През април 1912 г. художникът Егон Шиле е арестуван за блудство с малолетно момиче. Когато влиза в студиото му, за да го арестува, полицията иззема повече от сто рисунки на голи момичешки тела, считани за порнографски. След съдебния процес Шиле е признат за виновен за излагане на еротични рисунки на достъпно за деца място - и точно те са основа на режисьорския дебют на актрисата Ива Свещарова.

Изходната му точка е творчеството на Шиле - един от най-големите представители на стила модерн. Според нея "Огледална фаза" е "опит да се създаде сценично пространство чрез изразните средства на съвременните изкуства, в което съвременни хора ще проявяват внезапни странности, провокирани от експресивните тела в рисунките и заимствани конкретни ситуации от картините, които ще променят нормалния статус на тялото и механизмите на подсъзнанието ще станат видими".

В изграждането на спектакъла е използван методът на физическия тренинг, характерен за театъра на Гротовски. Актрисите Мила Одажиева, Ралица Кашова и Ива Свещарова през  репетиционния период правят индивидуални импровизации по картините на Шиле, които стават основа на окончателния вариант на спектакъла. "Огледална фаза" е мултимедиен пърформанс, като тук това понятие не е клише, а е напълно оправдано, доколкото не е използван предварително заснет видео- и звуков материал.

Спектакълът има уникална визуална среда, създадена от португалския дизайнер на осветлението Марио Бесса. Тя съчетава реалното присъствие на сцената и  прожектирания образ от камерата, пред която участниците играят на живо своите етюди. Цялото пространството е бяло, като лист на скицник. Няколко цветни прожектора допълват впечатлението за графична техника. Трите актриси в множество фрагментарни сцени разкриват преминаването на тялото от състояние на покой към деформиране. Белите рокли (костюми Нели Митева), трите въжени люлки, невротичното припяване на познати песнички и спазматичните движения напомнят младите модели на Шиле, но без буквално цитиране.

От виенския импресионизъм тук е заета най-вече идеята за инсцениране на голотата.  Пред огледалото на камерата участниците изучават структурата на лицата си, жестовете си и разиграват предизвикателни позиции на тялото. Гротесковото преувеличение на телесното е подсилено от няколко монолога, хладно произнасяне на пасажи от учебник по анатомия. Вдъхновен от мрачните експресионистични рисунки на Шиле, спектакълът неизбежно е визуално красив и тягостно двусмислен.