Ромео Попилиев, театровед: Трябва да се подкрепя рискът
Проф. Ромео Попилиев е театровед и ръководител на сектор "Театър" в Института за изследване на изкуствата при БАН. На три пъти получава наградата на "Икар" за най-добър критически текст през 2002, 2006, 2012г. Автор е на няколко книги, последната от които е "Цензурата по времето на комунизма или режимът на забраняване-позволяване".
На прага на новата година Ромео Попилиев коментира пред "Дневник" какво ще запомним от българският театър през 2018г.
Кои за Вас са трите най-важни български постановки за 2018г.? И защо?
- От театралните спектакли най-вече бих отбелязал: "Неодачници" на М. Горки в Народния театър, реж. Иван Пантелеев, "Дивата патица" от Х. Ибсен в Народния театър, реж. Крис Шарков и "Животът е сън" от Калдерон, реж. Дина Маркова в "Червената къща". Те успяват да концентрират както един събран и интензивен театрален изказ, така и да оставят значително място за коментар на видяното.
Кои са българските събития за годината в театъра, които сякаш останаха незабелязани?
- В този твърде медиен живот изглежда нищо не може да остане незабелязано. Но по-горе отбелязаните заглавия останаха сякаш и сравнително по-незабелязаните.
Кои събития получиха прекалено голямо внимание?
- По принцип това са някои от т. нар. "комерсиални" спектакли. Те обаче идват набързо и тутакси отшумяват.
Как се развива българският театър? Можете ли да откроите някакви видими тенденции за изминалата година?
- Все по-малко ще могат да се отбелязват тенденции за каквото и да било. Тенденцията указва някаква постоянна посока за сравнително по-продължителна единица време. Но възможността за разгръщането на подобни деления от време вече отмина.
Как театърът достига до нова публика? Прави ли се нещо целенасочено в тази посока?
- Не. Всичко се оставя на значението на количеството читател/зрител. Новата публика идва въпреки каквито и да било целенасочени усилия.
Бихте ли казали, че има положително развитие по отношение на публиката?
- И положителното развитие е въпреки всичко. И като че ли колкото по-малко е, повече се забелязва. Но това обстоятелство не бива да успокоява.
Какво очаквате с нетърпение през 2019г.?
- По-голямо търпение към изкуството, а следователно и вглеждане в него. За което обаче се изисква съответното време, а може би и ресурси: материални и духовни.
Ако зависеше от Вас, какво щеше да се промени в театъра през 2019г.?
- Да се подкрепя рискът. В случая какъвто и да било риск от такъв риск не съществува. От друга страна това не изглежда много демократично. Защото срещу подкрепата на индивидуалната свобода винаги ще се изправят привържениците на равенството. Либералното в изкуството е обратно пропорционално на същото в икономиката.