И на трите места има стени, разделящи съседи, предизвикващи напрежение и попълващи растящия списък на прегради по света, който кара омразната желязна завеса да изглежда като детска играчка.

Стени, огради, ровове и насипи. Някои са подсилени с детектори за движение, инфрачервени камери, рентгенови системи, уреди за нощно виждане, хеликоптери, безпилотни самолети и въздушни балони за наблюдение. Други все още се строят, трети са в етап на проектиране, разказва Бернд Дебусман от Ройтерс.

Когато всичко това бъде завършено, бариерите ще се простират на хиляди километри по границите на Мексико, Индия, Афганистан, Испания, Саудитска Арабия... Задачата им е да държат надалеч напиращи нелегални имигранти, терористи и контрабандисти, както и да разделят враждуващи общности. Привържениците им цитират поговорки като "Добра ограда - добри съседи", но критиците им твърдят, че това е парадоксален резултат от глобализацията, заради който стоки и капитали могат да се движат свободно, но не и хора.

По ирония на съдбата САЩ - страната, помогнала може би най-много за събарянето на Берлинската стена през 1989 г. - се оказва шампион в тази нова и странна дисциплина. Най-новият й проект е от април - за разделянето с високи 4 метра бетонни заграждения на сунити и шиити в квартал на Багдад. Дългото 5 километра съоръжение разгневи и едната, и другата страна. Подобна конструкция - Стената на сигурността, която разделя палестинските територии от Израел, също се сблъсква с обвинения, че е расистка.

На другия край на света - в граничния мексикански град Тихуана, населението изглежда вече привикна към оградата от дебели метални и ръждиви платна, започваща от тихоокеанския бряг и извиваща се по хълмовете на Калифорния. Тя ги разделя с отстоящия едва на няколко километра американски град Сан Диего, но пък им носи ползи от това, че тук се намира най-натовареният граничен пункт в света - всяка година през него преминават 17 милиона автомобила и 50 милиона души.

Навътре в континента оградата се превръща във висока 5 метра стена с толкова ситна метална мрежа, че човек не може да си пъхне пръстите в дупките и да се покатери. За да е още по-сигурно, че нелегалните имигранти няма да се прехвърлят, над нея е издигната козирка от бодлива тел. Всичко това се простира на 20 километра. Скоро тя трябва да се свърже в сложна мрежа от двойни заграждения, продължаващи над 1100 километра, както определя специален федерален закон от 2006 г.

 Защитниците на проекта, покриващ повече от половината граница с Мексико, сочат Тихуана като пример, че от стената има смисъл като преграда срещу нелегалната имиграция, контрабандата и престъпността. След 11 септември организации, борещи се срещу нелегалната имиграция в САЩ, започнаха да свързват това явление с проблемите на сигурността и политическият натиск да се действа в тази посока нарасна неимоверно.

Бариерата при Тихуана поне спря атаките на групи от 50-ина имигранти, които щурмуват с надеждата, че поне някои от тях ще се промъкнат покрай граничните постове. Преди това арестите бяха стигнали половин милион души годишно, а сега са около 130 хиляди. Латиноамериканците, разбира се, търсят алтернативи в процъфтяващия бизнес с фалшиви документи, като копаят тунели под стената (някои стигат до половин километър) или влизат през аризонската пустиня, където обаче всяка седмица средно по 9 души намират смъртта си.

Политиците в Латинска Америка твърдят, че с новите мерки САЩ отстъпват от позицията си преди 1989 г. за разрушаването на Берлинската стена и простиращото се на 4 хиляди километра нейно протежение през сърцето на Европа. Промъкващите през загражденията навремето бяха посрещани като герои на борбата за свобода, днес ги смятат за заплаха или тегло.

най-често са посочвани като причини за издигането на подобни заграждения. Но в някои страни по този начин се бетонират териториални претенции. Такъв е случаят с най-неизвестната, но и най-дълга стена - тази, издигната в Мароко през 80-те години за спиране на набезите на фронта "Полисарио", борещ се за независимост на Западна Сахара, върху която мароканските власти имат претенции. Тя се простира на 2700 километра и се охранява от хиляди марокански войници, на места е подсилена с бункери, бодлива тел и неизвестен брой противопехотни мини (според едни изчисления те са 200 хиляди, според други - няколко милиона).

На няколко хиляди километра на изток можете да чуете две диаметрално различни истории за Стената на сигурността в Израел. Според палестинците тя е олицетворение на израелския експанзионизъм според еврейската държава съоръжението е пример как бързо и ефективно да се намалят самоубийствените атентати и нападенията срещу невинни граждани. Арабските държави също критикуват тази "стена на апартейда", но самите те издигат такива. Саудитска Арабия например тихомълком построи дълга 885 километра ограда по границата с Ирак.

Тя е високотехнологично произведение, оборудвано със сензори за движение, камери за нощно виждане, системи за разпознаване на лица... Целта й е да предотврати иракският хаос да се прелее през границата. Според американски експерти цената й е няколко милиарда долара. След протест на съседите саудитците спряха строежа на друга стена - на юг по границата с Йемен, представляваща основно огромни тръби, пълни с бетон. Кувейт - друг съсед на Ирак вече е запечатал цялата си 217-километрова граница с бодлива тел, по която тече ток, насипи и двуметрови ровове, а над нея има 24-часово въздушно наблюдение.

са в ход амбициозни проекти между Индия и Пакистан, Индия и Бангладеш и Пакистан и Афганистан. Почти навсякъде властите обясняват, че така ще намаляват напрежението, но обикновено това остава само едно пожелание. Под натиска на САЩ Пакистан започна да издига преграда срещу прехвърлянето на талибани към Афганистан, но се стигна до престрелки с афганистанската армия, защото мрежата раздели наполовина едно от големите племена в района.

В Европа останките от Берлинската стена или Стената на мира в Белфаст вече са туристическа атракция, но на юг Испания вдига 6-метрови заграждения от бодлива тел срещу африканските имигранти. Те пък намират заобиколни пътища и потеглят на рисковани пътувания към испанските Канарски острови, като стотици загиват в океана. Ако в случая историята може да ни научи на нещо, то и Великата китайска стена с нейните огромни 6500 километра дължина не е успяла да спре северните азиатски народи, атакуващи Поднебесната империя.

Проблемът е, че годините след рухването на Берлинската стена може да се окажат само кратък период, в който политическото уреждане на проблемите доминираше над произведенията на политическата бетонна индустрия. Изглежда от времената на Средновековието не е имало толкова голям интерес към вдигането на големи и малки стени. В Италия - родината на гетото - отново строят заграждения около квартал на Падуа, населен предимно с африканци, обвинявани, че разпространяват наркотици и проституция. Подобни опити имаше в Милано и в Чехия срещу ромски квартали, но те бяха прекратени след протест на правозащитни организации.

или панацея, тя говори много повече за тези, които са я издигнали, отколкото за онези, които се опитва да държи навън.

Така по принципа две напред една назад стените отново никнат по планетата като доказателство за растящите страхове от "варварите", от онези "отвъд стената". В света на глобализацията това е голям парадокс - всеки иска да прави бизнес, но ако може другата страна да си стои там някъде далеч.

В същото време се оказва, че е ирелевантна идеята, че е достатъчно да очертаеш държавна граница на земята, за да задържи тя напиращите имигранти или бежанци. Преместването на хора в днешния свят става в такива мащаби, че се променя демографията на Европа и Северна Америка. Откритостта в една среда, в която "добрите съседи" са малцинство, започва да се превръща в сериозен недостатък.

Което обаче не е достатъчно оправдание за още и още стени - тези съоръжения може да вършат някаква работа в краткосрочен план, но в действителност олицетворяват провалили се политики, както и дълбоки неравенства и различия, с които трябва да се справим, а не да ги запечатваме с бетон и един ден те да експлодират в ръцете ни.