- Със събития в международен план, чието влияние българското общество като че ли не дооценява – започналото оттегляне на Ангела Меркел, търговската война между САЩ и Китай, преговорите за Брекзит, напрежението между Русия и Украйна от края на годината. Вътрешнополитически това беше годината на първото българско европредседателство, с което успяхме да се справим; беше и година на проявяващи се чрез избухнали скандали проблеми в работата на институциите, които за пореден път напомнят, че българският политически

елит следва събитията, вместо да ги изпреварва.

- Напрежението в управляващото мнозинство и най-вече между лидерите на Обединените патриоти. От развитието му зависи бъдещето на управлението - дали противопоставянето ще вземе връх и ще се стигне до неъзможност за запазване на коалицията или ще успеят да подтиснат конфликтите помежду си. При всички положения обаче тези напрежения генерират обществено недоверие и към управлението като цяло, и към патриотите в частност.

- Парламентът показа, че е успешен в сформирането на тематични мнозинства и бързото приемане на спорни, често изпълнени със съмнения за лобизъм законодателни актове. Това, което се превръща в негов траен дефицит е парламентаризмът - като политическа практика и поле за споделяне на смислени аргументи "за" или "против" всяка превръщана в правна норма идея.

- Краткият отговор е противоречива. Започна с успешно проведеното първо българско европредседателство. Същинските противоречия обаче са във вътрешен план и могат да се обобщят с отлагане или дори отказ от важни реформи за сметка на конюнктурни мерки. Системи като здравеопазване, образование, социална политика, правосъдие се нуждаят от цялостна реформа, без която влагането на повече средства има само временен, не решаващ проблемите резултат.

- Не смятам, че се е променил - както в първата година от третия си мандат се придържа към образа на дипломат - и в международен, и във вътрешен план.

- Че амбициите му надхвърлят представителните функции на президентската институция.

- Да не вървят след събитията.

- Две са по-сериозните ми опасения: благоприятният ефект от общото икономическо оживление да потъне в нереформирани и поглъщащи все по-голям ресурс системи; допускането на все повече отстъпки от геостратегическата ориентация на страната (най-яркият пример, от които са енергийните проекти).

Надявам се тези опасения да не се случат.

- Накратко, единствените, които изглеждат в кондиция - организационно и като практически цели са ГЕРБ и ДПС. БСП и през тази година продължи да излъчва както вътрешна конфронтация, така и невъзможност да предложи на левите избиратели приемливи за тях идеи. При патриотите изглежда, че бизнес интересите са тези, които бурно ги противопоставят и силно ги задържат заедно.

Извънпарламентарните партии продължават да страдат най-остро от криза на разпознаваемостта.

- Дясното все още търси най-успешната форма на съществуването си така, че да е приемливо и за десните избиратели, и за партиите в тази част от спектъра. Нужда от единна десница определено има и по всички заявки от страна на десни политици можем да очакваме опити за обединяващи и консолидиращи формати.

Рисковете в този процес са два: събиране на ценностно несъвместими формации и превръщане на усилията в пореден епизод от конкуренцията коя партия има по-голяма индивидуална електорална тежест.

- През миналата година БСП се показваше с две лица: европейско - чрез заеманите от евродепутатите й тези в ЕП и местно - чрез отстояваните от лидерите й позиции в страната. Често тези две лица изпадаха в противоречие и в крайна сметка изглежда, че европейското губи битката. Всички намеци за нови формации в левия спектър биха искали да играят не в европейското, а в популисткото поле, което е прекалено наситено и за момента ги прави доста предпазливи.

- Зависи по какви критерии съдим за прехода. Всъщност по-важният въпрос е не дали е приключил, а какви промени ни донесоха тези почти три десетилетия. А те са факт и не трябва да се подценяват - реституирана частна собственост, реформирана икономика с основна роля на частната инициатива, членство в ЕС и НАТО, демократизирана политическа система. Всяко от тези постижения има моменти на криза, но те задават рамката на цялостната проевропейска ориентация.

- Не може да става и дума за сравнение между исканията през 1989г. и днешните лозунги за "смяна на системата". Тези, които ги повтарят днес не успяват да формулират какви промени искат и най-често ги свързват с оставка на правителството, мажоритарни избори и нови лица в политиката. А тези, които инициират подобни лозунги не искат промени.

- За промени вследствие на обществени протести е необходимо голяма група от обществото да се чувства заплашена. Такава ситуация в момента не е налице, въпреки че отделни социални слоеве срещат различни, специфични проблеми и напълно основателно протестират. Това е и причината поредицата протести в края на 2018г. да не придобият масовост. Мисля, че такива отделни протести ще има и през 2019, но към момента обществена енергия за сериозни протести няма.

- Ще гласуваме в поне два вида избори и надпреварата за позицията "най-приемлива алтернатива" на управлявящите ще продължи.