерия от града. 
И така, освен, че се оказват изключително социална, моля не влагайте нашата гледна точка: използвам думата, защото не намирам друга подходящ синоним, но и много хуманна за империя: всеки (независимо от възраст или пол) е имал своето място в живота на общността. Всичко се е постигало с общи усилия (въпреки, че е имало и ясно разделение на класите). За структурата на обществото им има достатъчно материали и няма да се спирам на тази тема. 
Коката е била обменната единица. (И до ден днешен на някои острови-резервати като Текиле, мъжете носят в специални торбички кока, която си разменят вместо ръкостискане). На практика са нямали пари. Основата на търговията е бил бартерът. Земята е принадлежала на всички, но реколтата е била на владетеля и той (планово) я разпределял по свое усмотрение, като "заделял" запаси задължително за армията и за лоши години.
Очаквайте продължение утре.