Когато полицията обгражда дома му през една хладна януарска сутрин, Петрика Манолаки предусеща, че това е краят. 29-годишният майстор се укрива през последните шест години, защото не може да понесе да се върне в затвора заради грабеж, който не е извършил. Но сега полицаите нахлуват в дома му в североизточния румънски град Яш, изблъсквайки настрана приятелката му и плачещото му бебе, за да му сложат белезниците.

Румъния изпреварва всички останали 27 държави - членки на ЕС, когато става въпрос за нарушения на правото на справедлив съдебен процес и други пропуски в надлежния съдебен процес според стандартите, определени от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Извън Европейския съюз само Русия, Турция и Украйна имат по-лоши резултати според последните данни на съда в Страсбург, чиято юрисдикция обхваща 48 държави, членки на Съвета на Европа.

Правото на справедлив съдебен процес е чувствителна тема в Румъния, където управляващата социалдемократическа партия (СДП) популяризира мащабна съдебна реформа от средата на 2016 г. насам, която според правителството има решаващо значение да накара съдиите и прокурорите да бъдат по-отговорни при съдебни грешки.

Реформата включва създаването на специализирано звено за разследване на престъпления, извършени от магистрати, както и разширяване на правомощията на правосъдния министър да назначава главни прокурори. Но повечето представители на съдебната власт и много международни наблюдатели казват, че промените по-скоро целят да ограничат независимостта на съдилищата, отколкото да защитават правата на обикновените румънци. Законовите промени идват, след като през последните години множество високопоставени държавни служители бяха разследвани по обвинения в корупция.

Тъй като реформата предизвика противоречиви коментари в страната, хората, борещи се за справедлив процес, твърдят, че дебатът отвлича вниманието от действителните недостатъци в съдебната система – от честите пропуски по време на разследването до некомпетентна служебна защита, предоставена от държавата, и в културата на съдебна практика, при която обвиняемият твърде често се третира като виновен до доказване на противното.

Понякога тези нарушения вървят ръка за ръка с продължителни периоди на задържане в предварителния арест дори и за незначителни престъпления, и грешки от страна на съдии, които претрупани с работа, не разполагат с достатъчно време да прегледат и преценят доказателства, казват критиците. В Румъния в съдебните дела не участват съдебни заседатели, така че съдиите носят пълна отговорност за издаването на присъди.

Ремус Будай, прокурор в Главната прокуратура в Букурещ, използва аналогия от спорта, за да опише чувството да работи в съдебна система, която далеч не е съвършена. "Когато гледате футбол по телевизията, виждате къде греши съдията", каза той пред Балканската мрежа за разследващи репортажи (BIRN). "Но ако някой ви даде свирката, вие невинаги знаете какво да правите с нея."

Шофирайки по улиците на Яш в любимия си винтидж "Роувър", внимателно държейки волана с черни кожени ръкавици, Манолаки си спомня как всички проблеми на правната система като че ли се обръщат срещу него.

Неговият кошмар започва през 2002 г., когато е на 22 години и наскоро завършил задължителната военна служба.

Един ден полицията го призовава на разпит във връзка с местно престъпление. Трима мъже са заподозрени, че са почукали на вратата на 80-годишна жена, казвайки, че събират пари за църквата. Двама от тях нахлуват в дома ѝ и вземат пари и бижута.

Манолаки прекарва три дни в полицейска килия, като отказва да даде показания, докато не му бъде осигурен адвокат. Той твърди, че четирима полицаи са го пребили. Неговите родители сигнализират Военната прокуратура, която наблюдава оплакванията срещу полицията, но прокурорите казват, че няма достатъчно доказателства за побоя.

Обвинен в съучастие в грабежа, Манолаки прекарва следващите осем месеца и три седмици в затвор със строг режим в Яш, където споделя килия с почти 50 други мъже, които спят на 30 тесни легла. Манолаки е обвинен, че е пазил пред дома на жертвата, докато двамата други мъже крадат ценностите. Той обаче казва, че има алиби. По думите му е бил с приятелката си по това време. Но неговото доверие в съдебната система е толкова ниско, че той дори не се надява, че ще му повярват. "Вече се бях подготвил да си излежавам присъдата", каза Манолаки в интервю в дома му в Яш. "Все пак говорим за Румъния и тук няма как да се измъкнеш".

За негова радост съдът го оправда поради липса на доказателства. (Другите двама мъже са осъдени. Гичук Богдан Думитру получава присъда от шест години и шест месеца затвор, докато Дамян Константин получава пет години и четири месеца.) "На вратата офицерът каза: "Нека да проверя още веднъж – от години не съм виждал някого да бъде оправдан", спомня си Манолаки.

Но освобождаването му скоро се оказва жестока шега. Прокурорите обжалват присъдата и тя е отменена. Изправен пред това да прекара пет години зад решетките, той решава да обжалва пред Върховния касационен съд, най-високата съдебна истанция в Румъния. Губи делото.

Тогава решава да се укрие.

Полицията най-накрая го хваща през януари 2010 г., скоро след раждането на сина му, като го проследява по информацията от акта за раждане на детето. Манолаки е изпратен директно в затвора, въпреки че присъдата му не е удължена заради годините на укриване. Той излежава почти три години в два затвора, преди да бъде освободен предсрочно през август 2012 г. Докато е в затвора, се жени за приятелката си.

Малко след освобождаването му изведнъж, пристига решение на ЕСПЧ, че неговите права са били нарушени.

Според съдиите в Страсбург Манолаки не е трябвало да бъде осъден след първоначалното му оправдаване, без да са представени нови доказателства. Освен това румънският съд не е изслушал Манолаки или свидетели, базирайки своето решение изцяло въз основа на показания, дадени от полицията, и свидетелски показания от предишния процес, се казва в решението.

Делото е възобновено. През април 2017 г. апелативният съд в Яш отменя присъдата и го оправдава. Сега Манолаки съди държавата за обезщетение в размер на почти един милион евро.

Според Fair Trials, неправителствена организация, базирана в Брюксел, съдебните производства могат да се считат за справедливи само ако на обвиняемите са гарантират определени неоспорими права. Те включват достъп до адвокат и информация и спазването на презумпцията за невинност. "Държавата е тази, която трябва да докаже, че си виновен, а не ти да доказваш, че си невинен", каза говорителят на организацията Джанлука Чесаро. Между 2011 и 2018 г. повече от 27 000 души, осъдени за престъпления в Румъния, искат нови съдебни процеси въз основа на юридически механизми, наречени "преразглеждане" и "обжалване за анулиране", показват данните на министерството на правосъдието.

Съдилищата одобряват 242 от тези искания, а 17 души са оправдани в резултат от това. Преразглеждането на дело е разрешено, ако се появят нови доказателства или ако ЕСПЧ установи, че правата на осъдения са нарушени.

Също така между 2011 г. и 2018 г. 688 души са се обърнали към съда, търсейки обезщетение за "поправяне на съдебни грешки", а 80 имат право на компенсация, посочват от министерството. Няма данни за размера на получените обезщетения.

През същата година статистическите данни на ЕСПЧ показват, че съдът в Страсбург потвърждава 49 жалби за нарушения на права, свързани с надлежния съдебен процес в Румъния. ЕСПЧ не се произнася дали хората са невинни или виновни, а само дали техните права са били нарушени. Освен 11 нарушения на основното право на справедлив съдебен процес, жалбите, потвърдени от ЕСПЧ, включват 20 случая на нечовешко или унизително отношение, 12 на нарушения по време на разследване и 6 на извънредно дълги дела.

Съдът разглежда 3981 молби от Румъния през 2017 г. Много от решенията се отнасят до по-стари жалби, тъй като обикновено отнема няколко години, докато ЕКПЧ вземе решение по даден случай.

Само три държави от Съвета на Европа се представят по-зле по отношение на броя на осъдителните присъди за нарушения при правото на справедлив съдебен процес в ЕСПЧ през 2017 г.: Русия е направила 217 нарушения на различни човешки права в тази категория, в Украйна те са 78, а в Турция - 62.

В другия край на класацията десет страни не са имали никакви нарушения, свързани с надлежния съдебен процес, съгласно решенията на ЕСПЧ: Албания, Андора, Дания, Ирландия, Лихтенщайн, Люксембург, Малта, Норвегия, Сан Марино и Швеция.

В отговор на въпрос за лошото представяне на Румъния по отношение на присъдите на съда в Страсбург говорителката на министерството на правосъдието Ана Михайла заяви, че страната има "конституционна и инфраконституционна и законодателна рамка", която дава възможност на хората да упражняват правото си на справедлив процес. Кристи Данилец, съдия в съда в Клуж в Западна Румъния и бивш член на Висшия съвет на магистратите (ВСМ), органът, гарантиращ независимостта на съдебната власт, заяви, че данните на ЕСПЧ рисуват подвеждаща картина, тъй като става дума за дела отпреди седем или осем години.

От институцията заявиха, че оттогава насам реформите във ВСМ са намалили продължителността на съдебните процеси и са подобрили ефективността на разследванията на полицейски произвол и други злоупотреби. Но от ВСМ не отричат че съдилищата са все още податливи на "грешки в преценката", причинени от неверни свидетелски показания, събрани от безскрупулни полицаи."Имах един случай, в който полицаят не успя да намери свидетел, затова той поиска "служебен свидетел", един от многото полицейски източници", каза Данилец. "Полицаят написа показанията му, обади му се, почерпи го с питие. Свидетелят дори не знаеше какво е подписал."

Той продължи: "За грешки в преценката ние [съдиите] не носим отговорност. Това не е практика никъде по света."

През лятото на 2000 г. 29-годишната майка Даниела Тарау работи няколко седмици като секретарка в компания в Букурещ, която наема работници за работа в Израел. Тя прави кафе и отговаря на обаждания, преди да бъде принудена да напусне фирмата заради операция на жлъчката. На следващата година тя е призована в полицейското управление, за да свидетелства за измама, свързана с компанията. Но скоро след това тя става обвиняема.

Задържана е за 24 часа в полицейска килия, малко по-широка от баня, с четири легла на два етажа, закрепени за стената. "Мислех, че съм попаднала в ада", каза Тарау. "Беше толкова горещо и много задимено."

Тогава започва серията от заповеди за задържане под стража. Първо, прокурорът Кристиан Панаит поискал Тарау да бъде задържана в ареста за пет дни, а след това за един месец. Процесът се повтаря 21 пъти, сякаш на автопилот. Тарау каза, че 28-годишният Панаит изглежда неуравновесен. По думите ѝ той крещи и веднъж я заплашва, че ще я изхвърли през прозореца. "От моя гледна точка... прокурорът беше нещо като бог, който решаваше дали мястото ми е там или не. И по негово мнение мястото ми бе точно там... въпреки липсата на доказателства по делото."

Няколко месеца по-късно Панаит се самоубива. Някои вестници свързват смъртта му с политически натиск за разследване на колега прокурор по друг случай. През 2015 г. румънският филмов режисьор Тудор Джурджу прави филм, който е базиран на последните месеци от живота му.

Независимо от контекста на поведението на Панаит Тарау вярва, че прокурорът нарушава правата ѝ. Когато съдът най-накрая я осъжда условно на три години и три месеца за измама, през ноември 2002 г. тя вече е прекарала в ареста 21 месеца. "От наша гледна точка особено ни притеснява, че продължителността на пребиваването на задържания в предварителния арест е твърде дълга", каза Николета Андрееску, изпълнителен директор на Асоциацията за защита на правата на човека в Румъния - Хелзинкския комитет, неправителствена организация със седалище в Букурещ. "Това пребиваване в предварителния арест често е формалност, защото прокурорът иска задържане за 30 дни, а съдията го разрешава и обикновено го подновява автоматично. По закон не може да прекараш в ареста, без да има насрочено дело, повече от 180 дни."

Петимата други, обвинени в измама, включително и чистачка в компанията и съпругът ѝ, който работи като шофьор, също са осъдени. След освобождаването си Тарау изпраща десетки жалби до парламента, президента, до съда, настоявайки, че е невинна и искайки преразглеждане на случая. Тя измисля начин, чрез който да провери дали някой чете писмата ѝ: хваща с телбот страниците по средата. "Отидох в архива на съда... и телбодът все още си стоеше", каза тя.

Тарау подава жалба до ЕСПЧ, който през 2009 г. постановява, че нейното право на справедлив процес е било нарушено. Според решението на Тарау не е била предоставена адекватна адвокатска защита и е била възпрепятствана да разпита жертвите на престъплението или да призове свидетели. Съдът отчита, че времето, прекарано в ареста, е прекомерно. Шест години по-късно съд в Букурещ гледа наново делото и тя е оправдана. Тя съди държавата за обезщетение в размер на 900 000 евро и в крайна сметка получава компенсация от 100 000 евро.

Тарау също получава обезщетение от 4000 евро като "справедлива компенсация", вид обещетение, присъдено от ЕСПЧ, но изплатено от съответната държава. То обикновено е много по-малко от компенсациите, присъдени от националните съдилища.

Според Съвета на Европа, органът по правата на човека, който наблюдава изплащането на спаведливите компенсации, Румъния е изплатила 53.7 млн. евро под формата на обезщетения през последните 10 години.

През 2017 г. Румъния е платила 2.6 млн. евро за присъдени обезщетения след присъди на съда в Страсбург. За разлика от това Дания и Норвегия не са платили нищо, а Швеция е платила 5000 евро за миналата година. В другия край на класацията Русия и Турция са изплатили съответно 15 млн. и 12 млн. евро.

В Румъния всички щети се поемат от министерството на финансите. Съдия Данилец каза, че на теория министерството може да съди съдиите или прокурорите, отговорни за съответните дела, за да си възстановят сумите, но на практика това никога не се случва. "Съдебните грешки са вследствие на решение, взето от прокурор или съдия, очевидно в разрез със закона или доказателствата по делото, независимо дали е извършено умишлено... или поради сериозна некомпетентност", каза той.

Съдиите и прокурорите могат да бъдат подведени под отговорност чрез дисциплинарни или наказателни производства, добави Данилец. Дисциплинарните санкции варират от предупреждение и удръжки от заплатата до временнно отстраняване от длъжност и забрана да практикуват. Наказанието по наказателни дела е затвор. ВСМ съобщава, че през 2017 г. е издала 22 дисциплинарни санкции на съдии и 10 на прокурори. Оттам не уточниха кои наказанията са свързани със съдебни грешки или други неправомерни действия.

Законодателите дават за пример случаи като тези на Манолаки и Тарау като оправдание за реформите в правосъдието, които започнат да прокарват през 2016 г. Според критиците реформите са политически мотивиран отговор на редица случаи на корупция по високите етажи на властта - включително дело срещу лидера на управляващата партия Ливиу Драгня, който през юни получава присъда от три години и половина заради длъжностни злоупотреби. Присъдата е процес на обжалване.

Международната общност, включително Съветът на Европа и Държавният департамент на САЩ, също критикуват промените. "Те [реформите] съдържат редица мерки, които отслабват правните гаранции за независимост на съдебната власт, които могат да подкопаят ефективната независимост на съдиите и прокурорите и следователно общественото доверие в съдебната система", се казва в доклад на Съвета на Европа от средата на ноември. Сред проблематичните области документът посочва новата специализирана прокуратура за разследване на престъпления, извършени от съдии и прокурори, и "разширени критерии за отстраняване на членове на Висшия съвет на магистратите". През септември около 300 съдии излизат на мълчалив протест пред Апелативния съд в Букурещ, като държат надписи "За независима съдебна система".

Обратно в Яш, Петрика Манолаки се издържа с каквато строителна работа намери, докато тече делото за обезщетение. В свободното си време той се разхожда с колата си и посещава на срещи на автомобилен клуб "Роувър". ЕСПЧ му присъжда само 3000 евро като справедлива компенсация, но той съди държавата за допълнително обезщетение в румънския съд.

През март съдът в Сучава се произнесе срещу него, като постанови, че няма нищо незаконно по отношение на ареста му или времето прекарано в предварителния арест, въпреки че по-късно е оправдан. Жалбата му е в ход в Апелативния съд в Сучава.

В Букурещ Даниела Тарау създава асоциация, която помага на жертвите на съдебни грешки да се запознаят с правата си и да търсят обезщетение. Междувременно тя се омъжва за полицай, завършва право и магистърска степен в полицейската академия. Записва докторантура за условията в румънските затвори и иска да напише книга по темата.

Спомняйки си за премеждията си, тя стига до заключението, че нейният случай е достатъчно незначителен, за да остане незабележим за неработещата съдебна система, но има опустошителни последствия за нея. "Не беше знаково дело", каза тя. "Това беше едно от тези дела, които се разглеждат, без много да се мисли "Кой е този? А, един никой."